Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.01.2012 09:33 - Тодор Живков сравняван с Ботев и Левски!
Автор: smani Категория: Политика   
Прочетен: 3518 Коментари: 4 Гласове:
5

Последна промяна: 30.01.2012 09:51


Само допреди 20-тина години българската литература имаше една неотменима тема, която деня и нощя тревожеше много хора на перото. Става дума за славословията по така наречената „априлска линия“ на партията, която пък безусловно се свързваше с нейния конструктор Тодор Живков.
image

Оди, стихотворения и поеми се пишеха за Първия човек почти на килограм. Поети, без разлика в пола и таланта, стихоплетстваха за Тато, без да се свенят и без да се изчервяват. Тази поезия веднъж годишно се събираше в спретнато томче със заглавие „Априлски сърца“, което излизаше в тираж не по-малък от 15-20 хил. бройки.
Хартията е запазила тези дитирамби за Тато и днес прочетени, те ни изглеждат повече като скудоумни ласкателства в мерена реч, отколкото като поражение върху творческото достойнство на поетите.
Сигурно Александър Геров не е разбирал какво точно прави, когато е написал четиристишието си: „На другаря Тодор Живков“, с което започват „Априлски сърца“ (1981 г.)

В тебе има нещо от Левски,
в тебе има нещо от Ботев
и мойто сърце ръкоплеска
в името на живота!

Дългогодишната фаворитка на социалистическия Парнас Лиляна Стефанова създава много предметно образа на Живков в поетичния си опус „Априлско посвещение“. Там на Генералния секретар поетесата дава митични черти, в които навремето вярваше и целокупният български народ:

Той разтвори не прозореца, а кръгозора
Сила?
Безстрашие?
порив на дързък човек?
Обич преляла направо в дела и хора?
Луда прегръдка с двайсет
и първия влак?

Една от най-екзотичните птици в родната литература – талантливия циганин Усин Керим, който винаги е писал волни романтични балади за любовта и смъртта, също се поддава на общата писателска еуфория да слави в рими Янко
(нелегалното име на Тодор Живков).
image
През 1980 г. той написва стихотворението „Доверие“, където желае на героя си „от всичко хубаво по много“ – точно така, както го правят мургавите ни сънародници:

Не бе ли ти преди другарят Янко -
ту млад миньор, те стар орач на нива!
Сънуваш ли на срещи как отиваш,
поел през нощ като тревожна сянка…
Бъди ни жив и здрав! И век да мине,
води ни към простори неоткрити!
Ти верен навигатор и строител
на древната ни българска Родина!

Не остава назад и зам. председателят на Държавния съвет Георги Джагаров, който отправя своята „Новогодишна честитка“ съм прекия си шеф – държавния глава Тодор Живков. Понеже годината е юбилейна (Тато става на 70) Джагаров отправя поетични пожелания за здраве и дълголетие.
image
Не са забравени и децата и внуците на диктатора:

Пред празника новогодишен
и верен пак на своя нрав
аз искам в стих да ви напиша:
Бъдете жив, бъдете здрав!
Да, жив и здрав! С деца и внуци!
С приятели и цял народ!
Размахвайте дори юмруци,
но ни водете към възход!
Защото вие сте обречен
и от живота сте избран
мига, деня, самата вечност
да преустройвате по план!

Вакханалията от словославия за диктатора Живков не би била пълна, ако пропуснем да цитираме няколко стиха на Нино Николов. Поетът е надскочил себе си в одата „Приветствие“. Там на лицето Тодор Христов Живков, Генерален секретар на БКП и председател на Държавния съвет, е направена следната характеристика:

Човешки прост, достоен и сърдечен,
и строг и весел, а и младолик,
той идва с нас да бъде тази вечер,
защото ние сме до него всеки миг!

