Няколко съществени причини все още успяват да ни съхранят от самоунищожение или самоизяждане. Това става все по трудно, защото ние хората се променяме, едно не може да ни се отрече ние сме създатели на динамиката около нас и тя ни тласка към определена посока, за която не си даваме сметка преди тя да стане факт. Човек е по-склонен да мрази, отколкото да обича, човек е по-склонен да да бъде скептичен и негативен към другия, отколкото да бъде толерантен. Дълбоко в нас непрекъснато гледа с жадни очички най-страшния хищник и във всеки един момент е готов да изскочи, за да покаже потенциала си и да задоволи глада на звяра. Не се ли замисляте как успяваме да оцеляваме като общност или като общество /общество дума измислена, за да ни разграничи от животинския свят/. Ако някой отрече напрежението, негативната емоция, агресията, отрицанието, което съществува между хората навсякъде и във всяко едно начинание – значи си затваря очите или го е страх да осъзнае истината за себе си и себеподобните си. Ние се намираме, такива, каквито сме, между два свята – света на животните и света на духовното, висшето, което наричаме Бог. Проблемът е, че не приличаме на себе си. Да, ние не сме себе си и никога не сме били. Взели сме и от двата свята – понякога по поведение се приближаваме да животинското, понякога търсим възможност да се реализираме като нещо повече приближаващо се до съвършената духовна същност на хармония и любов или поне отсъствие на омраза. Но хищниците в животинския свят не са лоши сами по себе си, те не убиват по необходимост да убиват, а за да задоволяват хранителните си потребности. Един хищник не би убил друго животно ако не е гладен, тоест убийството на друг вид е само по основателна причина. Ако всичкото това не беше така животните отдавна да са сложи край на животинското си битие. Ние се движим от същите инстинкти за съхранение и оцеляване, но сме си измислили думата „воля”. И тъй като в света има толкова воли, колкото са и хората, много често се случва една воля да се сблъска с други такива и за да постингне това, което й е необходимо трябва да подчини по-слабите воли на своята. Тук възниква въпроса човек би ли спрял да подчинява след като е задоволил потребностите си. Едва ли, разликата между хищника и звяра е, че хищникът убива, за да задоволи глада си, а звяра продължава да убива и след това заради безкрайни я си глад, присъщ само и единствено на него.  Феноменът звяр не е толкова труден за обяснение – той унищожава всичко около себе си защото не може и не желае да приеме нищо друго различно от него. Нихилизъм - състояние  присъщо на какво същество? Това не ви ли прилича на човек? Да, на този, който дълбоко в нас непрекъснато гледа с жадни очички на най-страшния хищник и във всеки един момент е готов да изскочи, за да покаже потенциала си и да задоволи глада на звяра. Както казах ние не приличаме на себе си и никога не сме приличали, но пък добре се познаваме. В моментите, когато не сме в дълбоко умопомрачение, породено от лоши пориви и последиците от тях сме успяли да си направим общество и причините, които ни спасяват от самоизяждане – закон и религия. И двете причини ни казват кое е лошо и кое добро. Едната причина е задължителна и прагматична, а другата възвишена и препоръчителна. Тъй като ние сме по-скоро примитивни, отколкото, каквото и да е било друго, първата причина я схващаме по-лесно. Тя ни въздейства като камшика на звероукротителя или ловната пушка на ловеца върху животното. Втората причина е по-трудна за разбиране и много от нас се отказват да я осмислят по какъвто и да е начин. Тези, които полагат необходимото старание да я осъзнават не се намират в завидно положение, защото са постоянно разкъсвани между примитивните си животински пориви и онова възвишено благо наречено Бог. Тези от нас, които приемат религията знаят, че колкото и да се опитват не могат да се откъснат от животинското в себе си, от волята на звяра /колкото и да е потисната дълбоко в нас понякога/ от една страна. И призивите за любов и хармония от друга страна, неизпълними на практика. Конфликта, който се поражда предизвиква в нас непрекъснатото усещане за обреченост и необходимост от промяна. Промяна, която ясно осъзнаваме, че никога не бихме могли да осъществим. Както казах в началото причините, предпазващи ни от самоизяждане стават все по-слаби пред изобретателността на човека. Едната причина – закона показва слабости, тъй като не е съобразен с нарастващия потенциал на природата на звяра. Свидетели сме как тази причина все по-малко успява да спира звяра в нас. Прекалено демократичен и хуманен е закона. А и да беше по-безкомпромисен все по-трудно е да бъде преграда пред примитивната воля за нещо. Имам предвид, че звяра от камшика все по-малко се страхува и е готов да рискува и да застане пред ловната пушка. Но никоя крайна мярка и наказание не може да върне щетите от действието, породило изпълнението й. Тъй като религията ни предизвиква душевни терзания и съдържа непостижими за нас изисквания успяваме постепенно и почти неусетно да я изтласкаме встрани от пътя, който сме избрали, използвайки за оправдание думи и състояния като - модерност, съвременен свят, постижения във високите технологии и др. В такава ситуация ни остава само да разчитаме на самите себе си. Но това не звучи ли безнадеждно? Как можем моментите, когато не сме в дълбоко умопомрачение, породено от лоши пориви и последиците от тях да ги превърнем в инцидентни или поне със значително по-малка честота във времето. Можем ли да извадим светлата страна на душата в нас и да загърбим тъмната си същност. Притежаваме две страни и свободата да избираме, с коя от тях да се реализираме. За да изберем добрата страна ни трябва воля, но такава, каквато не сме свикнали да използваме, която почти е непозната за нас като опит, практика. Тази воля едвали бихме я извадили от противоречивата си същност, защото знаем от опит колко трудно е да  има хармония и отсъствие на омраза в света на отровените ни мисли и пориви. Трудно е да разчитаме на самите себе си и тази трудност произтича от факта, че не сме се определили какви точно сме и какви точно искаме да бъдем. А може би смисълът на съществуването ни е само да осъзнаваме възможностите и наличието на избор, който никога няма да направим.

