Защото така ми харесва! Да, продължавам да пиша в блога, защото така ми харесва. Странна работа запознаваш се с хора, в интернет и по-специално чрез това виртуално пространство тук. Четеш ги, те, те четат; обменят се мисли и в един момент осъзнаваш, че някои от тях са ти станали толкова близки. Усещаш ги приятели, а никога не си се срещал с тях в реалния живот. Когато някой отсъства дълго време чувстваш неговата липса, това те натъжава, дори може да му се поразсърдиш, заради дългото отсъствие. Когато ти самият си отсъствал те посрещат с: „хей къде се загуби”, „липсваше ни”, „беше ми мъчно..”. Неща казани от сърце, сигурен съм в това. Това са приятелства! Странно ли е това чувство. Като се замисля по скоро не. При този обмен на мисли: мнения, позиции, настроения; човек получава информация за най-важното в другия отсреща, за това какъв човек е той, а не как точно изглежда като външност. Ще бъда тук докато това ми звучи правдоподобно: „….След като кликнете на линка постингите, които публикува съответния блогър ще започнат да се показват автоматично в "Следени блогове"….. В случай, че тази страница все още е празна, още сега може да добавите харесваните от вас блогъри и да създадете нови приятелства.”.

    Не знам къде отивам
Но със сигурност знам къде съм бил
Държейки се на обещанията
От вчерашните песни
Взех решение
Няма да губя повече време
Но, Ето ме отново
Ето ме отново     Продължих да търся отговора
Изглежда никога няма да намеря това, което търся
Господи, Моля се…
Дай ми сили да издържа
Защото аз знам какво означава
Да ходиш по самотната улица на мечтите…     Ето ме отново, вървя сам
Слизам по единствената улица която знам
Роден съм да бродя сам като скитник
Взех решение
Няма да губя повече време     Но Ето ме отново,
Ето ме отново,
Ето ме отново,
Ето ме …     Взех решение
Няма да губя повече време     Ето ме отново, вървя сам
Слизам по единствената улица която знам
Роден съм да бродя сам като скитник
Взех решение
Няма да губя повече време     Ето ме отново, вървя сам
Слизам по единствената улица която знам
Роден съм да бродя сам като скитник
Взех решение
Няма да губя повече време     Ето ме отново, вървя сам
Слизам по единствената улица която знам
Роден съм да бродя сам като скитник
Взех решение
Няма да губя повече време… Но ето ме отново,
Но ето ме отново,
Но ето ме отново,
Ето ме,
Ето ме отново…

Аз имам доста резерви към това общуване, ама щом не мога да си тръгна още..

Преди няколко дни и аз се питах същото: не е ли странно да "познаваш" някого без да си го виждал? Странно ли е да чувстваш, че въпреки разстоянието имате нещо общо? Моят отговор съвпада с твоя, smani :)
Не е странно, а ти не спирай да се появяваш! Поздрави ;)

Предпочиташ общуване лице в лице. Е и това става във виртуала със скайп. :)

Не е странно стига човек да бъде себе си! А появяването... Всяко начало си има и край. :)

позагубвам се от време на време в своята загубеност
на съ си тук :)

Хубав ден !
Важното е да си тук :)

Да, истински са приятелствата, иска се постоянство, но се усеща, когато е искрено! Ти си един от приятелите ми, затова ти пожелавам слънчев и усмихнат ден!!! :))

А аз отдавна се загубих и ако се намеря обещавам да се похваля и да почерпя. Но нямам големи надежди.. :)))

И ти си един от приятелите ми!
Джедайски поздрав! :)))

да, виртуален свят - реална среща

и после всичко ще е друго

дали си стар или си млад

дори и "тролът" е заблуда

окъпани във думи сме, нали

но срещнат ли се истински очите

по-друго всичко е, уви

изчезват в миг дори лъжите

усмивката усмивка си е тя

не двоеточие със скоба :)

не може да се скрие радостта

изчезва всяко коренче на злоба...

реално, просто и типично

така със думите различно

общуването си е просто чудо

и бирата се лее лудо :)

Много добър вариант! С тоя виртуал само да не превърнем общуването в реала нетипично чудо. :D

на моменти се чудех дали наистина това е твоят или моят постинг - все едно си четях мислите....

да, така е ставаш с някои много близук, тук се разкриваш/в повечето случаи/ такъв какъвто си - комуникираш с различни хора, даваш мнение и оценки - всеки с поведението си и отношението си...А в реалния контакт някои неща се прикриват или не излзиат наяве или се притесняваш да изкажеш някои неща, но тук се разкрива'...

усмихнат и слънчев ден

Точно това имах предвид - тук сякаш сме по-смели да разкриваме истинските си мисли и настроения, докато в реала се опитваме да прикриваме същността си и в повечето случаи успяваме. Ако можехме да скрием и лицата си, сигурно и това щяхме да правим.
Усмихнат ден и на теб!

:)))) ПОнякога нарочно се скриваме и прикриваме.....аз това много рядко го правя...... Но има и някои , които тук са по-смели и се парвят на такива, които не са, а пък други са си самите те - могат да се отпуснат и без задръжки и притеснения да са си ТЕ....

Слънчево настроение и много целувки....

:))) Монетата си има две страни.
Целувки.

Това вече е друго нещо . Аз откога пиша за това, обаче никой не ме чува. Пишат ми някакви си, как можело да познаеш любимата песен на непознат човек.
Затова попитах - Ние непознати ли сме !?
Попитах, защото съм убедена, че някои вече не сме непознати. Дори смятам, че близките до нас хора, не ни познават толкова добре, колкото ние тук се познаваме.
Поздрави и много усмивки :

"Дори смятам, че близките до нас хора, не ни познават толкова добре, колкото ние тук се познаваме." И аз го усещам това нещо в последно време. Два свята..

но въпреки това си мисля, че личното щастие зависи от масата и често ще се сблъскваме с това.
Човекът озверява, пази си своето, но то не е негово – а на света.
И няма как да живееш сред хора, а в същото време да си саможив и да се оплакваш, че си сам или изоставен от някого, защото винаги ще има някакво присъствие край теб.
Думи, думи, за съжаление някои са празни и голи, но са произнесени пак от хора, нали?
Селекцията си казва думата накрая:)

Честно казано не разбрах на къде биеш! :D

...ще си такъв навсякъде :)) чудесен постинг, хареса ми. поздравления!

Благодаря! :)))

Здравей приятелю! Аз съм Георги - ако си спомняш! Беше време когато наистина общувахме! Музика, бира и много казани и неизказани - но споделени моменти! На мен лично това време ми липсва, както и годините приятелство! Не мисля, че нета ща замени всичко това! А относно премълчаното, понякога това говори доста повече! Рамки, кутийки, неограничено ограничение ... тъжно!!!

Здрасти! И на мен ми липсва това време, което никога няма да се върне. Сега реалностите са други - по-студени, по-солени и по-горчиви. Нета не може да замени истинското общуване, най-много в един момент да изперкаш виртуално с реалити последици.
С добрия стар хард рок не е тъжно. Поздравче за теб с това култово парче. Знам, че те кефи. :)))