В началото на 20-ти век немският философ и историк Шпенглер издава книгата „Залезът на Запада”. Накратко - философа разглежда света в исторически и културен план. Според него всяка една голяма култура като: египетската, китайската, гръцката, римската, западноевропейската; се явява в определен исторически момент и оставя следа в Световната история. Шпенглер разглежда големите култури като жив организъм. Те се раждат, развиват се, преживяват своя разцвет и умират. Тоест съществува един цикличен процес на раждане и умиране, доказан от историческото наследство. Шпенглер твърди, че и запада ще достигне до момента на своя залез.
От издаването на книгата до наши дни изминаха почти сто години, но Запада не показа симптоми да се предава. Сега говорим за Световна икономическа криза. Колкото и да изглежда невероятно САЩ се намират в затруднено положение, както и Западна Европа и поради глобализацията - целия свят. От световни лидери се чуха призиви да се преосмислят капиталистическите отношения и последствията от тях. Колко странно ние тъкмо се пренастроихме от „развит” социализъм към див капитализъм и той взе да се пропуква. Дали това не е началото на края на голямата супер сила, на капитала, на запада. Какво ще стане ако щатите не успеят бързо да се справят с кризата. Пак социалистическо общество – не мисля. Дали философът ще излезе прав за залезът на запада. Защо точно сега – 20 години мъчително се катерим към върха /западен/, а той се опитва да се срине. По-добре да си го бяхме чакали долу на завет. Все на инат на нас ни върви. На всичко отгоре в книгата на книгите пише, че народите няма да могат да завършат своето обединение, ще има природни бедствия и глад - това са част от признаците за второто пришествие. Тълкувания на Библията всякакви, но аз под народите разбирам тези в Европа, а обединението – Европейския съюз. Ако има криза ще има и глад, а за природните катаклизми говорят тревожно всеки ден. Дали не предизвикахме съдбата с кандидатури, членства и мераци за лъскав капитализъм.