Нино Николов дава логично обяснение защо хората на изящната словесност трябва да са близо до своя вожд и пълководец:

Какво е пълководец без писател?
Какво е вожд народен без поет?
Приятелят какво е без приятел
дори когато всичко е наред?
Но и поет без своя вожд народен
не е ли сам в жестокия ни век?
Писателят не е ли вик безплоден,
без пълководец като нашия човек?

Нататък поетът се обръща по име към високопоставения си лирически герой, като не забравя да се обръща с уважителната форма „Вие“:

И нека светлия единен комунизъм
да ни говори с ботевския глас,
че в бъдещето с подвизи се влиза
и с хора, Тодор Живков, като Вас!

Удивително е, че сред тези поетични букети и панделки няма дори и ред от най-близко стоящия години наред до Живков писателски вожд Любомир Левчев. Председателят на СБП прави друго – през 1986 г. той обявява Държавния глава за най-добрия приятел на българската поезия със специално отличие. Това е почетния златен знак на Съюза на българските писатели – „Безсмъртен български Пегас“, който Левчев връчва на Живков при първия подходящ повод.
Така организацията на писателската гилдия се отчита и благодари на своя най-голям дългогодишен благодетел.
А какво се случи със стиховете, които досега така обилно цитирахме? За съжаление тяхната смърт дойде толкова скоропостижно, че дори оперативната критика на времето не успя да каже за тях няколко похвални думи.




Тагове:   соц,


Гласувай:
5



1. neobshtitelna - smani
30.01.2012 09:59
Не го познавам. Посветили са му стихове - бил е голяма работа. :)
цитирай
2. smani - Да. :)
30.01.2012 10:07
neobshtitelna написа:
Посветили са му стихове - бил е голяма работа. :)

цитирай
3. svet2011 - Приветствие И смътното сега е ...
30.01.2012 11:21
Приветствие

И смътното сега е вече зримо.
Високо стъпили, прозряхме глъбини.
Поведе ни едно познато име
и с него свързахме най-зрелите си дни.

Човешки прост, достоен и сърдечен,
и строг, и весел, а и младолик,
той идва с нас да бъде тази вечер,
защото ние сме до него всеки миг!

Какво е пълководец без писател?
Какво е вожд народен без поет?
Приятелят какво е без приятел
дори когато всичко е наред?

Но и поет без своя вожд народен
не е ли сам в жестокия ни век?
Писателят не е ли вик безплоден
без пълководец, като нашия човек?

Другарю Живков! Исках да Ви скрия
в дълбокото сърце на моя стих.
Но мина четвърт век. И ще открия,
че все заради култове Ви крих.

А ми се иска ясно и достойно
и в стих, и в песен да Ви спомена:
да кажа името, с което са спокойни
народ и партия, държава и страна!

Другарю Живков! В петилетки бойни
априлско племе крачеше до Вас,
писателите бяха Ваши войни,
поетите - на Партията глас!

И нека тук, в най-старата държава,
върху най-древния човешки континет,
една България да каже: Вечна слава!
И да си спомни след години: Беше ден!

И нека светлият единен комунизъм
да ни говори с ботевския глас,
че в бъдещето с подвизи се влиза.
И с хора, Тодор Живков, като Вас!

Август, 1980 г.
цитирай
4. smani - svet2011
30.01.2012 11:27
„О, достолепни Генерале, поведи ни!
Ний вярваме във твоя свят обет!
От враговете – Де Пе Се /ДПС/ пази ни!
Проправяй бъдния ни път напред,
За да застане нашата България
Във Европейския съюз със чест,
Да заблести като небесна лъчезария
Да я приветстват всички! Светла вест!
Премъдри Господи Иисусе, благослови Ти Генерала и България!”

Венета Бакалова

Стихотворението се казва „Премиер, избран от народа”, то е част от стихосбирката „Звезда над Витлеем”, с благодарност посветена на управляващата партия.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: smani
Категория: Политика
Прочетен: 1659483
Постинги: 273
Коментари: 5997
Гласове: 12096
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031