Онова време от преди 10-ти ноември 1989г. сякаш беше сън. Сега като се връщам в спомените си назад се питам истина ли беше това, изглежда ми толкова нереално. Имах щастието да съм в такава възраст през онова време, така че да осъзнавам живота около себе си. Партията управляваше добре – в смисъл хората не бяха тревожни и напрегнати, нямаше безработица и живеехме с мисълта, че строим съвършенното общество. На теория и практика така стояха нещата - всички бяхме относително равни като социален статус и имахме необходимия минимум за нормален, достоен начин на живот. Не ни шокираха с ненужна информация за възможен ядрен сблъсък между великите сили, който би довел до гибелта на планетата. Партията управляваше, демонстрирайки висок морал и това се предаваше на обществото. Моралът в отношенията, обществени и лични беше толкова висок, че дори всички ние бяхме като че ли леко свенливи. Нямаше арогантност, агресивност и пошлост, нито дребни лъжи /само една голяма, че всичко е наред и ще успеем да построим съвършенното общество, но тази лъжа едва ли са я осъзнавали и партийните функционери/, ние се наричахме другари, другарю, другарко. Въпреки, че обръщенията ни се виждаха някак натрапени създаваха уважителен оттенък във формалните ни взаимоотношения. Сега обръщенията звучат смешно. Какво време само - престъпност малка и ние не знаехме за нея. Престъпниците се намираха там, където им е мястото. Медиите не ни заливаха със страховити новини за кризи, убийства и настъпващ край на света. Централната новинарска емисия ни показваше всяка вечер как се учим, трудим, забавляваме и живеем в един прекрасен свят. Имаше репортажи за стачки на работници останали без работа от другата страна на стената, зад желязната завеса, където се разпадаше загниващия капитализъм. При нас всичко беше наред имахме цел, посока и спокоен начин на живот. Сън или реалност беше възможността да работиш и да не се страхуваш за оцеляването си и това на твоето семейство. Да си плащаш сметките без проблеми, да почиваш, където пожелаеш. Партията даваше възможност на всеки работещ /всички имаха работа/ да има собствено жилище и собствена лека кола /нова/ - най-ценното лична собственост, а някои я обвиняваха, че била против това. За това съм сигурен, че това не беше сън - в световен план и до ден днешен сме уникален случай – основната част от населението разполагат със собстен апартамент или къща и не живеят под наем. Важно условие мисля, за да няма американски трагедии – загубил работа, живеещ под наем, губи и покрива над главата си. За да бъде възможно това грижа имаше партията. Тя партията се грижеше за народа си, а в замяна искаше само няколко дребни неща като например – народа да не говори лошо за партията, народа да членува в партията, народа да вярва в партията. Като се позамисли човек защо не - грижат се за теб, ти защо да плюеш този, който ти дава хляба. Така изглеждаха нещата и не само изглеждаха, това беше реалност за много от нас. За плурализъм не бяхме чували и не знаехме какво означава това на теория и практика. Но един като си върши сравнително добре работата за какво са повече фигури на трона, за да се упражняват за сметка на управляваните. Партията била много строга и забранявала. Какво забраняваше – кината бяха претъпкани и се гледаха основно американски екшъни, а в дискотеките 99.9% от музиката идваше от западните топ класаций. Партията не ни забраняваше да се запознаваме с масовата култура зад желязната завеса и никой не смяташе, че е възможно това да се случи. Най-вече партията се грижеше за родната ни култура – пошлостта и простотията познати ни с днешна дата бяха недопустими. Тогава се произведоха най-хубавите български филми, които се помнят и днес. Партията не е забранявала рока, как иначе щяха да се родят в този период най-култовите рок групи. Да партията ни забраняваше да имаме частна инициатива – тоест едни със страст и алчност да богатеят, а други да обедняват, защото са от страната на измамените. Наблюденията на партията върху запада й даваха възможността да прецени, че това с частния бизнес не е много розова идея, съветваше се с приятелката на всички нас философията и добре знаеше, че при определени условия и житейски ситуаций човек за човек е вълк. На практика тя ни предпазваше от това да усетим тази безмилостна истина върху гърба си. Тя партията не ни забраняваше и да видим запада от близо. Вярно на някои по-буйни не им разрешаваше да напускат страната, защото искаха да говорят лошо за нея. Партията струва ми се беше и мъдра, не забраняваше прекалено много, а по скоро разрешаваше повече неща от очакваното. Ние имахме възможността да се наслаждаваме на положителното от запада, без да съзнаваме и най-малко да подозираме, че зад всяка лъскава западна опаковка стоят хора, които се борят за оцеляването си.
Пропаганда и идеология – случваше се често партията сама да казва за себе си, че е единствената, много добрата и най-добрата всъщност. Е и какво, все пак ни създаваше атмосфера лишена от трудности, тревоги и страх, защо да не се похвали за нежната си грижа. Партията искаше да има ред, всеки да си знае мястото и да се живее спокойно и сигурно.
Сега 2009г. всичкото това звучи като една приказка.
Описаното не означава партийна пристрастност или принадлежност, а спомен от едно време, което за добро или лошо никога няма да се върне.