Говори ми нежно,
виждам нещо в твоите очи.
Не се оставяй на скръбта, момиче
и за Бога, не плачи.
Знам какво усещаш -
усещал съм го аз преди.
Не знаеш ли, че някаква
промяна в теб личи?
Недей да плачеш тази вечер, скъпа.
Сълзите нека имат край.
Недей да плачеш – още те обичам,
над нас все още има рай.
Нека чуя шепота ти
и въздишка как отронваш.
Искам устните ти да усетя
преди вратата там след теб да хлопне.
Недей да го приемаш тежко,
знай – никак не е страшно.
Ще бъдеш още в мисълта ми
с онова, което преживяхме.
Помни какво усещах аз тогава,
помни, че никога не те излъгах.
Сама с всичко трябва
да се справиш.
И утрото щом дойде,
няма да усещаш мъка.

Много чувственно,разбиращо и окуражаващо!

Да, но създава усещането за нещо изгубено.

Хубаво е, и тъжно.Любовта понякога е невъзможна.

Хубаво е, че е само понякога.

Е, то от нас зависи дали ще е само понякога.

Да аз съм оптимист, създавам сигурно погрешно впечатление с мрачните постинги, а това котенце на колко месеца е?

Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря на всекиго.
И свойта обич цяла да счупя на пърченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
Да пазя свойта тайна,че живея!
Петя Дубарова

Много е хубаво!

накара ме да се разплача!

хубава песен ,върна ме назад във времето....

Да си призная и аз напоследък ставам леко ревлив. :)

Благодаря!