  "Беда за Вас О" Земя и море
Дявола изпраща разгневен звяр
Защото знае че животът е кратък
Помогнете му да разбере,
Да изчисли числото на дявола
Защото това е човешко число
И то е шестстотин шейсет и шест"  

Вървях сам, умът ми беше чист
Нуждаех се от време да помисля и да подредя спомените в главата си  
Не можах да повярвам на това което видях
Онази нощ бе истинска, а не просто фантазия  
Това което видях в собствените си мечти беше
Отражение на моите изкривени мисли втренчени вътре в мен  
Защото в мислите ми това винаги е лицето на злото, което разбърква ума ми
И ме докарва до отчаяние  
Да!  

Нощта беше тъмна но не служи за укритие
Защото трябваше да видях че някой ме наблюдава
В мъгливата тъмнина фигурите се движеха и въртяха
Дали всичко това е реалност или някакъв ад
666 числото на звяра
Адът и огъня бяха освободени  

Факлите пламтят ,а свещените песни да възхваляват,
Докато започнаха да викат и протягат ръце към небето
В нощта огньовете светят ярко
Ритуалът е започнат, работата на Сатаната е свършена
666 числото на звяра
Жертвоприношението започва в полунощ.  

Това не може да продължава, трябва да уведомя закона
Може ли това да е истинско или някоя луда фантазия?
Но усещам привличането към пеещите орди
Изглежда ме хипнотизират... не мога да избегна погледи им
666 числото на звяра
666 едно за мен и вас  

Ще дойда отново,ще се завърна
Ще притежавам тялото ти и ще го изгоря
Притежавам огъня, притежавам силата
Имам властта да накарам моето зло да поеме тази посока

 

Ритуалът е започнат, работата на Сатаната е свършена: прочети тук http://boristodorov56.blog.bg/politika/2009/10/05/izkustvoto-na-ada.410331

но ми звучи балансирано-философско :)
Поздрави, защото звучи и много умно :)

Звучи идеалистично... Не може да искаме да сме безкрайно добри, живеейки заобиколени от хищници. Може би трябва да се стараем да не убиваме доброто в себе си и да го показваме на тези, които го заслужават, но с другите, зверовете се налага да сме хищници.

Надежда всяка забравете! Няма връщане назад!!! Има само очакване...

Дълго, дълго - няма начин. Благодаря за "балансираното", аз мислех, че е много крайно.

Идеалистично ли, на мен ми звучи апокалиптично..
Става дума за това, че всъщност всички сме хищници и звяра вътре в нас става неудържим!
Благодаря за коментара!

