Постинг
22.07.2009 10:03 -
Един от онези дни
Вече съм се събудил, но продължавам да си стискам очите. Чувам часовника да пиука, значи е 7.30, добре имам още 10 минути, само още десет минутки и ставам. Ставам след 20 минути. До 8.15ч. трябва да съм нагълтал кафето, да съм се облякъл и да се занеса полузадрямал до колата. Добре всичко е по план. Карам 10 минути и съм пред сградата в 8.29ч., тоест класирам се с последните, но все пак хващам последния влак, както се казва. Прекрасно е с леки сутрешни усилия, като например да кажа добро утро на поне десет човека, при положение, че още не ми се говори – кафето не хваща какво да се прави, аман от ментета. В стаята тихо, спокойно, задух – предразполага към довършване на съня. Но тази греховна мисъл бързо я прогонвам. Както всеки ден в началото на творческия процес се появява заядливка, естествено ми казва, че изглеждам ужасно и ме засипва с дежурните си гадни въпросчета от типа не можеш да спиш а, да не си болен нещо, големи проблеми ли имаш и др. Не й оставам длъжник като подхвърлям нещо за кичозното й червило, размазало се чак по зъбите, след което тя веднага застава пред огледалото да провери истиността на думите ми. Рови из папките, симулирайки делови интерес. Редовно й предлагам да вземе тези от тях, които са й най-интересни, за да не й се налага всеки път да идва до моята стая, но заядливка не се връзва. Хигиенистката, тоест чистачката ме поздравява с измишльотини от типа как е най-доброто момче. Аз я уважавам и съм приятелски настроен към нея – жената никога не ми задава тъпи въпроси, относно личния ми живот. Винаги е в добро настроение и чисти старателно стаята ми, дори бърше праха от бюрото, може би защото съм й любимец по нейните думи. Друг път ще ви разказвам за нея, как с парцала първо чисти тоалетните и после със същия парцал бърше и в стаите. Уханието е незабравимо, силно и удря право в носа. И дрехите поемат миризмата, но пък няма прах и работата е свършена качествено. Пак малко спокойствие, вършене на текуща работа, тоест включен компютър, разхвърляни неща в стил „дела и документи” и с химикал в ръка. Човек винаги трябва да е готов. Главната нахлува като хала без да чука с бързо и рязко отваряне на вратата, разбира се аз това го очаквам и както описах съм добре подготвен. Винаги, когато нахлува така се опасявам, че ако има някой външен стоящ в близост до вратата може да бъде буквално отнесен след силен удар, вратата си е бая масивна и тежичка. Какво мога да направя – да кажа влизайте по-спокойно – абсурд, това ще е последната ми грешка. Имам тактика – стремя се максимално бързо да изтеглям хората от опасната зона. Всъщност главната не е толкова лоша. Крясъците, с които ни засипва, натиска по всички възможни начини – това го прави заради недосегаемата. А тя НЕДОСЕГАЕМАТА е зла и несправедлива, но понякога произтича и нещо добро от това. Като например веднъж в резултат от раздразнението й от няколко хвърлени фаса, всички пушачи при 37 градуса температура на въздуха, в 2ч. след обяд почиствахме района около сградата. Под зоркото ръководство на главната събрахме не само фасовете, но и опаковки от вафли, пластмасови чашки от кафе и др. Вярно после бях слънчасал и се чувствах пълен боклук, но района беше чист и неопетнен. Малко преди обедната почивка ми се накрещя, горката глаДна жена сигурно смята, че така си върши главната работата. Аз разбира се има опит в слушането – загрижено и силно заинтересуван й показвам колко ме е впечатлила, уверявам я, че всичко ще бъде наред без изобщо да разбирам за какво пищи и изпада в истерия. С една дума справям се като психиатър с разбунтувала се шизофреничка. Тактиката ми добре работи – излиза веднага и вече се чува как крещи в съседната стая. Обедна почивка, най-после половината работен ден се катурна. Момиченцата обядват и клюкат яко. Момченцата са в една миризлива кръчма – пият и се кефят, че това става в работно време. Добре този път съм соло. Варианта е пица. В близката пицария пиците са или извадени отдавна и са вкаменени или са твърде горещи. Този път е твърде гореща. Нямам време да я чакам, изяждам я гореща със сълзи на очи. Изгарям си устната кухина не за първи път сега три дни няма да усещам какво ям, няма значение. Тъкмо влизам в стаята и колегата някак небрежно и между другото ме пита имам ли 2 лв., разбира се подготвен съм и отзивчив. Веднъж го обидих като че ли, защото го попитах нали цигарите вече са 3 