Губиш контрол над мислите си.
Когато си във виртуалното се раздаваш на сто процента рядко мислиш за реалното, а когато си в реалното мислиш прекалено много за виртуалното. Толкова много хора и толкова много думи, отношения, връзки с начало и без край. Сложна мрежа. Къде е границата губи се от споделените мисли. Мислите всички са истински, а прочетени са по-запомнящи се. Тази анонимност, понякога оттегчава, друг път е удобна и комфортна. Някои са анонимни с екзотични имена и интересни снимки, други не се крият зад анонимност и фалшива снимка. Мислиш, че на вторите им е по-лесно. Анонимните не са по-свободни, колкото и да изглежда невярно това. Анонимните винаги стоят в клетката на анонимността си и внимават да не отворят вратата. Колкото повече пишеш ти анонимния, толкова повече разкриваш себе си, даже си по-откровен от останалите. Мислите, които споделяш са най-съкровеното нещо и малко или много другите научават за теб неща, които не би искал да знаят. Колко е лесно да пишеш и колко е трудно да понесеш товара на споделеното. А това може би е само пролетна умора, но дали е виртуална или реална.
Шофираш, ходиш по улицата, срещаш се с близки, приятели и колеги, но си отнесен и правиш всичко възможно другите да не забележат твоето отсъствие. Знаеш за какво копнееш – мрежата, тя те иска, а ти търсиш всяка свободна минута да й покажеш, че си на линия. Да приятелю ти си пристрастен и магията те държи винаги нащрек с мислите на другите и това, което им подготвяш ти. Поставяш си граници, опитваш се да овладееш ситуацията, но колкото повече граници поставяш толкова повече ги прекрачваш и се пристрастяваш до пълно изтощение. Единственото спасение е съня и идва следващия виртуален ден. Вече свикваш, залъгваш се, че това може да продължи и ще издържиш. Макар да усещаш, че вече нищо не е същото, както преди, защото ти си в плен на виртуалната магия. Тя е формирала новия ти свят и осъзнаваш, че трудно можеш да промениш нещата; а и не искаш; само да не беше тази отнесеност и изтощение. Продължаваш да се залъгваш, че си свикнал и всичко е нормално. Това е само пролетна умора, после ще стане по-добре.
Приоритетите са други първо твоята любима мрежа и след това всичко останало – не го приемаш на сериозно, но добре знаеш, че е така. А всичко започна от чист интерес и любопитство, само да опиташ, само да видиш как стоят нещата там, даже в началото ти изглеждаше глупаво. Какво толкова винаги можеш да си тръгнеш, от тази мисъл до следващото усещане - нямам търпение да вляза в нета, нещата се случиха твърде бързо без твоето съгласие. Сега си в тихото си кътче, четеш това и разпознаваш себе си. Чуваш приглушен шум от уличния трафик и вече обмисляш следващия си ход в мрежата. Отдай се на магията й, тя те мотивира, имаш цел и много неща, които трябва да свършиш за нея. Другото е само пролетна умора.

и термометъра си препускаше нагоре, преди да го озаптя с лекарства! :))))голем смех, голяма забава!

при мене магия нема - има интернет моди, но понеже съм консерваторка, си имам любимо място, където винаги влизам - форума на медиапул. по въпроса за модите - както е известно, всеки сезон се менят, и аз така. миналия април си направих блог. после открих, че блоговете са много тъпо място. после дойде модата на фейсбук - и се пренесох там. без да си трия блоговете blueskies и blues.blog.bg

Ми какво да кажа..., много си прав, братко смани, ама до болка си много прав...

Ако знаеш как ми се иска да дойде август и да дръпна към морето с цяла тумба приятели. Без никакъв интернет. Но докато това стане ще си общувам с виртуалните си приятели, защото някак си не понасям самотата и още повече умът ми да спи дълбок сън. Много хубав постинг. Хубаво е да има някой да ни отваря очите и посритва по задниците та да се опомним, че навън времето е хубаво и макар и трудно,но можеш да се запознаеш с някой по естествен път. Благодаря ти.

много истински пост
виртуала е вълшебно място
затова защото тук можем да бъдем себе си
без да се притесняваме от каквото и да било
можем да останем насаме с мислите си
или ако пожелаем да ги споделим с другиго

но
колкото и да се крием зад маските на никовете
си оставаме все същите...
ние...

Към к.4...Ах, моретоо!

