Той изглежда като обикновен човек, но щом се ухили, птиците падат от жиците. Когато те погледне по-особено, простатата ти се скапва и урината ти започва да пари. Където се изплюе, тревата пожълтява и умира. Той винаги е някъде там. Свободен от оковите на времето. Носи името на хиляда демона. Може да призовава вълците и да живее с гарваните. Той е кралят на Никъде. Аз чаках и го следях. Наблюдавах и чаках. Години наред го гледах как идва и си отива. Долан. Долан.       По разказа на Стивън Кинг     КАДИЛАКЪТ НА ДОЛАН   Елизабет, жена на учител (Робинсън) от средно училище в Лас Вегас, става свидетел на убийство в пустинята, извършено от Джими Долан, прочут гангстер и е набелязана за ликвидиране. Огромното богатство на Долан е вследствие от трафик на хора. Долан успява да убие Елизабет, преди тя да свидетелства срещу него. Без свидетел Долан се измъква от лапите на закона и Робинсън се заема лично да отмъсти за убийството на жена си.
  Филмът по някаква причина ми напомня за носителя на Оскар за 2008г. „Няма място за стари кучета”. Нямах големи очаквания за „Кадилакът на Долан”, но се оказах приятно изненада от един добър филм с участието на Крисчън Слейтър, в ролята на Долан. Лично аз му давам оценка 5+ /по шестобалната система/.


   

Каза принцеса Лъчезария от Фантасмагория! :)))

Три пъти прочетох - Кадилакът на Доган и не отварях
постинга - омръзна ми да чета за яхтата му, а сега и за някакъв кадилак.
Обаче се оказа Долан,
иначе нямаше да видя разсрелващото изречение.

Кадилакът между другото си го бива! Доган нищо чудно да притежава и по-добър от този във филма.
А Доган като погледне.. :)))