лв. След това цяла седмица не ми поиска дежурните два лева, а пък аз спестих десет лева, с които се превърнах в господаря на хипермаркета. Втората част на работният ден можеше да бъде по-спокойна, но в далечината дочувам крясъците на главната. Едно от момчетата е прекалило с бирите след двете малки ракии. Сега нещата стават сложни за всички, но не и за него, все му е едно, човека е пиян. Вариантите са два – събират ни всички главната крещи и ни изпраща по стаите със задачата всеки да си прочете длъжностната характеристика много внимателно и другият вариант е след крясъците всички да се съберем във възможно най-тясната стая и един от нас да чете на глас закона за държавния служител. Този път се отървахме леко – самостоятелно четене на длъжностната характеристика. Слава на главната – жестокостта й не беше твърде голяма този път, защото втория вариант е сериозно изпитание за крехката ми психика. Имам усещането, че в тясната претъпкана стая в скоро време ще си лепна поне няколко неща, завършващи с думата фобия. Около 3 ч. след обяд времето сякаш е спряло. Заядливка отново се появява с идеята да пием кафе. Сега си е съвсем натурална от ярко червеното кичозно червило не е останала й следа, крема или каквото там си маца върху лицето също го няма, в такъв момент си казвам по-добре соло, отколкото с.. Разбира се до кафе машината отивам аз – пътят е дълъг, всичко се случва, няма да ми плюе в кафето я. По това време заядливка не е във форма и е време за атака. В смисъл питам я защо изглежда така да не са и паднали всички папки на главата или пък да не е заспала и да е паднала от стола. Тя е изтощена и само се усмихва през зъби, замисляйки какво да ми изръси на следващия ден за добро утро. Главната нахлува изненадващо в стаята за този час на деня, явно пиянския инцидент е вдигнал здраво адреналина й. Разкрещя се, че пием кафе и сме седнали на сладки приказки в работно време. Докато я успокоя с престорено виновна физиономия заплаши, че ще ни докладва на недосегаемата и трясна вратата на излизане. Това вече ми дойде в повече за един работен ден. При недосегаемата се отива два пъти, като втория път е фатален за блестящата кариера на служителя. Аз вече съм бил веднъж на червеното килимче. Заядливка се освежи моментално, тя имаше право на грешка, а аз не. Злорада и грозновата напусна стаята ми победоносно. До края на работния ден проклинах LCD монитора, ако беше стария огромен монитор чашата с кафе нямаше да бъде такава очевидна атракция. На излизане главната пуши цигара и изпраща всеки със заплашителен поглед, казва ми, че този път ми се е разминало, но да ми е за последно. Ясно отървах кожата, припалих бързо МПС-то и си изключих кратковременната памет. А утре пак.
Следващ постинг
Предишен постинг
било цял кошмар. То всъщност, май не ви остава време за работа.
цитирайОсвен "екип" има още една ключова дума - Д.служител. Това си е предпоставка за всичко друго, но не и за вършене на работа. :)
цитирайСтани, така ли работиш всеки ден? Ти ме ужаси направо...А, аз все си мислех че мъжете които работят с много жени покрай тях ходят с голямо удоволствие на работа...
цитираймного жени, много нещо.
Не ти е лесно :)
цитирайНе ти е лесно :)
Държавен служител-това обяснява всичко.
цитирайМного стрес при вас...... Лошо, Седларов :)
цитирай:)))))
Зависи къде е и каква е РАБОТАТА.
цитирайЗависи къде е и каква е РАБОТАТА.
Така си е лесни жени няма. :)
цитирайзабелязвам, че си усвоил едно от най-важните умения за ДС - гъвкавост. Браво, аз не успях.
А за жените...оплакваш ли се? :)
цитирайА за жените...оплакваш ли се? :)
Веско така се калява стоманата или почервеняване до посиняване. :)
цитирайД.С. - просто без думи. :)
цитирайАз от жени не се оплаквам! :)))
В конкретния случай има не жени, а мутанти или трансформъри. :)
цитирайВ конкретния случай има не жени, а мутанти или трансформъри. :)
ами то нормални жени не оцеляват като ДС - или стават масови убийци, или просто мутират и започват да им никнат мустаци и бради...апропо, подобно се случва и с мъжете - внимавай :)
цитирайНе е лесно да си ДС, ама те поздравявам за чувството за хумор с което приемаш нещата :)
цитирайМустачки се намират тук там да. :)
А мъжете...не знам, някои не са това, което трябва да бъдат. :)
цитирайА мъжете...не знам, някои не са това, което трябва да бъдат. :)
ДС служенето задължително трябва да се приема с чувство за хумор, иначе... :)))
цитирайНе си за завиждане!
