Блогът на smani :: Паралелни светове

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

05.01.2010 11:08 - Паралелни светове

Прочетен: 2584 Коментари: 17 Гласове:

Последна промяна: 05.01.2010 11:10

Живея в два свята единия е във фейсбук, другия в блог бг. Как става не е задължително да се обяснява, но нещата се получават по необходимост. Освен това се случват едновременно или почти едновременно. Някои казват, че съвременния човек не може без интернет. Не знам какво влагат в това, аз за себе си знам какво означава. Разбира се не пренебрегвам електронната си поща без, която не мога и торент сайтовете, който ми дават възможност да стават мултимедийни изпълнения в домашни условия. Двата свята са различни: в единия имам приятели, българи повечето, от които живеят във Франция и др. братски европейски страни, а в другия приятелите ми пак са българи, но живеят в България или поне така ми се струва. В единия виртуал съм с име и фамилия и др. лични данни, но пиша по две изречения, не казвам кой знае колко, а в другия с потребителско име, което неможело да се променя /аз и не искам/, снимка малък формат, далечен план или поне не прекалено близък, почти никакви лични данни, ама казвам повече неща. Така си ги казвам, че хората, които ме четат спокойно могат да кажат, че ме познават в не малка степен. Защо е така? Да си призная в началото се изпъчих тук в блога с една снимка в близък план, име и фамилия. Нямах никаква представа какво място е блог. Основно си го представях като форум, състоящ се от сухари, пишещи политически коментари. Разбира се за кратко време разбрах, че нещата не са съвсем така, имам предвид безмислените сблъсъци на тема политика, освен това забелязах, че по-голямата част от блогърите са с измислени имена, някои много смешни и тъпи, а за аватар се използваха и продължават да се използват някакви изображения. Съобразих се със ситуацията и веднага промених основната информация в профила си. Да традицията повелява! Та във фейсбук си имам ферма и аквариум, грижа се за животинките няма начин. Е в последно време съм ги зарязал, абе май още в началото ги зарязах, но ще им хвърля едно око в скоро време. Освен това в големия бууук редовно ставам почитател на лютеница, Христо Ботев, Пинк Флойд, рок кафе Перник и много други хора, неща и събития /там ако не си кажеш, че си почитател, значи не си никакъв почитател, особено важно е за лютеницата да се знае; е малко странно е, че за национален герой се говори като за рок звезда и аз се явявам негов фен, но щом така са решили добре/. Подкрепям различни каузи, щом се налага няма лошо – веднъж трябва да „изхвърля боклука”, друга кауза ми казва да не хвърлям боклуци – подкрепям я веднага, малка объркващо звучи, но с протичането на каузите във времето нещата си идват на мястото. Сега нали е фейс има много работа по разглеждане на снимковия материал, който е в изобилие. Аз в началото старателно и отзивчиво разглеждах, но в един по-късен етап зарязах тая социална дейност. Трябва да анализирам защо - друг път. В блога работата е мааалко по-различна – повечко писане пада. Много се разказвам, направо прекалявам – като отворена книга съм /на моменти/. А и колегите дават всичко от себе си, чувствам ги като сродни души /това без майтап/. Бистрят се много работи – политика, любов, общество, наука и какво ли още не. Нека да е ясно това не пречи да си остана фен на лютеница във фейсбук. Много труд пада, ааа те повечето неща пак са си мътни, но пък ако са прекалено чисти, прости и прозрачни човек ще загуби стимул и смисъл да ги бистри. Това особено важи за политиката. Е в тая категория голямо говорене пада, което не оказва влияние някъде, върху някого. Може би смисъла на говоренето не се изразява в оказване на влияния и др. подобни. Общо взето откакто се движа в паралелните светове много думи срещам и много думи изписвам. Това ако не е духовност – здраве му кажи. Много духовен станах, определено повече от всякога. А си мислех, че с писането, четенето и духовността съм приключил след излизането от голямата красива сграда в дясно от нар магА, познат ни като парламент. Ааа, има и един друг свят, как да го кажа, той вече почти няма име или може да се назове като не виртуален. Интересното е, че някак ми е на петънца или по-точно кръгове – червени, зелени, розови, сини, жълти и нюансите между тях. Не, не прекалявам с алкохола! Казаха ми, че това е от монитора и всичко ще се оправи, ама аз не вярвам да се оправи и защо трябва да се оправя нещо, което не е лошо или е, не съм много сигурен. Светът е сложно нещо и съвременния човек не може без интернет.

Нагоре

Гласувай:

Следващ постинг

Предишен постинг

Ловният сезон е открит

Голяма работа – Нова Година!

Коментари

1. анонимен - Внимавай да не те налази виртуалната шизофрения ;)
05.01.2010 11:12