Онова време от преди 10-ти ноември 1989г. сякаш беше сън. Сега като се връщам в спомените си назад се питам истина ли беше това, изглежда ми толкова нереално. Имах щастието да съм в такава възраст през онова време, така че да осъзнавам живота около себе си. Партията управляваше добре – в смисъл хората не бяха тревожни и напрегнати, нямаше безработица и живеехме с мисълта, че строим съвършенното общество. На теория и практика така стояха нещата - всички бяхме относително равни като социален статус и имахме необходимия минимум за нормален, достоен начин на живот. Не ни шокираха с ненужна информация за възможен ядрен сблъсък между великите сили, който би довел до гибелта на планетата. Партията управляваше, демонстрирайки висок морал и това се предаваше на обществото. Моралът в отношенията, обществени и лични беше толкова висок, че дори всички ние бяхме като че ли леко свенливи. Нямаше арогантност, агресивност и пошлост, нито дребни лъжи /само една голяма, че всичко е наред и ще успеем да построим съвършенното общество, но тази лъжа едва ли са я осъзнавали и партийните функционери/, ние се наричахме другари, другарю, другарко. Въпреки, че обръщенията ни се виждаха някак натрапени създаваха уважителен оттенък във формалните ни взаимоотношения. Сега обръщенията звучат смешно. Какво време само - престъпност малка и ние не знаехме за нея. Престъпниците се намираха там, където им е мястото. Медиите не ни заливаха със страховити новини за кризи, убийства и настъпващ край на света. Централната новинарска емисия ни показваше всяка вечер как се учим, трудим, забавляваме и живеем в един прекрасен свят. Имаше репортажи за стачки на работници останали без работа от другата страна на стената, зад желязната завеса, където се разпадаше загниващия капитализъм. При нас всичко беше наред имахме цел, посока и спокоен начин на живот. Сън или реалност беше възможността да работиш и да не се страхуваш за оцеляването си и това на твоето семейство. Да си плащаш сметките без проблеми, да почиваш, където пожелаеш. Партията даваше възможност на всеки работещ /всички имаха работа/ да има собствено жилище и собствена лека кола /нова/ - най-ценното лична собственост, а някои я обвиняваха, че била против това. За това съм сигурен, че това не беше сън - в световен план и до ден днешен сме уникален случай – основната част от населението разполагат със собстен апартамент или къща и не живеят под наем. Важно условие мисля, за да няма американски трагедии – загубил работа, живеещ под наем, губи и покрива над главата си. За да бъде възможно това грижа имаше партията. Тя партията се грижеше за народа си, а в замяна искаше само няколко дребни неща като например – народа да не говори лошо за партията, народа да членува в партията, народа да вярва в партията. Като се позамисли човек защо не - грижат се за теб, ти защо да плюеш този, който ти дава хляба. Така изглеждаха нещата и не само изглеждаха, това беше реалност за много от нас. За плурализъм не бяхме чували и не знаехме какво означава това на теория и практика. Но един като си върши сравнително добре работата за какво са повече фигури на трона, за да се упражняват за сметка на управляваните. Партията била много строга и забранявала. Какво забраняваше – кината бяха претъпкани и се гледаха основно американски екшъни, а в дискотеките 99.9% от музиката идваше от западните топ класаций. Партията не ни забраняваше да се запознаваме с масовата култура зад желязната завеса и никой не смяташе, че е възможно това да се случи. Най-вече партията се грижеше за родната ни култура – пошлостта и простотията познати ни с днешна дата бяха недопустими. Тогава се произведоха най-хубавите български филми, които се помнят и днес. Партията не е забранявала рока, как иначе щяха да се родят в този период най-култовите рок групи. Да партията ни забраняваше да имаме частна инициатива – тоест едни със страст и алчност да богатеят, а други да обедняват, защото са от страната на измамените. Наблюденията на партията върху запада й даваха възможността да прецени, че това с частния бизнес не е много розова идея, съветваше се с приятелката на всички нас философията и добре знаеше, че при определени условия и житейски ситуаций човек за човек е вълк. На практика тя ни предпазваше от това да усетим тази безмилостна истина върху гърба си. Тя партията не ни забраняваше и да видим запада от близо. Вярно на някои по-буйни не им разрешаваше да напускат страната, защото искаха да говорят лошо за нея. Партията струва ми се беше и мъдра, не забраняваше прекалено много, а по скоро разрешаваше повече неща от очакваното. Ние имахме възможността да се наслаждаваме на положителното от запада, без да съзнаваме и най-малко да подозираме, че зад всяка лъскава западна опаковка стоят хора, които се борят за оцеляването си.
Пропаганда и идеология – случваше се често партията сама да казва за себе си, че е единствената, много добрата и най-добрата всъщност. Е и какво, все пак ни създаваше атмосфера лишена от трудности, тревоги и страх, защо да не се похвали за нежната си грижа. Партията искаше да има ред, всеки да си знае мястото и да се живее спокойно и сигурно.
Сега 2011г. всичкото това звучи като една приказка.
Описаното не означава партийна пристрастност или принадлежност, а спомен от 80-те години, които за добро или лошо никога няма да се върнат.

