Прочетен: 6147 Коментари: 21 Гласове:
Последна промяна: 23.03.2009 20:13
Много ми харесва музиката, сега като че ли започнах да обръщам и необходимото внимание на текстовете. Доста съдържателни ми изглеждат. Чудя се, за да напишеш толкова хубаво нещо, изпълнено с много емоций дали трябва да го преживееш или просто имаш таланта да пишеш красиви неща. В предишните постинги публикувах няколко прекрасни текста, които не изразяват в никакъв случай душевните ми преживявания, а просто много ми харесват. Не ги отправям като послания или отговор за някой, нито изразяват мои емоционални нагласи само ги споделям с вас. Както казах стоя си пред компютъра пийвам си любимото ми три в едно, хапвам си парченца шоколад и слушам готина музика. Не е възможно блогър да се влюби в блогърка, защото просто не я познава. Да. Чете нейните мисли, което никак не е малко, но ми се струва недостатъчно чак пък за влюбване да се говори. Като няма влюбване няма и разлюбване, няма негативни мисли и душевни терзания. Всичко е виртуално прекрасно и забавно. Блогът е за забавление, като изключим категория политика – е това вече е тежка категория. Бил съм свидетел на изчерпателен интелектуален двубой между коментиращи и накрая започнах основателно да си мисля кое е по-добро тук – моята публикация или коментарите към нея. Сега, не съм сигурен дали това, което написах е абсолютната истина, на кой му пука и без друго такава категория „абсолютна истина” съществува само във философията. Но можете ли да си представите, че текста, който следва е написан от мъж?
Когато в очите ти погледна,
виждам само сдържана любов.
Усещам същото, любима моя
и когато те прегръщам.
Нищо не е вечно и двамата със теб
знаем, че сърцата се променят изведнъж.
И е трудно да държиш огъня на свещ
в хладен ноемврийски дъжд.
Дълго двамата живяхме с това,
опитвайки се мъката да спрем.
Любовниците, както идват, така си и отиват.
И никой не е сигурен кой точно си е тръгнал днес.
Ако време имахме да го запазим в себе си,
бих бил по-спокоен, знаейки,
че си изцяло моя.
Ако да ме обичаш още искаш,
тогава, скъпа, не се сдържай.
Или накрая пак ще крача
в студения ноемврийски дъжд.
Нуждаеш ли се от време за самата теб,
да бъдеш напълно сама?
От време всеки има нужда
да остава сам.
Когато страховете ти отминат,
остават сенките
И знам, че можеш пак да ме обичаш,
когато няма кой друг да обвиниш.
И нека не те плаши мракът.
Все още можем да открием път.
Нищо не е вечно.
Дори и този ноемрийски дъжд.
Не мислиш ли, че имаш нужда от някого?
Повярвай – всеки има и, скъпа
единствената ти не си.
23.03.2009 22:38
няма значение! направи така тя да разбере за този блог. но пак не е етично! внимавай да не я изплашиш и да не я накараш да се съмнява! няма по-ужасно нещо от съмненията -
-той наистина ли?
- не, това не може да е вярно!
- не мога да си мисля такива глупости! не става въпрос за мен!
иначе аз съм класически случай на бегълка! за да ме улови някой трябва да приложи ловки тактики на ловец! и първо трябва да ме опознае, да разбере границите на позволеното и забраненото! защото при мен има няколко забранени зони, и който си позволи да ги прекрачи и ме нарани, трябва да забрави за мен! защото автоматично преминавам към самозащита и атака!
05.04.2009 18:11
и приятно :)