Беше много студено, духаше силен вятър. Видях една позната и я качих в колата си, за да я закарам до вкъщи, бяхме в една посока. Забелязах, че се почувства много комфортно и приятно вътре. Помислих си, че е заради студа и вятъра на вън. Започна да ми разказва за семейството си, кой работи, кой не работи, как се справят с живота. Сподели ми, че апартамента им е студен, откакто си отиде лятото и жегата. Аз я успокоих с факта, че скоро ще пуснат парното. Как го коментира това: „Ще го пуснат ама неможе…”. От монолога й разбрах, че и студуват и може би не се хранят кой знае колко добре и са отчаяни и очакват студена зима, въпреки услугите на Топлофикация. Преди да излезе от колата я погледнах в очите – видях един човек, който някога е бил нещо, а сега се е превърнал в сиво отчаяние, страх и примирение, жертва на средата, която наричаме „системата”. Тази система, създадена от самите нас, за да ни обезличава масово и безпощадно. Логично е, когато човек е гладен и му е студено да се страхува. Когато човек е без достатъчно пари в джоба си, някак нелепо е да мисли за свобода, морал, култура и да се чувства значим. Тогава основното е страх за оцеляването. Страх от държавата - ще успееш ли  да платиш дължимите й данъци, страх от монополистите - ще се справиш ли с месечните сметки, страх от работодателя - ще те остави ли на работа. В един момент осъзнаваш, че си окован във вериги, досущ като робите в миналото. Тогава много по-лесно преглъщаш онези думички, които първоначално те дразнеха – „обикновен човек”. Дори си склонен някак да приемеш, че хората с безумно скъпи коли и къщи-палати наистина са кадърни и качествени и заслужават всичкото щастие, което би могъл да предложи живота. Някъде дълбоко в теб е останал онзи човек със самочувствието и вярата в собствените си сили, с радостното предчувствие за бъдещето. Образованието, моралният избор те са си на мястото, нереализирани и безмълвни, отвратени по свой пасивен начин от заобикалящата ги действителност. В такъв момент осъзнаваш колко много обикновен човек си или може би си роб някъде, някому. А има ли разлика между съвременния обикновен човек и робите трудещи се за господарите, получавайки за труда си малко храна и подслон. Вероятно има, вече не се използват вериги. Съвременните отношения между господар и роби са много по-хуманни. Механизмите за покоряване и обезличаване на личността са прикрити със закони, правила, вербални стратегии. Държавата перфектно е формализирала отношенията си с теб и ти дава перспективи и възможности за образование, работа, здравеопазване, дори гарантира, твоята сигурност, афиширайки съответни органи. А всъщност всичкото това е почти или изцяло фалшиво като намерение и реализация, за нея е важно да прибира данък за всяка твоя глътка въздух. Държавата в съвременния свят става все по-слаба, но не се дава лесно и се надява да живуркаш някак си, за да получава от теб и много други като теб макар и минималното. Друг е въпросът с едрия капитал, все още щади държавната форма на управление и не е заявил публично, че всъщност той командва парада. Но за сметка на това, към теб е безпощадно искрен, заявявайки ти: „ти ще работиш за мен, за да оцеляваш, аз съм голям, а ти си една малка заменима машинка в проекта ми за покоряване на света”. Това ли се крие зад „системата е такава”?  Като споменах системата се сещам за система от органи, съвкупността, от която дава един жив организъм. Живият организъм също може да се нарече и гостоприемник. Гостоприемникът е добра среда за паразити. Паразитите дотолкова се еволюирали, че никога не свършват работата си докрай, за да може блаженството им да продължава максимално дълго във времето. Системата е такава.

Мелодията на песента е много подходящана текста, създаде ми уютно настроение в понеделник сутрин!

Бива си я песента! :)

можеш да тичаш, а пълзиш

можеш да крещиш, а мълчиш

можеш да се раздаваш, а се съобразяваш

можеш ли да си себе си - не си

КЪДЕ ТОГАВА ТИ Е СВОБОДАТА???

не се ли губи някъде между правилата

а правилата, който не спазва

дали има кой да го наказва ???