Е сега като сме били другари и другарки, това не означава, че сме били и безполови, а и шибането по-морално си беше! :)

http://www.prikachi.com/images/178/3194178G.jpg

Сега усещаш ли колко омраза ще си навлечеш от... Не е коректно да цитирам имена.

стоят хора, които се борят за оцеляването си. "

Казват, свободата е най-ценното нещо... Лошото е, че свобода не дава и капитализЪма, трябва да си я извоюваш - а при тази война най-често падаш победен... - и пак се налага да работиш за някого, т.е. не си свободен... Нямам пристрастия към никой строй, просто си разсъждавам.

А това с лъскавите опаковки е хит! :) Освен това - тези опаковки съсипаха околната среда... Голяма идиотия са! Хем съсипват, хем зад тях стоят съдбите на хиляди оскотели хора. Тъжно! Поздрави за постинга!:)

Само ще кажа,че тук видях много къса памет!Онези за които казваш че са ръководили добре ...и сега ръководят!
Русе,Чернобил,извращенията върху човешката личност,униженията с набавянето на елементарни материални средства за съществуване,слухтенето в личният ти живот!
От другата страна на завесата бягаше ли някой тук в "РАЯТ"?
Любимата ви партия се постара да изпразни селата,да напълни в панелни кутии
оскотелите нови пролетарии и да се опитва да прави /с цената на огромни дългове/ -техническа нация......

Описаното не означава партийна пристрастност или принадлежност, а спомен от 80-те години, които за добро или лошо никога няма да се върнат. :)))

Не , че сега съм цъфнал и завързал, но за мен соца беше неописуем кошмар. Не, че това ми е било най-голямата грижа, но като тръгваш от изявлението, че партията се била погрижила за равенството и морала, за жилище и нова кола на младите семейства, ща не ща, ще трябва да ти отговоря, че това е както чудесиите, които ни заляха за райския безгрижен живот в Либия - има ги някъде на хартия, има ги и на думи, а всички се оплакват непрекъснато, а мнозина са готови и да си сложат главата в торбата, за да се промени убийствения ужас. За мен ужасът беше реален. И това не са толкова преследванията, и слухтенията, с които се свиква. Защото за всяка придобивка си имаше условие. Ще караш нова кола млад, ама ако някой ти е направил вноска, докото си пълзял на 4 крака под масата. Ще имаш и апартамент, ама ако някой си е поставил за цел да го имаш още преди теб да те е имало. Ще имаш пари за евтините почивки, ама ако има кой да ти пррави бурканите за зимата, за да ти спести пари даже и за "евтината" храна - 3.60 лева сиренето - кво му плащаш при 150 лева заплата? Ще имаш цветен телевизор само срещу 6-7 месечни заплати, и даже работеща прахосмукачка за поливин заплата, ама ако имаш кой да те уреди за съответния модел, иначе ще си ходиш на разходка и "окултуряващи" мероприятия за славни и мноооого симпатични партизани, за да не се чудиш докога ще се произвеждат негодни боклуци, които ти тровят живота. Имаш и работа, ама недай си боже да нямаш "гръб", да видиш как ще износваш всичко излишно, което е за бракуване, говоря за онова, с което работиш и си изкарваш хляба. Ех, какво си видял ти, за да повтаряш лъжите на пропагандата. Не ти е позната мизерията на соца, която е неизмеримо по-тягостна от сегашната, защото и тогавашното "равенство" беше точно както и сегашното, просто паричните измерения на индивидуалните възможности бяха заменени от непарични...

Какво равенство, какви възможности, какъв морал, след като 2 поколения преди теб трябваше да правят всичко необходимо за битовото ти устройване и необходимата ориентация в живота, за да имаш стандарта, който уж равните ти и задника си да съдерат от бачкане, не могат дори да сънуват?