Крайно щеше да е, ако кажеш-хищници, ниедни! Признайте си веднага! :)

Е, то аз така си го казах, но нежно и лирично. :)))

овек е по-склонен да мрази, отколкото да обича, човек е по-склонен да да бъде скептичен и негативен към другия, отколкото да бъде толерантен.

Човекът е стадно животно и както такъв първо отхвърля "чуждите" и чак след като се изгради доверие ги приема...
Аз обаче си мисля, че не всички са склонни повече да мразят отколкото да обичат... :)
Поздрави...

Значи си светлина в тунела или просто ИДЕАЛИСТ! :)))

Сеех обич,
ръсих толерантност.....
посякоха ми крилата....
привързах раните.........
боли...
ще мине.........
думите,думите ......
ще кървят винаги.
Поредната поука...
ще полетя отново.......
До следващия път
/това не е любовна драма/
Но никоя крайна мярка и наказание не може да върне щетите от действието, породило изпълнението й.
Поздрави!

"....защото знаем от опит колко трудно е да има хармония и отсъствие на омраза в света на отровените ни мисли и пориви."
Поздрави!!!

когато ходим на погребение изпитваме едно доволство от това, че не сме на мястото на покойника. С други думи, всички дълбоко в себе си сме жестоки и злоради, но подтискаме тези чувства.
Той е сатана и манипулатор, сеяч на злото в блога.

И аз съм чувал, хора да споделят това усещане.
А кой е този манипулатор и сатана в блога, анонимен???

на живота.Всичко друго е от Лукавого!Съмненията и терзанията остават, когато са вложени в дело.Имам предвид добро дело.
Беше удоволствие да прочета поста ти.Но не ме убеди, че хората са изначално зли!:)
Сигурно е въпрос на прочит!Аз не съм особено интелигентна!:))
Лека нощ!

Аз мисля, че когато човек е поставен непрекъснато в режим "оцеляване", всякакви иновации са възможни - води до развиване на мозъка...
А когато едно общество е поставено в режим "самоунищожение/самоизяждане", всякакви глупости са възможни - води до масово оглупяване...
В общ план антропоцентризмът, автократичността на човека, това, че е култивирал цялата планета, че живее с мисълта, че всичко е създадено да му служи, това, че изсича горите, прокарва пътища, отклонява реки, това, че се предоверява на науката, че рационализмът му е "студен", утилитарен, това, че отдавна се е откъснал от природата и корените си, че живее в една напълно синтетична среда и е изгубил естествената си чувствителност - всичко това е причина за екологичната катастрофа, пред която днес човекът е изправен.
В частност съвременния български човек, със своя балкански манталитет и със своята мания за обреченост/безнадеждност е на път да унищожи всичко натурално, съществувало преди него. И това може да е причина за неговото самоунищожение - и морално, и биологическо.

e vav vseki edin. I e vapros na vreme da pokaje palnite si vazmojnosti!!!

Благодаря за коментара tit! Не е необходимо аз да те убеждавам, че хората са изначално зли. Направи справка в Библията, след прогонването на човека от райската градина всичко е безумие и зли помисли и дела!!!

"А когато едно общество е поставено в режим "самоунищожение/самоизяждане", всякакви глупости са възможни - води до масово оглупяване...".
И до масово озлобяване бих добавил. Не мисля, че проблема със злата човешка природа е проблем само за балканите и българина в частност. За мен това е глобална тенденция на озверяване на човека.
Благодаря за еко погледа върху природата на злото!

Съгласен съм анонимен. Дано скоро не ги покаже пълните си възможности.

za sebesi li pishesh?

Нали си орисан да си ангел?:)
Поздрав!
http://vbox7.com/play:7bc57522&start=18&r=emb

Моля коментари по темата!!!

...Ритуалът е започнат, работата на Сатаната е свършена
666 числото на звяра
Жертвоприношението започва в полунощ...

Колцина ще се противопоставят? Единици! Останалите ще прегърнат новия Месия...

...Притежаваме две страни и свободата да избираме, с коя от тях да се реализираме... :)

А ако изберем да сме третата? :)

Може стига да има..

За мислещи хора винаги има алтернатива....

Браво, Смани, браво !

Благодаря Грация, благодаря! :)))