Намерих си нова работа в блога. Доволен съм има много положителни страни. Работното време сам си го определям отиват има няма 8/9 часа, нямам началници, седя си пред компютъра в приятна домашна обстановка, пийвам си любимото ми три в едно с парченца шоколад от време на време – супер. А и работата не е трудоемка. Общо взето задълженията са ми да правя по едно /не е лошо две материалчета на ден/, които да публикувам. Нали с тях да се представя. Спомням си какво ми каза едно старо куче като започнах работа. Първо трябвало да се представя кой съм, да видя с кого ще си другарувам и след това мога да имам и някакви претенции. Но аз в интерес на истината нямам никакви претенции. Да си довърша мисълта за задълженията – когато има коментари по моя публикация трябва учтиво да отговарям на коментарите на другарчетата си. Освен това чета постингите на останалите /ама ги чета не само в началото и края/ чета ги внимателно и коментирам изчерпателно като внимавам да не обидя някое свое другарче с коментарите си, след което надлежно гласувам там отстрани „гласувай за този блог”, така да се каже отчитам се както си му е редът. Друго, ами да трябва активно да участвам в някоя групичка или компанийка; все пак не може соло, а и социализацията е перманентен процес /еее последното как го казах само/. Понякога ми пращат лични съобщения разбирам по това че започва да свети в зелено онова горе и аз много се радвам, защото това си е пак част от социализацията. Естествено любезно и изчерпателно отговарям на всяко запитване или поздрав, които обикновено са от мойте хора /групичката имам в предвид/. Сега се сещам, колежка ми каза, че така сме постигали консенсус /с коментарите и личните съобщения/. И още как - аз съм консенсус от където и да ме погледнеш. Сега да си призная има си и някои да не казвам лоши, но негативни страни работата /както всяка работа/, но са много малко. Например от дългото стоене пред компютъра малко се схващам и след това трудно правя първите пет/шест крачки, малко и очичките ми се натоварват от четенето – за това си взех очила да смекчават негативното въздействие на монитора върху красивите ми очи. Аз така се и снимах за профила с очилата за максимална достоверност. Абе общо взето съм много доволен от работата. Не е като да тъпееш в някоя администрация или да си офис кибик в тъпънарска фирмичка и да се пулиш цял ден пред компютъра, симулирайки работа. Някои ще кажат да ама работа за мъже има в строителството, по складовете и др. подобни места. Мерси от такава мъжка работа след две/три готини мъжка работа започваш да разбираш, че вече май, май не си много мъж. Кой какво ще да ми говори но новата работа ми харесва и съм много доволен. В това време, в което живеем - трудно се намира работа, а да си намериш такава, която да ти харесва е едно на хиляда. Това е кефя се много!