Постинг
03.02.2012 23:00 -
Аз мога да правя каквото си искам!
Автор: smani
Категория: Политика
Прочетен: 2981 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 03.02.2012 23:54
Прочетен: 2981 Коментари: 5 Гласове:
13
Последна промяна: 03.02.2012 23:54
В България останаха само боклуците!
Грозна истина. В България останаха само боклуците. Не звучи никак приятно! Но се чува! Не толкова често, но достатъчно да прави впечатление. Наскоро пак го чух от един познат. Заяви го гордо и гръмко пред компанията, като се похвали, че дъщеря му учи в Париж. А той от своя страна ще направи всичко възможно тя да остане там след дипломирането. Има интересно дистанциране от страна на коментиращите, забелязва се при употребата на думата „останаХА”. Това е почти като да кажеш за българския национален отбор по футбол: „некадърниците пак ги биХА”, а ако са спечелили същите наши момчета, да звучиш така: „биХМЕ ги другите”. Тъй като го казват българи, живеещи в България според мен правилно е да се каже „В България останаХМЕ само боклуците”. Демокрацията дава прекрасни възможности за хората, като носи и своите негативи и слабости, основно в обществен план и по-малко в личностен. На нас сякаш ни стана навик да трупаме негативите и слабите страни на демокрацията като общество и евентуално в личен план всеки да се спасява извън пределите на Родината, ако има достатъчно умения и малко късмет.Проблемът сигурно се корени в един друг навик да се възприемаме повече индивидуално, отколкото национално; по скоро, търсещи личното си оцеляване по най-примитивен и егоистичен начин за сметка на цялото, в което се отразяват всички наши индивидуални действия и ни се връщат без компромис. Дори и социализма не успя да ни научи, че колкото е важна малката ни окръжност, толкова важна е и онази голямата, в която сме ЗАЕДНО. Как ще се научим сега, когато нищо не ни се натрапва и имаме свободата да избираме. Свободата на избора крие своите капани и един от тях е, че сам трябва да направиш възможно най-правилния избор. За истинска демокрация е необходимо гражданско общество. Гражданското общество до този момент не осъзнахме какво представлява, главно поради факта, че не схващаме идеята за здравото, проспериращо общество като нещо, което ще се отрази много положително в индивидуален план на всеки един от нас. Демокрацията не е съвършенна, но е най-добрата форма за съществуване на държава и общество. В някои региони на света хората не успяват да се насладят на възможностите, които дава тя за достоен начин на живот. „Сега младите хора в България са помощен персонал. Идват много предложения за обучение от чужди университети, обират каймака на нацията, а тук остава…”. Това са думи на Нешка Робева в предаване по бтв. С какво може да завърши недоизказаната мисъл – некадърниците, мързеливците, посредствените, калпавите, боклуците; всичките пасват идеално за финал. А може би тук остават родолюбците – едва ли, смешно и наивно. В Европа много не ни харесват и не ни искат. Но като че ли не е съвсем така. Искат от нас най-доброто и го искат само за себе си. Това се казва добра политика. Няма нормална държава, грижеща се за обществото си и полагаща усилия за неговия просперитет, която да откаже да приеме умни млади хора с готовност за обучение и придобиване на високо образование. Която също така да не им осигури успешна професионална реализация. А има и други държави, в които собствените й млади професионалисти търсят смешни алтернативи за оцеляване: „Сега младите хора в България са помощен персонал”. В същото предаване питаха 18 годишен младеж, завършващ елитна немска гимназия в София, как смята да се реализира. Добре ориентиран млад човек: „Ще следвам медицина в Германия, след което ще остана да работя там”. Прекрасно всеки млад умен човек заслужава такава добра съдба, дори и българин. Можем да предположим какво означава да завършиш медицина в Германия, какви перспективи дава подобна диплома. Всъщност само една единствена възможност – блестяща професионална реализация в съответната страна или друга подобна