не наказваме ли себе си така

търсейки смисъла на тази СВОБОДА

Супер, Алби! За всяка тема имаш рима.
Благодаря! :)

болна тема, много истина.
Без да го обръщаме на политика и да търсим вина. Факт.
"Като малък си мислех как ще променим света.
Пораснах и започнах да се надявам да съм поне едно от колелцата.
Сега се надявам просто да не съм камъче между тези колела. Камъче, смазано на прах. Като толкова много други."
Цитат на човек, който много обичам.

Прекрасен цитат!
Благодаря! :)

Такова е виждането само в диктатурите, където един човек се изживява като социален архитект. Не съм съгласен и за системата, защото тя е създадена от партизаните едно време и техните потомци.

През определени периоди има икономически трудни времена, но те отминават, после има просперитет, после отново трудни времена. За това е добре човек винаги да заделя по малко бели пари за черни дни.

успешна седмица:

Приятелю, темата ти е страхотна - поздрави!!!
Съвременните роби сме още по-зле от предишните, сега ние си търсим и осигурявме подслон и храна............

Добре.
Успешна седмица и на теб. :)

прав си, по-трудничко ни е сега.
О мами блу, мани, мани блу! Или егати живота!
Приятелски джедайски поздрав!!! :)))

Напълно съм съгласна с теб.. Не трябва да се предаваме! Жал ми е за онези, които са.. :(

БРАВО БРАВО БРАВО

"Докато дишам, надявам се", наистина е много трудно, но поне да сме живи и здрави!

Тъжно ми е като гледам обезличени, изхабени и отчаяни хора по улицата.
Но ние българите ще оцелеем, сигурен съм, като хлебарките сме.
Нищо чудно и на капитализма да му видим сметката и най-после да спретнем нещо по български. :)

Хубава е песничката нали! :)

И аз!

Няма нищо по-страшно от страха. Пробвай един ден да отидеш на работа без пари. Ще видиш, че не е толкова страшно, колкото си го описал. Просто не е вярно че без пари започваш да се обезличаваш или преставаш да съществуваш. Напротив, едни от най-щастливите хора на планетата са без пукнат грош. Въпрос на светоусещане.

Оптимистична гледна точка. :)

Това е тъжната действителност...остават ни само открадните мигове на малки радости :)
Хубава седмица ти пожелавам!

това е по-скоро индустриален феодализъм някакъв!
Крепостни граждани! Аз съм съгласна, че живота е такъв, какъвто си го направиш. Губещите се по - слабоволеви и без размах - и с това съм съгласна /съдейки по себе си :)/!
Същото важи и за победителите обаче - нашите "богаташи" са хора комлексирани и без размах. При това - страхливи. Няма мехду тях хора с визия - да вложат капитал в производство, да се преборят за пазари, Индустрията ни е допотопна, където все още я има. Жалки са, като започнат да обвиняват бедните, че са мързеливи и гледат лесното. Но това е само единият аспект на проблема! Причините са много и решението не сме в състояние да го предложим ти или аз!
Страданието е пътят към смирението, а от там - до просвтлението за нуждата от морал в отношенията разтоянието не е дълго! Не ми е ясно как ще стане това в съчетание с бесния ни индивидуализъм, но може и да го доживеем!
Във всеки случей - интересните времена няма да свършат скоро!
Поздравления!

Привет mariani!
Трябва да сме по-изобретателни, за да взимаме повече хубави мигове от живота, които напълно заслужаваме.
Хубава седмица и на теб! :)

Изключително точно и силно написано! Само една малка поправка, ако позволиш - едрият капитал, доколкото го има тук, изобщо не щади държавата, той просто дърпа конците на министрите, т.е. той си е кукловода, но не се вижда зад завесата от привидно неучастие.

Колкото и да си казваме,че парите не са най-важното нещо,в крайна сметка излиза,че са.И защо?-ами точно за това,за което си писал.Как няма да най-важното,като виждаш детето си да потреперва от студ или да ти задава един грозен въпрос-"Мамо имаш ли парички,за да ми купиш дъвка?"...:(Не какво да е а една обикновенна дъвка.Болно ми е когато го чувам този въпрос,защото когато аз бях дете не ми е минаволо през ума,че майка ми може и да няма стотинки за дъвка...Точно заради този въпрос много хора(в това число и аз),напуснахме България..Надявахме се,че нещата ще се променят,но надеждата не нахрани децата ми.
Усмихни се..,може би твоята усмивка ще накара някой да се почуства стоплен за момент.

