Много българи обърнаха гръб на официалната православна религия в страната и избраха да търсят Бог по други алтернативни пътища, някои съмнителни и до известна степен опасни. Поради ниско образование, недостатъчна култура и др. част от нетрадиционните християни вероятно не осъзнаха точно защо и къде са попаднали. Просто следваха рекламни брошури, шумни кампании с музика и почти артистични изпълнения от духовни водачи.

  История на адвентното движение  Към края на XVIII и началото на XIX век в Европа и Северна Америка се пробужда нов интерес към пророчествата на библейските книги Даниил и Откровение. Появяват се множество брошури и печатни материали, в които авторите стигат до убеждението, че най-дългият пророчески период в Библията, а именно 2300 години от Даниил 8:14, ще приключи в 1844 г. и това ще ознаменува великото Второ пришествие на Исус Христос и края на земната история. Най-оживено е движението в Северна Америка, ръководено от Уилям Милър и неговите сътрудници. Те разглеждат Даниил 8:14 съвместно с Откровение 14:6, 7, където се оповестява истината, че е настъпил часът на Божия съд. 
       Наименованието “Църква на адвентистите от седмия ден” подчертава две крупни библейски истини: учението за Второто пришествие на Христос /от лат. adventus – пристигане, идване/ и Божия морален закон, съдържащ в IV-та заповед съботната институция. Църквата на адвентистите от седмия ден е организирана като самостоятелна деноминация през 1862 г. въз основа на Христовите думи, записани в Матей 16:18, 19 и Матей 18:15-18. Централното й седалище е във Вашингтон, САЩ. В световен план Църквата на адвентистите от седмия ден е разделена на 12 подразделения /дивизии/ и има над 10 милиона членове. Днес тя има множество отдели, училища, университети, болници, проповедници и мисионери в целия свят.  
История на църквата на адвентистите от седмия ден в България  Първите признаци на адвентно присъствие в България датират от 1891 г., когато група немски преселници от Русия пристигат в Румъния и в Добруджа и донасят адвентизма в нашата страна. През 1912 г. в София е организирана църква с 8 члена благодарение на работата на първия български пастор Георги Кадалев, завърнал се след обучението си в адвентния колеж във Фриденсау, Германия.  През 1959 г. отношението на правителството към църквата е подчертано враждебно. То започва да се меси във вътрешните й работи. Ръководството на църквата е отзовано и държавата назначава ръководство от хора, на които има доверие.       През 1990 г. за пръв път от 42 години се организира свободна изборна конференция с делегати от всички църкви и е избрано официално ръководство с председател Агоп Тахмисян. През ноември същата година Адвентната църква е официално призната от държавата. Днес в България има 94 адвентни църкви с общо 7123 члена и много симпатизанти.
Адвентистите са активни и посветени християни, които намират много форми за извършване на църковната работа. Богослужение. Повечето църкви започват съботните служби в 9 ч. с библейско училище, подобно на неделното училище на други протестантски деноминации. Участниците в библейското училище се разделят по групи за изучаване на Библията и за славословие на Бога чрез песни. В около 10.30 ч. започва проповедта върху библейска тема.
В повечето адвентни църкви има богослужения и в петък вечер, събота вечер и неделя вечер. Много често се провеждат специални събрания за младежи и деца. Мисия. Да печелят души за Исус Христос и Неговата истина е най-голямото желание на адвентните християни. Чрез публични евангелски събрания, лични библейски уроци, разпространение на литература, радио и телевизионни предавания. Прави впечатление, че членовете на адвентистката църква са активни в социалните си контакти – това произтича от мисията им да привличат повече хора в религиозната общност, на която са представители. Убедени са, че те са тези, които носят в пълна степен християнските ценности и в тяхната общност човек може да се моли за спасението си. Богослужението се провежда в помещения, в които не присъстват икони и кръст, тъй като адвентистите не смятат за правилно иконопочитанието и почитанието на светци. За тях единствено авторитетно е Светото писание. Тълкуванието на Библията от християнските философи е напълно отречено. Богослужението се извършва под ръководството на пастор, който насочва към четене на определени части от Библията и дискусия върху прочетеното. Всеки член може да изкаже свое мнение и по други въпроси. Има известна доза негативизъм към официалната Православна църква като всеки един адвентист е на мнение, че православието не би могло да даде на християнина, това което му е необходимо.  По време на служба се отправят молитви – като молитвата е свободен текст, може да се произнесе от всеки един от присъстващите. По време на молитва всички присъстващи са прави-стоят със затворени очи и прибрани пред себе си ръце. От социално-психологическа гледна точка може да се каже, че известна част от адвентистите са имали проблеми със социалната си ориентация; проблеми от лично естество, а не са намирали начин за тяхното разрешаване – със сигурност може да се каже, че тези хора са имали необходимост от определена общност, в която да търсят сигурност, подкрепа и намиране на правилния път за себереализация.  Не малка част от членовете на адвентистката общност са от ромски произход. Разполагат с изключително положително отношение от страна на останалите членове. Ромите адвентисти имат семейства, работа и изградени хигиенни навици, за което съществен принос има църквата на адвентистите от седмия ден. От контактите с адвентисти могат да се направят изводи за три важни неща в начина им на живот: 1.Идването на Спасителя и молитви за спасение. 2.Съботата – седмия ден е посветен изцяло на Бог. 3.Здравословен начин на живот. Адвентистите твърдо вярват, че идването на Иисус Христос е близо и е възможно да станем свидетели на това събитие. От това произтича голямото значение на молитвата за спасение, която трябва да е част от ежедневието. Философията на адвентистите се централизира около молитвата и във връзка с убедеността им, че човек не може да постигне нищо със собствените си усилия, а би могъл да направи каквото иска във всяка една житейска ситуация само с молитва и това да се остави в ръцете на Бог. Изключително значение се дава на съботата, това е ден за богослужение. Адвентистите смятат спазването на съботата като едно от най-важните условия за спасението. Интересен е факта, че божиите заповеди са десет като една от тях се отнася за съботния ден и точно тази заповед за адвентизма е основополагаща. От теологична гледна точка всяка една заповед е еднакво важна за християнина. Една част от заповедите се формулират като отношение – Бог-човек , а друга част като отношение на човека към себеподобните си. Адвентистите са избрали плоскостта Бог-човек. Като до известна степен се пренебрегва другата човек-човек. Представителите на тази общност като, че ли забравят факта, че пътят на спасението минава и през земното ни битие. Теологията е категорична – любовта към ближния е равна на любов към Бог. Здравословният начин на живот е третия важен аспект в адвентистката общност. Те имат изграден Здравен сектор, който осъществява промоция на здраве, както за членове на църквата, така и за неадвентисти. Въздържанието по отношение на алкохол, цигари, кафе и наркотични вещества са задължителни за адвентистите. Голяма част от тях се въздържат и от консумацията на месо и продукти произведени от месо. Здравословният начин на живот включва и избягването на масова медийна култура като – телевизия, филми, музика и др.

