Зелена светлина, седем и единайсет,
спираш се за пакет цигари.
Ти не пушиш, дори нямаш желание.
Виждам те как броиш рестото.
Облечена си катастрофално,
колелата се въртят, а ти летиш с главата надолу.
Казваш, че когато те удря, теб не те е грижа,
защото, когато те наранява, ти чувстваш, че живееш.
Дали това е това, което е?
Червена светлина, сива утрин,
препъваш се в дупка на земята.
Вампир ли си или негова жертва
зависи кой е наоколо.
Обичаш да стоиш, да наблюдаваш рекламите.
Можеш да имитираш гласовете на участниците в дискусии.

И ако гледаш, гледаш през мен.
И ако говориш, то не е на мен.
И когато те докосвам, ти не чувстваш нищо.

Да можех да остана...
тогава нощта ще те накара да се предадеш.
Да остана и денят ще запази своята вярност.
Да остана и нощта ще бъде достатъчна.

Далеч, така близо
със статива и радиото.
Със сателитна телевизия
можеш да отидеш къде ли не -
Маями, Ню Орлеанс, Лондон,
Белфаст и Берлин.

И ако ти слушаш, аз не мога да те извикам.
И ако скочиш, ти просто можеш да паднеш.
И ако ти извикаш, аз само ще те чуя.

Да можех да остана,
нощта ще те накара да се предадеш.
Да остана и денят ще запази своята вярност.
Да остана заедно с демоните, които заглуши.
Да остана заедно с духа, който открих.
Да остана и нощта ще бъде достатъчна.

Три часа суринта.
Тихо е и няма никой наоколо -
само трясъкът и тропотът
на ангел, който достига земята;
само трясъкът и тропотът
на ангел, който се удря в земята.

Тъга,надежда и още нещо..............!

Това е една песничка на U2.