Много ми хареса това "индустриален феодализъм", точно звучи откъдето и да го погледнеш.
За нашия чичко паричко си абсолютно права. Естествено, че е така след като червените куфарчета с парите се раздадоха на най-големите боклуци. Те не правят разлика между бизнес и бандитизъм..
Благодаря за коментара! :)

Световната практика ни показва, че тоя театър е типичен и неизбежен за всяко кътче, където има държава.
Поздрави! :)

Вероятно и ще продължават да напускат България! Все повече хора осъзнават, че последните 20 години бяха един лош кошмар, за съжаление не сън, а реалност!
Благодаря за коментара! :)

Утре може би, ще качиш друга позната, която няма да те натъжава така, че да пишеш такива социално-отчайващи постинги.
О, мами блу!
Поздрав!!:))

Може, може; няма да е лошо! :)))
Поздрави!

Днес сме пак прекрасен тандем.. както и преди е било :)

Няма спор. Номер едно сме!!! :)))

Ох, Смани, Смани - докоснал си се до най-болната тема на българите . За съжаление всичко, което си написал е абсолютно вярно и не се знае докога ще е така. Да, превърнахме се в роби - в какъвто и смисъл да се разбира това. Робът си е роб.
Напоследък отчайващо виждам и усещам "робството".
Няма и работа за народа, и всеки гледа да се закачи за каквато и да е и в името на това - робува.Тъпчат ни , както си искат, защото са господари, а ние - просто роби.
Весел ден !

тя темата е актуална и за запада. Но там хората като работят за големите групировки, поне получават по-добро заплащане за труда си.
Поздравче! :)

Демокрацията у нас узакони анархията и бедността.

Няма средна класа, затова имаме разклатен държавен бюджет.

И легализира онзи "бизнес".. :)

Когато човек преодолее точно тази бариера -
прави първата крачка към свободата.
Останалото е стъпка към живота на червей.

Може и да си прав. :)

за да се откъснем и разсеем от реалния живот, от сивото ежедневие? При тебе винаги съм идвала за да прочета нещо интересно и разтоварващо, но напоследък не е така.
Жалко, че си станал такъв реалист!
Системата си е изиграла ролята, Смани или Стани..гледам че така пишат някои?
Лека вечер:)

В блога има всичко и не винаги е забавно. Жалко, че съм станал реалист.
Поздрави! :)

Не ни ли превръщат също в роби..?

Аз съм (безграничен бях преди 10 г) оптимист за бъдещето и мисля ,че не трябва да робуваме на парата колкото и банално да звучи :))))
След 15 г ще сме добре,но цената ще сме я платили ние сега който сме между 20-40 г .

Превръщат в роби бедните духом.

След 15 г. - вярно си оптимист.
Ще бъдем ли въобще добре някога... :D

Смани, робството е в мисълта и страха, ще спрем да бъдем роби когато спрем да се самосъжаляваме и започнем да изискваме.
Поздрави...

Благодаря Каси за оптимистичния коментар! Вдъхва надежда и самочувствие. :)

В живота нищо не ни е обещано. Никой не е сключвал договор с нас. В живота всичко е възможно, но с годините все по трудно. Животът е това, което ни се случва докато правим планове как да живеем. Глупаво е да правиш планове, след като не си господар дори на утрешния ден. Всеки счита своя живот за филм, който не му се удава по вина на режисьора. Този, който не цени живота, не го заслужава...
Безпаричието, Държавата, системата са превърнали българина в най-мерзкото човешко същество, в духовна проститутка.
Свобода е не да свалиш белезниците, а да сринеш предразсъдъците. Да се освободиш от понятията.
http://www.novinar.net/news/patriotizam-gol-zadnik-i-chifte-pishtovi_MTUwNjsyMw==.html

Или не е лесно да си българин в България на днешно време.

"Свободата Санчо, е на върха на копието!" Свободата в България и Европа е пълна с условия, не е реална - човек се стреми към нея, но не я притежава; сигурно не е за обикновените хора, а само за Дон Кихот.
Не е лесно да си българин нито в България, нито където и да било по света...