със здрави корени, никога няма да се поддадеш на тези опити за митарстване от тази в онази църква. Но е необходимо да ги познаваме. На времето правиха опити да ме приобщят към протестантската петдесятна църква, но не им се дадох. Изобщо не обичам някой да се опитва да ми се меси в живота, а те се опитваха. Подкупваха, тогава в гладните години с брашно, ориз и т.н. Грозно беше да си продаваш вярата за кило ориз, колкото и да си гладен. Като гледах кака се бутаха хората, за да си вземат, ми стана ясно, че това няма да е вяра в бог. А бог е любов и е навсякъде. Лошото е, че нашата църква с поведението си кара християните да не я посещават. Аз отдавна съм спряла и си мисля, че Бог няма да ми се разсърди, ако си кажа "Отче наш" в къщи пред иконата, без да финансирам оялите се попове с пари за свещички.

Благодаря за споделеното. Не бях чувал, че и по този начин го правят: "Подкупваха, тогава в гладните години с брашно, ориз и т.н." Имат различни методи и са доста упорити за привличането на души.
Църквата вместо да ни подава ръка и обединява в трудни моменти, със скандалите си ни отблъсква. Това е временно надявам се, не бих заменил православието като институция, вяра, традиция.

Не разбрах за сектите ли агитираш или против тях?

Редактирах тук там писанията си, за да не съм твърде негативно настроен... Просто ги представям обективно, така е правилно.
Смятам се за българин, православен християнин.