Ех сестричке lubopitstvo до къде го докарахме :)))

Аха ще вземеш някой лаптоп :)))

Страхотно го каза Ню! :)))

До пред компа, братко..., до пред компа...:(((

Благодаря ти Лоли, че обърна толкова голямо внимание на труда ми. :)))

Днес ми се виждаш кротка blueskies. Оздравявай бързо. :)))

Знам :)))

температурата я смъкнах, утре вече ще съм добре! ама така ми се пада, като го ударих на лятна мода вчера - по голи рамене! :))))))))))))

при мене неостаряваща мода е да слушам музика в нета! с месеци мога да не пиша никъде, само да слушам музика! :)

Хмм.Ами даа! НО .....лошо няма. Не всичко можеш да споделиш в реалния живот на някого.
Колкото гадно и странно да е, виртуалното ме освобождава и смея да кажа , че тук споделям всичко,което иначе не бих направила. Освен това съм по-организирана - смешно, а ?! Но е така. Докога ще продължи ли ? За себе си знам докога!
Поздрави за постинга! :))

Да има своите плюсове gratcia. Важното е всеки да намери мястото и хората, и да се чувства добре. :)))

:))

но не бива да забравяш, че винаги има разни зловреди хора /т.н. форумни тролове/ които се вклиняват в дискусии с цел да разбият форуми! има и хора, които са в нета само и единствено да се заяждат. или да унижават. има и такива, които не подбират средставата, за да уязвят противника си в он-лайн дебат. има и хора, които не се свенят да пре-публикуват публично лични съобщения от други, получени на форуми, или да пре-публикуват разговор от скайп. всичко това подкопава междуличностната комуникация, и превръща общуването в интернет във фарс.

ако не знаем кой стои отсреща, ако не знаем дали този човек в един момент няма да ни навреди, като се възползва от доверието ни, струва ли си да вярваме на хората, с които общуваме он-лайн?

Не ме иронизирай, моля..! Нямах никакво време и затова само хвърлих едно око, именно за да уважа труда ти.
Сега вече мога да ти кажа, че съм много против пристрастяването и стоенето с часове в мрежата.
Имам един колега, който непрекъснато е или в блога или си чати с някой на скайпа, а вечер по малките часове е в един сайт за запознанства.. Знаеш ли на какво прилича? На луд!! Много е изнеревен, затвори се в себе си, не говори с никой и очите му са червени, като осветен от електрожен. Опитах се да му обясня, колко е вредно това пристрастяване, но той изръмжа нещо ...Напоследък виждам, че и аз доста съм се активирала и затова от утре си обещавам една дълга почивка...нещо като санитарна ваканция.
До...не знам кога?

Дааа санитарна ваканция до 06.05.09г.

ама - като съм в града, винаги търся интернет- клуб! тъй че - трябва да се отиде някъде без достъп до компютър! проблема с лаптопа ли? няма място за свръхбагаж! :))) едно радио е достатъчно! и рева на морето! и песните на птичките! :)))

един човек седеше на шезлог на плажа, и - пишеше нещо на лаптопа си! :))) изгледах го с учудване - какъв глупак! как може да опорочава така морето ми! :)))
мога да прекарам часове, докато гледам морето и хоризонт! просто сядам на пясъка и гледам морето! :)

Трябвало е да вземеш лаптопа и да му го счупиш от главата. Как може да си прави майтап с любимото на всички нас море. :)

от най-любимите - преди време пак една бозава ми направи забележка да Не пуша на маса на заведение на плажа! кви са тия? !!!

и понечвам да запаля цигара. бозавата чужденка на масата срещу мен ми казва да не пуша! в същото време бриза довява точно в лицето й дима от цигарите на пушещите на съседните маси!
аз се изместих на друга маса и пак си запалих цигарата! :)))

Блу преди да се изместиш на друга маса трябваше да я и обясниш, че пушенето е полезно за здравето. Ама то щом е от чужбина какво ли разбира. :)))
А сега чао на всички ще се видим на 06.05.09г.

приятно изкарване на празниците!

Поздрави за постинга!

я!
куде билклиучътотбаракътА..!
сукровище здав ей.. ))

Е стига ми толкова ваканция.

готино

ВИРТУАЛЕН СВЯТ
Скрита съм дълбоко в представите си
отвели ме някъде насън
неусетно ме пробуждат и проявите
нанесени с виртуален гръм

Ужасена съм жестоко от лукавите
потънали в хорска злъч безсрам
невероятно смаяна съм от бруталните
търсещи сензация и звън

Поддържам неволно онеправданите
стоящи безмълвно на трън
нещастно съжалявам уж солидарните
бунтарствата им са ясни навън

Равнодушно поглеждам над овациите
неприлично взети назаем
не търся истината от простаците
пълзящи като брутална сган

Високо гледам в хоризонтите
разсейвам се с добри дела
съжелявам вечно адресантите
написали за мен некрасиви неща Публикувано от kleopatrasv.blog.bg в 0 коментара Връзки към тази публикацияАвтор: kleopatrasv Категория:

Колко актуално!!!

Constructing
supernatural reality
and dual visibility

Obscure objects
that memory lives in

Where there are
no borders
no boundaries
no chains
just chances
for discoveries

and charms
of the unknown
worlds

Това ми звучи като от филма Super natural.

просто си представих света в интернет, такъв, какъвто го усещам. не случайно е на английски, защото става въпрос за необятното пространство - информационно и идейно, в което се състои глобалната мрежа.