Скъпи мои дами, мъжете и особено съпрузите, толкова често ви мамят, че когато се случи жена да измами съпруга си, вие не само трябва да бъдете доволни, задето сте узнали за станалото, ами сами трябва да тръгнете да разказвате на всички какво се е случило, та мъжете да разберат, че ако те знаят и могат, жените от своя страна също не са вчерашни; това може да бъде само от полза, защото, когато човек знае, че и другият може същото, няма да се реши лесно да го излъже.

Не много отдавна един бедняк в Неапол се оженил за красива и миловидна девойка на име Перонела; те не изкарвали много – той бил зидар, тя – предачка, но все някак си свързвали двата края. Не щеш ли някакъв младеж конте видял Перонела, много я харесал, влюбил се в нея и какво правил, какво струвал – успял да я примами.

Но една сутрин, когато мъжът излязъл, а Джанело Скринярио – така се казвал младежът – се промъкнал в дома му и останал сам с Перонела, съпругът, който обикновено не се прибирал цял ден, след известно време се върнал; но вратата била залостена, затова почукал и си рекъл: „слава тебе Господи, во веки веков и амин, задето, макар и да си ме създал бедняк, все пак благослови да ме утешиш с добра и честна млада жена! Виждаш ли, щом съм излязъл, тя е залостила вратата, та да не може никой да влезе и да й досажда”. В това време Перонела познала по чукането, че мъжът й се е завърнал  и се завайкала: „Олеле, Джанело! Край, свърши се! Мъжът ми се е върнал Бог да го убие! Не знам какво значи тая работа, защото никога досега не се е прибирал по това време, може да те е видял като си влизал. Станалото – станало, я по-добре влез ей там, в оная бъчва, а пък аз ще отида да му отворя; ще видим защо се прибира толкова рано”.

Джанело се пъхнал в бъчвата, Перонела се запътила към вратата, отворила на мъжа си и му се сопнала още от прага: „Каква е тая работа? Защо тая заран се връщаш толкова рано? Виждам аз, днес май не ти се работи, затова се прибираш с всичките си сечива. Я ми кажи, с какво ще живеем, ако я караме така? От къде ще вземем хляб?  А, аз горката, преда денем и нощем и се съсипвам от работа, за да изкарам за зехтин, та да има с какво поне лампата си да палим.  Другите жени се забавляват с разни любовници –  коя с по двама, коя с по трима. А, аз клетата, нали съм добра и не се занимавам с такива работи, само се блъскам и добро не виждам!

Мъжът й казал: „Хайде, жено, за Бога не се сърди! Познавам те много добре, а тая сутрин можах отново да се убедя в това донейде. Вярно е, че днес отидох на работа, само че нито ти, нито аз сме знаели, че било празникът на свети Галеон и че няма да се работи, та затова се прибрах по никое време. Ама аз се погрижих за нас и така наредих работата, че ще имаме хляб за повече от месец: продадох бъчвата на тоя човек дето е с мен; нали и без това тя не ни върши никаква работа, само дето ни заема място; тоя човек ми дава за нея цели пет флорина”. Перонела възкликнала: „Кажи ми как да не се оплаквам от тебе? Уж си мъж, уж навсякъде се вреш, та би трябвало поне от това да разбираш, а си продал бъчвата за пет флорина; аз, дето съм жена и дето се вика, носът си от вкъщи не съм показала, успях да продам бъчвата за седем флорина на един почтен човек, който влезе в нея да й провери здравината тъкмо когато ти се прибираше”.

