Уважаеми приятели, след тридневно творческо безсилие реших да споделя с вас нещо, на което случайно попаднах в нет-а. Силно ме впечатлиха финалните думи на автора, който представя себе си като един българин от един град. Естествено дълбоко се замислих дали и други българи от други градове не се осъзнават по същия начин, както неизвестния творец. Замислих се - това ли е новото ни национално самосъзнание.
    Да си го кажем

Родните ни депутати,
силно братя са тъпати.
Ако келепира,
тях не ги подпира
всичко ще направят,
със законче ще те преебават.
Той закона за това се чини
някой богати прави,
та и депутатчето ни да намажи.

Ей го наш Иванчо Костов,
на държавицата, здраво стиска лоста,
от години не изпуска поста,
ха го някой за резил направи,
той сто компромата ще да му представи
щото печен е в играта,
играта с компромата.
Пред него, ученички бледи,
са всички тайнички ченгета,
Ченгета, с фермани досиета,
Но и те горките,
депутатчета са във душите.

А червените сладури,
Лягат те като пред амбразури,
Щом кат някой им закичи:
„комунисчета недоубити”.

Коронована главичка,
хем плешива,
хем едничка,
като хала се понесе и горите ни отнесе.

Дойде уж демократично бати,
ама и той иска да ни клати.
Че бандити сме големи
и ще сменя правилата,
правилата на играта.
Който него не го слушка,
веднага ще му е на мушка.

А момченцата, момченцата ченгенцата,
Кґво са чули, кґво разбрали
Пак адреса са збъркаґли.
Чичо охка,леля пъшка,
кака на леглото някой тръшка... .
после пак ще има обяснения,
обяснения и извенения, и в ефира
че и в парламента,
всичко е въпрос на вяра,
че държиме за рогата звяра.

Този дет си ги събира,
сигурно от кеф умира
Че са паплач те достойна
за обичта ни всенародна.
Майките им често споменаваме,
сигурно за да ги размножаваме.
Те така са ни привикнали
и на мурафетите ни свикнали,
че с калта която ги поливаме
на росичка им приличка.
Диванета са големи,
Но братя хич не им дреме,
Килепиреца щом пада,
Мамка и на таз държава.

И вървим си със години
По друмищата европейски сини.

И така живеем си във „рая”
на който не му се вижда края.

Автор неизвестен
щото и той не е много свестен.
Ама на кого ли да прилича,
Като и той българче се нарича


http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3154951&page=4#commentsContent

мирише ми на стила на Требдафил Акациев ...........:-)
Все повече премислям, да взема и аз да се барна поетеса. Плета чудесни рими, при това свързани. Ето пример:

вдовица-краставица
каляска-прица се натряска


бтв, нищо друго не успява да ме вдигна така бързо в стационарна орбита, като опитите за уравниловка, по типа : всички са маскари

Получават ти се римите за разлика от горната творба. :)

Това с всички са маскари си го знаем отдавна /за политиката/, ама българче=не съм много свестен звучи прекалено..

даммм, нещо като стария виц. След дълго чакане в поликлиниката човек на средна възраст си тръгва с думите "като се знам какъв строителен инженер съм, я най-добре да си ходя....."

Смани, левичарино - де го изрови това?

В коментарите под статията, мисля, че на трета страница:
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3154951&page=4#commentsContent

като те хване творческото безсилие (или запек), го превръщаш в творческа диария - нон стоп постинги само с едно клипче вътре, а заглавията - поздрав за -найстия читател, глас и т.н. И не е задължително да са кръгли или интересни числа, важното е да се разписваш непрекъснато с постинги, под които ще ти коментират с "ах", "ох" и "честито". Много се котира тук, чак в препоръчани ги слагат. :)))

Изключително добър съвет ми даваш в тези така трудни времена за мен. Така де по-добре диария, отколкото запек, че то второто май е по-опасно от медиц. гл. точка. :)
Само че тоя поздравителен маратон не съм го практикувал и не знам дали няма и да повърна по някое време. :)))

някои не го спират маратона, очевидно не им действа на стомашните сокове, на част от читателите им - също. Другите да му мислят. :)))
Ще ти кажа кога отивам на почивка, тогава го започвай. Инак ще те прескачам, надявам се да ме извиниш. :)

чиста чалга,само липсва мелодия и някоя силиконка да я запее.

Добре, че му видях края:)
Привет!

от една с двойствено творческа диария :))

ма пък на мен ми е кеф да съм българка
щото притръпнах и да съм БЛОГърка :)))

Блогена ;)

Такива са възможностите на един българин от един град и на много други българи от други градове - средностатистическа му работа.. :)

Не е лесно и българин и блогър - голям стрес, ама няма начин продължаваме напред. :)

Мерси, добре беше!