Аз се лъжа.. Ти ме лъжеш, много. Ние се лъжем по необходимост. В любовта винаги има един губещ. Но все пак е любов, заслужава си да се изпита. Съществува ли феноменът народна любов към управляващите? Някога, някъде в Световната история е възможно да е имало такъв момент на симпатия от страна на управлявани към управляващи. Априори гражданите са настроени скептично към държавниците си, за които самите те са дали гласа си и са ги овластили да решават битието им в един бъдещ период от време. Постепенно се оформя негативно отношение, пълно отрицание дори омраза към управлението и управляващите. Началото на управлението навсякъде по Света поставя и началото на затихващи отношения между избиратели и избрани. Когато липсва диалог и той е заместен с монолог от страна на държавната власт, доскорошните избиратели вече се усещат като управлявани, а не като даващи власт. Това разбира се само по себе си създава чувството на дискомфорт и осъзнаване за загубена значимост. Това е нормално и логично, но заедно с това се появява и усещането, че те, доскоро важните са и излъгани. Предизборните кампании представят политиците в човешкото лице, на внимание и ангажираност с народните неволи. Управлението неусетно променя начина на говорене, дори интонацията на новите овластени. Нещата, за които говорят не са същите или не са формулирани по същия начин, както във фалшиво преизпълнените с разбиране предизборни срещи. В един момент се оказва, че има много по-важни неща за решаване, без да става ясно какви точно са, дневния ред на политиците е друг и там като че ли вече няма място за съдбите електорални. Тъй като това се повтаря периодично във времето и обществото има опит за случващото се преди и след избори, може да се каже, че хората, по-точно избирателите се подлагат на доброволна заблуда по отношение на бъдещите си управници и въпреки знанието, че техните проблеми няма да намерят решение, а напротив могат и да бъдат разочаровани със създаване на нови, въпреки това, те дават гласа си за новата власт. От друга страна и политиците са наясно, че няма да свършат работата, която обещават, че ще свършат, но доброволно заблуждават себе си в обратното по време на предизборните кампании за по-голяма автентичност пред обществеността. И двете страни осъзнават, че поставят между себе си една лъжа, която умишлено се подминава в определен период от време в името на формалната страна на обществено-политическия процес, необходим за функционирането на една държава. Така се получава нещо като: „Ние ви лъжем, че поне малко ви вярваме на обещанията и ще ви подкрепяме по време на управление, а вие ни лъжете, че сте съпричастни и ангажирани към нас и ще бъдете съпричастни и ангажирани към нас и по време на управлението си”. Възниква въпросът какъв е смисъла на циклично повтарящата се в историята на демокрацията договорена лъжа. Единственото, което може да се каже е, че при такъв привидно безмислен театър се избягва умело практиката един и същи политически субект да управлява неограничено дълго време без възможности за алтернатива. Тоест на обществено-политическата форма и е необходима лъжата, за да съществува във вид на демокрация, в противен случай тя се заменя с нещо друго, което е по-неприемливо за народ, общество, човек. 

Размисли от преди 2 години. Изглежда съм бил прав.
"Каквото било е и сега е и ще бъде!"

Един народ не може да бъде лъган до безкрайност!

и България е живия пример за това...:)))
Ей това съм го мислила и писала преди една година...но и днес съм на същото мнение...:)))
http://despinida.blog.bg/drugi/2010/04/13/shto-za-izpadnal-narod-triabva-da-sme.527933

Поздрави, Смани, текста ти е попадение в десятката на моите философски разсъждения...:)

Благодаря. На една честота сме. :)

При тях се е живеело добре !
Накои даже са предпочитали сватби да вдигат със съседните народи , отколкото войни , по-евтино е излизало !
От човека си зависи ! Де го сега ТОЗИ човек?

Svetli i xarmoni4ni praznizi!!
I spokoina no6t!
Na tazi 4estota 6te si ostanem voveki-vekov!Ne se qdosvai!
Vse nqkoi 6te se seti da doide da ni ,,osvobodi":))

че лъжата била присъща на демокрацията.
Тя е присъща повече за диктатурата - 50 години комунизъм показаха това.

Още древните са го казали: Omni homini mendax, т. е. всички хора са лъжци. Така че не се правете на света вода ненапита, не се занимавайте с глупости и си живейте живота!

Весели празници и от мен!

А не ти ли прави впечатление как невинно и постоянно послъгват съвременните политици по света и у нас.

Весели! :)

"някъде в Световната история е възможно да е имало такъв момент на симпатия от страна на управлявани към управляващи"
Трябва управляващите да заобичат управляваните /своя народ/ А пък любовта е взаимна.
Не може да обичаш някой пък да го ограбваш както става днес в България.