Джанело, който стоял все нащрек, за да разбере да ли не го заплашва нещо, та да се погрижи овреме за себе си, щом чул какво казала Перонела, изскочил от бъчвата, престорил се, че не забелязва съпруга и викнал: „Къде си добра стопанко?” Вместо нея се обадил съпругът й: „Тук съм какво ти трябва?” Джанело се зачудил: „А, ти кой си? Аз търся жената, с която се спазарих за тая бъчва”. Съпругът рекъл: „Кажи какво има, аз съм нейният мъж”. Тогава Джанело пояснил: „Бъчвата изглежда доста здрава, но сигурно е имало много винена кал, защото от вътре цялата е налепена с нещо сухо, което човек и с нокът не може да помръдне; затова няма да я взема докато не я остържете”. Перонела се обадила: „Ех, затова няма да развалим пазърлъка, мъжът ми ще я изчисти”. А съпругът й казал разбира се”. После оставил сечивата си, съблякъл се по риза, казал да запалят свещ и да му подадат стъргалото, влязъл в бъчвата и почнал да я остъргва. А Перонела се престорила, че иска да го гледа какво ще направи, навела се, пъхнала си главата през отвора, който не бил много голям и почнала да го напътства: „Остържи тук, изчисти там, я виж ей на оная страна”. Докато тя стояла така и напътствала мъжа си, Джанело , който не успял да задоволи своето желание поради завръщането на съпруга, разбрал, че няма да стане както той искал и решил да се задоволи според възможностите; затова се доближил до Перонела, която закривала отвора на бъчвата, и удовлетворил младежкия си порив, подобно на буйните коне и разгонените кобили на партяните из ширналите поля; това съвпаднало с почистването на бъчвата; после Джанело се отдръпнал, Перонела измъкнала главата си от бъчвата, а мъжът й излязъл. Перонела казала на Джанело: „Почтени човече, я вземи сега свещта и огледай дали ще ти хареса как е изчистена”. Джанело погледнал, казал, че всичко е в ред и че е доволен, дал на мъжа й седем флорина и наредил да отнесат бъчвата у дома му.    

Джовани Бокачо

Декамерон

много хубаво разказче и поука можеш да си вземеш от него ;)

О, да поука и то каква..:)))

Пфу! :)

От край време брака си е голям майтап! :)))

само да вметна от любов къв истината-не всички жени сме такива.
Да, можем да лъжем, но съвсем не с еднаква лекота.

Тази Перонела, например, въобще не прилича на мен. И от нея не бива да се вадят общовалидни изводи.

Затова- никакви бъчви у дома :))))))

Интересна история, smani :)

Е, разбира се. Перонела олицетворява една много малка част от жените, надявам се. :)

Ще ги разкарам всичките от мазето! Ама ако не е бъчва друго ще е.. :)))

Интересна от времето на Ренесанса. А сега колко ли са по-интересни.. :)))

Забавна история, много ме разсмя :)
И разбрах какво ми липсва в къщата - бъчва :))))

Ню, освен бъчвата трябва да имаш и извънредно глупава половинка. :)))

Имаше един виц - ще перефразирам по памет.
Мъжът бил при любовницата си. Пристига съпругът й ненадейно. Умната любовница отворила вратата и подала чантата с боклука на половинката си да го изхвърли. Така се оттървали без проблем. Прибирайки се в къщи любовникът си мислел: " Брей, че умна жена, и умна и красива любовница си имам".
Пристига в къщи, звъни, а отвътре се подава жена му с боклука в ръце с молба да го изхвърли. Върви надолу по стълбите нашия герой и се ядосва "Колко глупава жена имам, сега ли се изхвърля боклук! Хем глупава, хем грозна".
:)))))

Та... монетата има две страни, зависи коя ще избереш за своя :)
Усмивки от мен :)

Страхотен виц! Разсмя ме!!!

ееее, Стани разсмя ме от сърце...То човек като иска все намира начин, а тази история тук направо ми разби представите за морал, приличие и въобще нямам думи...

По времето на Ренасанса, струвами се, хората са изпадали в еуфория, счупвайки оковите на средновековието и вдишвайки дълбоко първите глътки на свободата. Някои от тях са преминавали от едната крайност в другата.
Малко ми прилича на бг демокрацията в наши дни. :)