Ние живеем сравнително добре. Или поне в близките 500/600 години това ни е най-доброто постижение в категория „Начин на живот”. Липсва ни само равносметка, за да се почувстваме щастливи и преизпълнени с енергия и положителни мисли. Намираме се някъде по средата на осъзнаването или поне се надявам да не сме все още в началото. Демокрацията си я имаме такава, каквато е. Нито по-добра, нито по-лоша от обикновено. Проблемът, ако има въобще такъв не е демокрацията днешната тук и сега, а осъзнаването й от нас самите. Очакването за нещо по-добро от това, което ни се предлага  в момента, ни пречи да приемем нещата такива, каквито са. Малко наивно като едни истински деца на така наречените нови демокрации, очакваме чудеса от относително свободния начин на живот, който предлага демократичната форма на организиране и управление. Демокрацията не е някакъв супер ефективен уред за правила и ред навсякъде и във всичко, не е вездесъща справедливост, спокойствие и сигурност, не и изобилие от възможности за печелене на пари, не е щастие за всички, не е отсъствие на престъпност и корупция /голяма и дребна/, не е висок морал и възвишени хуманни взаимоотношения. Демокрацията е по-скоро перманентно безпокойство, чувство на несигурност, нестабилност, усещане за безсилие, ежедневен страх, разочарование и яд от постоянния сблъсък с несправедливости от всякакъв характер /дребни житейски и глобални/; борба за преодоляване на трудности, придружено с потискащото усещане за недружелюбен свят. Непрекъснато търсене на най-добрата опция в условията на напрежение и липса на достатъчно време. Пъстра е демокрацията случва се всичко, каквото може да се случи в живота изобшо, от най-голямата злина, до прояви на хуманност и любов между хората. Структурата и механизмите й са толкова либерални, че позволяват да се случва всичко, каквото би могло да се случи в живата природа в стил Дарвин. Като форма стои най-близо до живия живот, затова печели и най-много фенове.   Добрата страна на съществуване в демократични условия е, че след поредния пик на напрежение и страх, че всичко ще се сгромоляса, идва прозрението, че всъщност паниката на държава и общество е била прекалено силна пред поредната трудност и нещата могат да се подредят що годе добре до следващия вълнуващ момент. Следва глътка въздух, опиянение, щастие – това е за кратко, но въздейства силно. След това се тръгва пак надолу под натиска на апокалиптични нагласи и внушения със стабилна доза страх и безпокойство. Демокрациите по света си приличат, но всяка носи определен нюанс оформен от националност, географско разположение, история, жизнен стандарт, идеали и ценностна система. Нашенската демокрация не може и никога няма да стане като демокрацията в Германия или Англия; Гърция или Испания. Както и демокрацията в Германия никога няма да бъде в стил БГ. Демокрация или има или няма, освен това тя носи определени характеристики и е еднаква за всички на всякъде. Да, но само на теория. Практиката винаги е провал за теорията или теорията е идеализирания образ на практиката. Затова теорията си е просто теория за топлата супа. На практика супата може да бъде топла или гореща, чак да не може да се вкуси; може да бъде студена или леко притоплена с възможност да откриете муха в нея. Нашенската супа ми се струва леко притоплена /не е болка за умиране/, вярно съществува лека опасност сред парченцата лиофилизирано месо да попаднем на нелиофилизирана муха, но и от това не се умира. С една дума не е по-лоша от гръцката гореща супа, която изобщо не може и да се опита, освен това от време на време и закипява. За германската или английската супа, нещата са подобни толкова изисквания и правила трябва да се спазят, че докато отговориш на станадартните процедури може да си умреш от глад. Не ни е лоша супата, аааааа демокрацията, по мярка ни е, това е най-доброто ни постижение за близо половин хилядолетие, само равносметка ни трябва за да се почувстваме щастливи и преизпълнени с енергия и положителни мисли.    „Щастлив е човекът, способен на правилна преценка, щастлив е човекът, който е доволен от настоящето независимо какво е то, който дружелюбно гледа на всичко свое, щастлив е човекът, който приема участта си при всяко положение.” Сенека

както и начина ти на мислене. Да знаеш :)

Голяма работа си! :)

другото... абе другото :)

от анонимарските кодове де хъхъ..
Аз искам само да кажа, ей така, и без друго без да исках се нанизах в поста ти/моста ти..
Много силно се усмихвах в часовете на ноща снощната, когато се загледах в "Добре дошъл в България".. Толкова топло ми стана на слуха и толкова жадно попивах на чужденците импулса.. Колко му трябва на човек да е щастлив.. "Ей толкова малко му трябва.."
Много от думите грееха в очите им:
"Тук съм у дома, хората са добри и топли",
но
- "Какво не ви харесва в България?" - пита Слави
- "Усмивките.. тъжни са, няма ги, мълчат.."