Малко преекспонираш нещата, самият ти не си бил свидетел и засегнат от ранните страховити години при установяване на тоталитарния режим. Издевателствата над хората наистина са били ужасяващи /прадядо ми е бил бит и тормозен, за да си даде земята и животните в ТКЗС/!
Не съм се подал на никаква пропаганда - новинарските емисии в стил загниващ капитализъм и процъфтяващ социализъм ни бяха смешни и на всеки беше ясно, че това е една голяма лъжа. Просто не ни заливаха с гадости и напрежение, както сега..
За работата и заплатите - всички имаха работа, парите стигаха за прехрана и покриване на сметки, вярно може тъпата холна гарнитура да я изплащаш няколко години, но си на топло и от душа ти тече топла вода. Кариера в работата - не си партиен член - няма кариера или вървиш с бавни темпова нагоре, ти го изкара едва ли не, хвърлят ти един бой и на улицата, за това ти казвам преекспонираш нещата или говориш за началото на соца.
Пак казвам равенство, възможности, морал за болшинството от населението - сравни 80-те и сега и сам си отговори, ама обективно без да палиш искрата.
И най-важното:
Описаното не означава партийна пристрастност или принадлежност, а спомен от 80-те години, които за добро или лошо никога няма да се върнат.

баща ми , който вече е покойник, но доживя до 93 казваше: " ЕЙ, деца усмирете се. Аз съм работил и при чорбаджия при капитализъм и при "ДРУГАРИТЕ". Казвам ви няма нищо по - страшно от това да продаваш нивите си и добитъка, за да лекуваш и изучиш детето си" Ние му се смеехме,че с партийния си членски внос да е купил още един апартамент. Днес разбирам колко прав е бил човека.Не , че ми е зле в момента, но това напрежение, отговорности са цената , която плащам.

Ако е само напрежение и отговорности, значи добре се справяш. Има сериозен социален проблем, за който споменаваш в постинга си. Срещам такива хора всеки ден - млади и на средна възраст мъже, жени в унизително положение!

Не говоря за началото на соца, а за последните му години, беше пълна отврат откъдето и да го погледнеш, чак не ми се говори, толкова отвратително и подло беше, грях ти на душата за раздувките, които са си чиста пропаганда и велики планове, които някои наглеци сега представят за факти. Просто не познаваш мизерията на соца, селяните мизерстваха и не смееха до кажат думичка не пред други, а пред децата и внуците си, не за друго, а за да не би да да им хареса и да останат на село, надеждите бяха да се устроят "у градо", щото на село се караше на доизживяване със земеделска пенсия, няма да я казвам да не почнеш и ти да ми спориш, и там си беше дивотия в сравнение с "градо". Но това е нищожна част от дивотията и лъжите, видял съм и градската и селската страна на нещата, не ми се е налагало да бягам от село, за да се чувствам "човек" и да възхвалявам "народната власт", че ми е дала тази възможност, която на село се смяташе за връх на човешкия прогрес и голямо добро на всички, особено пред издевателствата, които човек трябва да приеме за норма, за да не превърти от безсилие и срам.

Казвам го не, защото имам някакви сметки за разчистване със соца или с някого, а защото именно соц пропагандата в днешно време създава напрежението с лъжите си, и за да видим възможностите, трябва да погледнем истината в очите. Повтарям, беше пълна отврат и лъжа отвсякъде и не изпитвам ни най-малка носталгия по онова безнадеждно и обречено на провал жалко живуркане.

"Нямало нищо по-страшно от това да продаваш нива за детето си" - пише някой горе и вярва на тлъстите лъжи на другарите. Най-малкото, което мога да кажа в случая е, че е по-добре да можеш да направиш нещо лично за детето си, отколкото да се уповаваш на "безплатните" благини, за които ти остава единствено да вярваш на пропагандата, че са на световно ниво, защото какви са ИЗОБЩО не подлежеше на обсъждане, както фактически става сега, а спекулантите сочат настоящите критики като доказателство, че преди са били по-добре. Че какъв родител и човек си, ако разчиташ на "безплатните" грижи за най-скъпото си???

Сещам се за корекомите и българските деца, които нямаха валута, как минаваха покрай витрините и лакомо гледаха към шарените хартийки на бонбоните и шоколадите. Сещам се и за класата на чиновниците, която се роеше с часове, а после преживяше доволно по бюрата...

Мисля,че носталгията малко ти е повлияла.Че имаше хубаво - имаше.Но имаше и друго,не толкова приятно,само дали ще си го спомниш...

Ей тоблерон, шоколадови яйца, бип-бип дъвки - сега такива неща където искаш и колкото искаш. Не е интерсно. :)))

Имаше и през ум не ми минава да изкарвам това време за прекрасно! :)