Блогът на smani :: Кой, кой бил възкръснал, абе я дай печеното и вади ракията. .

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.04.2011 10:01 - Кой, кой бил възкръснал, абе я дай печеното и вади ракията..

Автор: smani Категория: Други

Прочетен: 2215 Коментари: 7 Гласове:

Загубихме ли си вярата Не знам точно кога се случи, но тя изчезна някъде между скъпите мобилни телефони с всякакви екстри, преносимите компютри и други чудеса на съвременните технологии. Загубихме се в лутане из мрежата, разпиляхме си мислите във виртуалното пространство и се сблъскахме с други разпилени мисли от къде ли не. Достигнахме до всяко кътче, източник на информация, която ни запълни мисленето с ненужни факти. Демокрация ни даде свободата да се наричаме християни, религиозните празниците са официални и никой не се страхува да влезе в храма. Но дали влизаме в него, има ли интерес към религията ни, която е била с нас и в радости и трудности. Или ако влизаме в храма го правим защото така трябва без да имаме нагласата за това уникално място. Наближава голям християнски празник, свързан с възкресението на Иисус. Даваме ли си сметка за това, осмисляме ли го или празника е само боядисаните яйца и обилното похапване. Остава ли ни време да мислим за нещо друго, освен за това как да изкараме повече парии как да оцелеем. Мисля, че не сме си загубили вярата, но душите ни са изпълнени с противоречиви емоции и страх от нас самите и от другите около нас. Страх ни е да не се окажем слаби, уязвими, отчаяни, обезверени и най-вече страховете ни да не се усетятат от околните. Времето, в което живеем е много динамично и ни предлага какво ли не от драматични събития в някоя точка на света до нови скъпи играчки за всички възрасти. Бързаме за някъде, напрегнати сме срещаме се с много хора, нервни и ядосани сме. Искаме нещо, а не можем да го притежаваме, ако го притежаваме, осъзнаваме, че не ни е било необходимо или не можем да му се насладим, защото сме загубили усещането за удоволствие от живота. Представяме се за силни, когато излезем на улицата, слагаме си маски, за да не се види човешкото в нас от другите, сякаш да си човек сега е признак на слабост. Когато сме скрити в крепостта, наречена дом и ни остане време да мислим, осъзнаваме, че сме самотни и толкова празни отвътре. Превърнали сме се в скотове, неспособни да имат положителни емоции към себеподобните си и да допуснат Бог в сърцето си. СТОП!!! Казват, че екзистенциализмът не бил песимизъм; да ама не. Звучи направо депресиращо. Не е толкова драматично. Просто си размишлявам на глас и определено на моменти прекалявам с песимизма. Вярно някои неща се приближават до истината, но не съвсем. Важно е да имаме вяра; кой повече, кой по-малко, а дори и да я няма никога не е късно.. Хубаво е на празника да сме поне малко доволни и добронамерени към себе си и другите и да ни е богата празничната трапеза!

Нагоре