А колко малко му трябва на човек, за да е щастлив..
Усмивки забивки за тебе човек,
а за другите нека си откраднат от теб.. и дъ ни им съ скръндзиш, чу ли, а, а
хъхъхххх

Не знам къде живееш, за да се чувстваш щастлив. Може би извън България. Може би в свой собствен измислен свят. Тук не искам да коментирам философията на щастието, наполовина празната или наполовина пълната чаша, кое е по-градивно - съгласието или критиката, същността на демокрацията и социалните строеве въобще ... просто не съм съгласен, че живеем във време, в което всичко е наред и е розово. Въобще не е. И наполовина не е. Не ме разбирай погрешно, това не означава, че по-доброто не е възможно, напротив. И имено затова трябва да се стремим към него, вместо да сме доволни от сегашното положение.

Зарежи го другото.
Бъди щастлив! :)

Няма да се скръндза - усмивки подарявам всякакви. :)
Благодаря за свежарския коментар!

Не е лошо!Продължавай да се упражняваш!Някой ден,дай Боже,ще имаш и резултати!Сега още е рано!Нищо лично!:)

Не казвам, че не трябва да се стремим към нещо по-добро /което така или иначе няма да стане/, но трябва да говорим по-хубави неща за себе си и по-малко да се страхуваме.

Е да знам, че съм много добър!
И скромен. :)

И аз ти пожелавам да си щастлив, smani - с всичко онова, което да те прави такъв ;)

Благодаря, подобно!
Дебне, дебне то - навсякъде. :)

Хммм :))) Постинга ти ми изглежда доста философско-политически (ако въобще има такова животно) настроен, но в същото време ми прозира основа, базирана на позитивното мислене (за мен такова животно въобще няма, но някои индивиди се опитват да му създадат среда у нас). Но да допуснем да, че има - странно ми е съчетанието на тезата на постинга ти и коментара ти, че нещо по-добро "/което така или иначе няма да стане/". :))) Не, че ми пука особено, просто да се намираме на приказка :) Хайде, поздрави :)

абее, то че има още какво да се желае от нашата си супа има, ама и ти си прав, че само с мрънкане не става, за жалост обаче всички май са свикнали да са в състояние на тревога и грам не си мърдат пръста да променят нещата, виж ако си бяхме едни щастливци всеки смут в държавата ни щеше да води до протести и чудесии

"Очакването за нещо по-добро от това, което ни се предлага в момента, ни пречи да приемем нещата такива, каквито са. Малко наивно като едни истински деца на така наречените нови демокрации, очакваме чудеса..." <=====> "...нещо по-добро "/което така или иначе няма да стане/.."

Ето всичко е точно със стрелкички.

Има какво да се желае, но да ли можем да си направим по-хубава супата. А и друго си мисля, че в общи линии времето за готвене свърши, сега може да се добави някоя и друга подправка и толкова. В смисъл каквото сме си приготвили, това ще сърбаме сега. Дано подправките да вършат чудеса. Да не ги подценяваме. :)
Поздрави Ива!

Ако говорим за очакването в смисъл да очакваме чудеса, някой нещо да ни даде наготово или то чисто и ппросто да се случи - да, тогава съм съгласен с теб, макар, че точно това е философията на позитивното мислене. Но ако говорим за стремеж към по-добро, то тогава не говорим за чудо, а за цел. Много е важна реалната оценка на сегашната ситуация, нито по-розова, нито по-черна.

Истината е, че ние очаквахме реки от мед и масло за всички след 89г. Това нещо не се случи, такова животно няма и извън България.
А като спомена цел:
"Демокрациите по света си приличат, но всяка носи определен нюанс оформен от националност, географско разположение, история, жизнен стандарт, ИДЕАЛИ и ЦЕННОСТНА система."
Ние тука как сме..

Не бяхме подготвени да я играем тая игра, все пак за първи път ни се случва. А от друга страна имаше малко подготвени играчи, които не играха много по правилата.
За следващата система трябва да си имаме едно наум.

