В ежедневието ни се случва да грешим. Цялата ни жизнена история е изпълнена с грешки – едни по-големи, други по-малки. Навсякъде около нас стоят възможности за грешки и ние забързани и уморени често попадаме в капана на възможността, която не би трябвало да избираме. Животът и грешките в него са като минно поле и е трудно поне за миг да не загубим концентрация или подведени от емоция, да не настъпим някоя мина. Малките грешки не променят нещата съдбоносно, можем да се върнем една крачка назад и да ги поправим или ако нямаме такава опция си плащаме за тях и след време забравяме, защото не ни е струвало твърде скъпо. Дори се случва да ги омаловажаваме и сме склонни да ги повтаряме от време на време ей така на инат или за разнообразие, а може би малкото дяволче успява да ни провокира. Големите грешки се правят рядко, но последствията от тях оставят ярък отпечатък в живота ни, променят посоката, която сме избрали да следваме, създават ни перманентното усещане за нещо безвъзвратно загубено или пропиляно. От позицията на собствената ни житейска съдба, ни се струва, че точно ние сме настъпили най-опасната мина и съответно сме пострадали най-много. Внушаваме си колко е несправедлив живота спрямо нас и колко щедър към други. Голямата грешка толкова ни заслепява, че губим възможност за обективен поглед върху живота и собственото си съществуване. Тя е наша спътница през целия ни живот, последствията от нея са променили нещо в нас, което искаме или не, го осъзнаваме всеки един ден. Голямата грешка може да се превърне и в наш кошмар, ако си позволим слабостта да мислим, че последствията от нея са затворили всички пътища за нас и няма изход. Всъщност една голяма грешка, колкото и много да ни струва и да има съдбовно значение, може да затвори само един път, само един порив, само една идея. Ако осъзнаем това навреме, цената, която ще платим за нея няма да е болезнено висока. Ако се забавим, тогава и времето става нейн съюзник и разбираме как сме загубили една посока и много години от живота си в терзания за това.

Другото което е важно (поне за мен) е да не разчитаме на втория шанс ;) Рядко го има ;)

А бе някои от нас са по-късметлии от други и както тръгне така си кара до края, разбира се има и изключения. :)))

Мислех , че трябва първо да свършат постите ! Добре !
Щом си рекъл !
Направих много грешки в живота си , за съжаление - непоправими !
Това не е като да се явяваш на изпит и да можеш после да се поправиш ! Грешките са завинаги !
От горчивия опит научих , че
когато действам неразумно и импулсивно , правя Правилния избор .
Когато много го обмислям и искам да съм разумна , взимам грешното решение !
Привет на всички неразумни и емоционални ! Там е истината !
Някои му викат интуиция !
Хай!

Хай! Фен съм на неразумните и емоционалните, но аз самия не съм такъв /поне не неразумен/, може би там ми е грешката. Много интересен опит имаш! :)

Мисля, че на всеки се е случвало: когато си спомня за нещо отпреди години, което е възприемал като страхотна трагедия, да си мисли: "Боже, какъв /каква/ глупак /глупачка/ сам бил/а/ - да се тръшкам за такива работи!"
Е защо да чакаме да минават години, за да си го кажем? :)
Щом нещо се случва - успех или грешка, значи си създал предпоставките това да се случи. Ако е успех - заслугата е изцяло наша, ако е провал - виновни са несправедливият живот, гадните хора наоколо, дето винаги са по-добре от нас и само гледат как да ни изпързалят :) Или още по-лошо - гадният съм самият аз - как може да съм толкова прост, толкова ........./епитети по избор/ - да допусна такава грешка??? От мен нищо не става, как ще живея с това отсега нататък и т.н., и т.н.
Отчаянието и унинието са голям грях спрямо самия себе си. Защото наистина заслепяват и пречат много. Само смъртта е непоправима, всичко друго се преодолява и може да се продължи напред.

Р.S. Подписвам се под всяка дума на Панацея :)))

са всъщност наши преекспонирани и пречещи умозаключения. Голяма грешка може да е нещо, от което например оставаш инвалид за цял живот или друга такава драстична и насилствена промяна. Всичко друго е пепел на вятъра. Обаче - забелязала съм, че от повечето такива необратими грешки, хората не се сриват - напротив - те ги стимулират да се докажат въпреки тях... Тези, сриващите грешки, са нищожните... за жалост. Поздрави!:)

Само те знаят колко им струва късмета ;)

Въпроса е да си ги признаваме а не да държим да докажем че сме били прави :) Последствията винаги са негативни за нас :)

Съгласен съм, че донякъде проблема се преекспонира и драмата става по-голяма, от колкото е. Нещата опират и до нагласите и очакванията. Ако не стане..., следва трудна пренастройка на системата. :)

Има такива, които не правят грешки, защото имат як Гръб!
Има и такива, които постоянно правят грешки, докато се научат да направят Гръб на любимите си хора!:)))

vseki neuspex e novo na4alo za silniq i opravdanie za slabiq da produlji da lazi i da murka..!!
Tova go izmislix sega!!Mnooooo sum umna ei!!!:)))
A po prinzip zeliqt ni jivot e seriq ot gre6ki,za6toto sme gre6en produkt na prirodata!
6tom ne sme v sinxron s neq...zna4i vurvim v obratan GRE6NA posoka..
vsi4ko drugo e sueta...
baba vi mileidi kaza...:)))

Съгласен първото изречение разби - мъдро, мъдро. :)

провал...

която трябва да изкачим. Важното е да бъдем разумни и да не допуснем фатални грешки. Възможно е, ако се вслушваме в съветита на другите около нас, по-мъдрите, по-възрастните, приятелите. Ако я караме на принципа:"Те ще ми кажат на мен", ще се опарим. Остава да обострим интуиция и да поразмислим, да преброим до сто, и грешките ще минат в категория "нефатални". Усмихната вечер!

Това за най-накрая /провал или не/ е въпрос на гледна точка.

Прекрасно звучи, но ако съветите на другите, които изброи допринасят за грешки, вместо обратното? Страшно!
Поздрави. :)

Ама така си е :)

Може нямам против. :)