В ежедневието ни се случва да грешим. Цялата ни жизнена история е изпълнена с грешки – едни по-големи, други по-малки. Навсякъде около нас стоят възможности за грешки и ние забързани и уморени често попадаме в капана на възможността, която не би трябвало да избираме. Животът и грешките в него са като минно поле и е трудно поне за миг да не загубим концентрация или подведени от емоция, да не настъпим някоя мина. Малките грешки не променят нещата съдбоносно, можем да се върнем една крачка назад и да ги поправим или ако нямаме такава опция си плащаме за малката грешка и след време забравяме за нея, защото не ни е струвала твърде скъпо. Случва се да омаловажаваме малките грешки и сме склонни да ги повтаряме от време на време ей така на инат или за разнообразие, а може би малкото дяволче успява да ни провокира.



Големите грешки се правят рядко, но последствията от тях оставят ярък отпечатък в живота ни, променят посоката, която сме избрали да следваме, създават ни перманентното усещане за нещо безвъзвратно загубено или пропиляно. От позицията на собствената ни житейска съдба, ни се струва, че точно ние сме настъпили най-опасната мина и съответно сме пострадали най-много. Внушаваме си колко е несправедлив живота спрямо нас и колко щедър към други. Голямата грешка толкова ни заслепява, че губим възможност за обективен поглед върху живота и собственото си съществуване. Голямата грешка е наша спътница през целия ни живот, последствията от нея са променили нещо в нас, което искаме или не, го осъзнаваме всеки един ден. Голямата грешка може да се превърне и в наш кошмар, ако си позволим слабостта да мислим, че последствията от нея са затворили всички пътища за нас и няма изход. Всъщност една голяма грешка, колкото и много да ни струва и да има съдбовно значение, може да затвори само един път, само един порив, само една идея. Ако осъзнаем това навреме, цената, която ще платим за нея няма да е болезнено висока. Ако се забавим, тогава и времето става съюзник на голямата грешка и разбираме как сме загубили една посока и много години от живота си в терзания за това.

Чудесно е smani, поздравления...

Благодаря Каси!

да, хубаво е това с малките и големите грешки, но ако допуснем, че живота ни следва предварително начертан път или съдба, с други думи, то може би голямата грешка е била неизбежна..

не са случайни. Просто трябва да се поучим от тях. Не, е глупак онизи, който прави грешки, а онзи, който ги повтаря. Ето една мисъл, която е много точна за мен "Човек трябва да бъде достатъчно голям,за да признае грешките си, достатъчно умен да спечели от тях и достатъчно силен за да ги поправи". Джон Максуел Поздрави и хубав ден от мен!

За мен щом нещо се е случило, то така е трябвало да се случи. Нищо не бих променила в живота си.

Прав си - голямата грешка може да ни заслепи и да загубим реална представа за нещата около нас. Важното е, както казваш: "...една голяма грешка, колкото и много да ни струва и да има съдбовно значение, може да затвори само един път, само един порив, само една идея. Ако осъзнаем това навреме, цената, която ще платим за нея няма да е болезнено висока." Поздравления за поста и усмихнат ден ти пожелавам!

Ако приемем идеята за предварително начертания път, нещата се случват неизбежно. Едни от нас имат по-добра съдба, а други настъпват голямата мина в даден момент от живота си. А може би всички си носим товара на една голяма грешка.

много е хубав!

С пожелание за бъдеще, изпъстрено само с малки грешчици (неизбежно е) от време на време :)))

Казваш не са случайни, вероятно имаш предвид, че не сме проявили достатъчно разум, предприемайки нещо. Или съдбата ни ги поднася като неизбежност.
Иначе споделям хубавата мисъл - много сила и воля трябва, за да се изправи човек на крака.

Щом се борим, значи не сме се оставили съвсем на течението или борбата е, колкото да не потънем..:)

Много добър въпрос! В житейските си начинания сме свикнали да определяме нещата, като правилни и грешни.
Това общо казано.
Конкретно ако отговарям с примери е твърде лично.
Много добър въпрос и интересна позиция.
Трудно може да се даде отговор на въпроса ти. Трябва да викаме на помощ философията.:)))

Можем да загубим реална представа, за съжаление и за твърде дълго време.. Дано не ни се случват такива кошмарни периоди или ако са се случили да положим усилия да ги сложим настрана от живота си.:)

Благодаря candy! И аз ти пожелавам само малки грешчици, а ако може и без грешчици.:)

Това ми е веселата част от постинга.:)))))

всъщност целия постинг е весел. Има ли нещо по-забавно от това да правиш купища грешки и накрая толкова да се оплескаш, като пате в калчища.:)))

Живичко и забавно симпатичничко. :)

Мерси!

Живот на ръба, опасно, но има гъдел, не мислиш, ли?!

свикваш или умираш. :D

Да, рискът си е риск, но не си мижитурка..и не живуркаш?!

другото не е живот. :)

Смани, броячите, дето бяха клеясали, изглежда ги смазаха, днес?!

Лоли благодаря за музичката!!! :)))))