цитирайМани, мани - огън от "любОФ". :)
цитирайти си един щастливец, щом мустачките са само на моменти, а остава въпросът какви трябва да са мъжете и какви са в действителност момците ДС?
цитирайЗа мъжете, тегло голямо.. Всеки търси добри практики за оцеляване.
А момци има, целувачи на.... , то и това си е решение, но мен лично не ме кефи. :)
цитирайА момци има, целувачи на.... , то и това си е решение, но мен лично не ме кефи. :)
Хубав работен ден, няма що.. А колко работа сте свършили само... ;)
И аз бях за малко ДС (в Министерство на културата), но.. поех в друга посока после :)))
Поздрави сърдечни и успех в оцеляването в работна обстановка!
цитирайИ аз бях за малко ДС (в Министерство на културата), но.. поех в друга посока после :)))
Поздрави сърдечни и успех в оцеляването в работна обстановка!
да разбирам ли, че вие сте от пионерите, които адаптират добрите практики и ги пробира на ниво ДС?
Или сте от онези, които целуват...? Все пак с доста дами работите :)
цитирайИли сте от онези, които целуват...? Все пак с доста дами работите :)
:)))))
Яко работа се върши няма спор! :)
Поздравявам те, отървала си се от ДС, добър ход!!!
И аз ти пожелавам много успехи в другата посока! :)
цитирайЯко работа се върши няма спор! :)
Поздравявам те, отървала си се от ДС, добър ход!!!
И аз ти пожелавам много успехи в другата посока! :)
Мда очаквах го ТОЗИ въпрос. :)))
цитирайи все пак - като служител на ДС целувате ли ..... на дамите? :)
цитирайПризнавам минавала ми е тази греховна мисъл, но все още държа фронта. :)))
цитирайзнаех си, че под лустрото на ДС, дреме един класически похотливец :)
цитирайТака ли ще излезе в крайна сметка. Не бях се замислял. :)
цитирай
29.
kapricia -
Ле-ле! :о)))
22.07.2009 15:35
22.07.2009 15:35
Пък аз си мислех, че само при мен е така. На бившата ми (слава тебе, Господи!) работа. Сега съм си екстра, но все още лекувам пораженията върху психиката си, нанесени от такива като твоите "мили" колеги.
Какво да ти пожелая, освен здрави нерви!
Поздрави! :о)))
цитирайКакво да ти пожелая, освен здрави нерви!
Поздрави! :о)))
добре, че е какчето та да те замисля :)
цитирай:))))) Да за съжаление в наши дни все още се намират такива зоокътчета. Малко са, но ги има.
Дано да излекуваш пораженията върху психиката си, спомените вероятно ще останат завинаги.
Благодаря за пожеланията!
Поздрав! :)
цитирайДано да излекуваш пораженията върху психиката си, спомените вероятно ще останат завинаги.
Благодаря за пожеланията!
Поздрав! :)
значи имаш началнички? Не е хубаво да си държавен служител, така съм чувала, но пак зависи.
Поздрави!:))))
цитирайПоздрави!:))))
все по-малко време намирам за онова нещо.. ааа.. самосъзнание, нали така беше. :)))
цитирайАма хич не е хубаво да имаш началнички и да си ДС, спор няма.:)))
Поздрави zdravka99!
цитирайПоздрави zdravka99!
да не би да ми казваш, че намираш все повече време, за да бъдеш корумпиран и порочен ДС?
цитирайНе бих казал.
цитирайхмммм...
цитирай
38.
viki11 -
Ето какво откривнам на челна страница, докато моите постове са дискриминирани на втора, защото критикувам блог.бг. Вие подкрепяте престъпността! Да напомня за д
22.07.2009 18:02
22.07.2009 18:02
17:47 - antivoennoiskam putkata i anusa na rava da olija,
ne iskam afganistan i nato da zapi6a,
obi4am ebaneto,a ne voinata,
tova e naslada za du6ata
i taka sazdavat se detsata...Автор: 1eblio Категория: Тя и той
Прочетен: 10 Коментари: 0 Гласове: 1
Тагове: muzika, nauka, novini, izkustvo, izbori2009, tia i toi
Гласувай за този постинг: положително | отрицателно
цитирайne iskam afganistan i nato da zapi6a,
obi4am ebaneto,a ne voinata,
tova e naslada za du6ata
i taka sazdavat se detsata...Автор: 1eblio Категория: Тя и той
Прочетен: 10 Коментари: 0 Гласове: 1
Тагове: muzika, nauka, novini, izkustvo, izbori2009, tia i toi
Гласувай за този постинг: положително | отрицателно
Да, подкрепям те да не се допуска подобна простотия в блога, не само на първа страница, а изобщо.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.