Ти никога не си ме чел,или поне не си афиширал това.С теб сме от еднаква географска ширина,от дължина и каквото още там може да се добави,
но да ми казваш че живеем добре,ей богу-това ме подразни!От думите ти усещам призив към примирение.Греша ли?
Всеки който се е опитал да сравнява начините и качеството на живота в една или друга страна,подхожда несериозно.При едни и същи закони може да се окаже така че другите да не милеят само за супи и шопинги,а да мислят, че все още нещо може да се направи за Родината си...Ние имаме много да чистим!
И докато се заблуждаваме че живеем,току виж се задръстим с отпадъците от нашият"хубав" живот!

Много си прав, но ние сме едни опитни мишки - просто ни сменят експеримента, в който участваме... Цял живот чакам светлото бъдеще, дали внуците ми ще го дочакат.. (ако проимам внуци някога).

Не съм те чел, но никога не е късно. Стига да не се натрапвам. Реши да напишеш нещо, перфектно коментарите са за това и аз ги приемам - от блогъри или анонимни блогъри. Няма нищо страшно да се напише коментар в моя блог и аз го приемам такъв, какъвто е.
Казвам, че живеем сравнително добре за последните 500/600 години - като се поогледа човек назад е ясно, че твърдението ми не е сензация.
За сравнението не разбирам защо да е несериозно, напротив трябва да се сравняваме с останалите и да имаме реална преценка за собствените си възможности, а именно демокрация има и в Германия и в България, но я консумираме по различен начин, а начина се определя от:
"Демокрациите по света си приличат, но всяка носи определен нюанс оформен от националност, географско разположение, история, жизнен стандарт, идеали и ценностна система."
Може много да се направи с потенциал.

Веско няма смисъл да чакаме да потекат реки от мед и масло, ясно е, че това няма да стане, а и никъде по света не е розово положението. Ами да вземем да поработим по въпроса с внуците, че и аз започнах да се замислям да ли ще проимам някога.

Докато чакам
голямото щастие
да дойде "Здравей" да ми каже,
от зрънцето обич,
от шепата нежност
трябва ли да се откажа?

Коментарът ми май не е съвсем в тона на темата, но... това ми дойде :)))

Приятна вечер!

Отивам да засупя преди лягане.
Такива статии обичам, които отварят апетита.

Напротив в тон с темата е поетичния ти коментар. :)
Поздрави mamas!

Засупи глада! :D

Това си забравил да кажеш. А то е най-важното...
А точно заради нейното прилагане една голяма част от интелигентните хора на България, избраха света извън нейните граници! За останалите като нас остава да направим България като "белите държави". И това е вид избор - ще го правим ли, или не!
И не забравяй, че Сенека е стоик!
Ама аз не съм и не искам да съм... и предполагам, че така е с една голяма част от мислещите хора... Защото мисълта на Сенека е приложима и за състояние на робство!

Чарбата ни, дето я сърбаме, е ментосана.
Кашаварът е бил преднамерен -
опоскал същността `и като излапал всички месни деривати наблъскал подправки вместо тях.
Доста подправки -
местни обезвкусени,
натруфени по анадолски,
по азитско жестоки,
изтънчено резливи и
безродно дворцови с дъх на космополитизъм.
Прекалил е с огъня.
Загорил е казана и изпуснал не капка, а кофата с катран.
Та чорбицата си е направо за изхвърляне.
Не става за консумация.
Не само че нагарча, а си е направо отровна.
Дори на гладните присяда.

Чорбаро-готварска рапсодия в червиво.

ЧЕСТИТА ПРОЛЕТ!


ПРОЛЕТНА ДУША

Дъжд вали, трева зелена,
слънце зад облака се скри.
Славей от нейде се дочу
и на бор въздух замириса.

Гергьовски дъжд вали
и всичко ражда си отново.
Света стене от любов,
на новия живот се радва.

Душата ми ликува,
пречистена, тъй мила.
Над суетата, над греха,
за рая пътя тя открила.

ДЖУЛИЯ БЕЛ

http://www.youtube.com/watch?v=IcMiKulC1rI&feature=player_embedded#
Mnogo usmivki i pozdravi za teb!!!

Подаръците ви са прекрасни!
Благодаря yuliya2006, mileidi46! :)

(• _ •)

Всички ние обаче умрем да сме щастливи и го дебнем,но
не ни се получава,защото имаме повреда в сървъра:)
Патентовай си човечетата, много са сладки!

:)

\\\\\//////
<(• _ •)>

"Обичам родината, мразя държавата!"
Леко перифразирано, обичам свободата, мразя свободията... Старите идеи и клишета са вече отдавна празни. Време е всяко зрънце от народа в тая държава да намери нов смисъл и цели, както за себе си, така и за самата държава: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2011/03/11/1057683_za_kakvo_ni_e_bulgariia/?ref=email_capital