просперираща европейска държава. Можем и да предположим какво е да си доктор в Германия – висок социален статус, авторитет и уважение от страна на държавата и обществото към теб. Това е ценното на демокрацията, това всъщност е демокрацията – за положените усилия, за труда си да бъдеш възнаграден щедро от държава, общество по всички възможни начини. Беззаконието и свободното говорене у нас не ми дават основание да твърдя, че живея в демократична страна. Твърди се, че демокрацията плаща прекалено висока цена и тя се нарича престъпност. Ние си имаме престъпност в изобилие. Това означава ли, че имаме все пак някаква форма на демокрация от по-особен вид, в смисъл трупаща негативите от слабостите си и неспособна да реализира положителните си страни. Демокрацията ли ни е боклук или хората, които се надяват да я има, такава, каквато трябва да бъде. От друга страна - вярно е, че в страната ни има много боклук от различен вид – политически боклук, който създаде условия за другия вид боклук, возещ се в последни модели на мерцедес и бмв, развиващ „бизнес” с крадени пари. Но останалите от нас… Какви сме ние??? Това, че сме избрали да учим и работим тук прави ли ни непременно боклуци? Боклуци ли са всички, които не са завършили западни висши учебни заведения? И изобщо може ли човек да бъде смятан за боклук, поради липсата на определена степен на образование? - Не! Какви сме ние??? Ние сме скромни и търпеливи, чакащи и нас да ни погали добрата, справедлива и щедра демокрация. С такива качества – толкова от демокрацията!
Грозна истина. В България останаха само боклуците. Не звучи никак приятно! Но се чува! Не толкова често, но достатъчно да прави впечатление. Наскоро пак го чух от един познат. Заяви го гордо и гръмко пред компанията, като се похвали, че дъщеря му учи в Париж. А той от своя страна ще направи всичко възможно тя да остане там след дипломирането. Има интересно дистанциране от страна на коментиращите, забелязва се при употребата на думата „останаХА”. Това е почти като да кажеш за българския национален отбор по футбол: „некадърниците пак ги биХА”, а ако са спечелили същите наши момчета, да звучиш така: „биХМЕ ги другите”. Тъй като го казват българи, живеещи в България според мен правилно е да се каже „В България останаХМЕ само боклуците”. Демокрацията дава прекрасни възможности за хората, като носи и своите негативи и слабости, основно в обществен план и по-малко в личностен. На нас сякаш ни стана навик да трупаме негативите и слабите страни на демокрацията като общество и евентуално в личен план всеки да се спасява извън пределите на Родината, ако има достатъчно умения и малко късмет.Проблемът сигурно се корени в един друг навик да се възприемаме повече индивидуално, отколкото национално; по скоро, търсещи личното си оцеляване по най-примитивен и егоистичен начин за сметка на цялото, в което се отразяват всички наши индивидуални действия и ни се връщат без компромис. Дори и социализма не успя да ни научи, че колкото е важна малката ни окръжност, толкова важна е и онази голямата, в която сме ЗАЕДНО. Как ще се научим сега, когато нищо не ни се натрапва и имаме свободата да избираме. Свободата на избора крие своите капани и един от тях е, че сам трябва да направиш възможно най-правилния избор. За истинска демокрация е необходимо гражданско общество. Гражданското общество до този момент не осъзнахме какво представлява, главно поради факта, че не схващаме идеята за здравото, проспериращо общество като нещо, което ще се отрази много положително в индивидуален план на всеки един от нас. Демокрацията не е съвършенна, но е най-добрата форма за съществуване на държава и общество. В някои региони на света хората не успяват да се насладят на възможностите, които дава тя за достоен начин на живот. „Сега младите хора в България са помощен персонал. Идват много предложения за обучение от чужди университети, обират каймака на нацията, а тук остава…”. Това са думи на Нешка Робева в предаване по бтв. С какво може да завърши недоизказаната мисъл – некадърниците, мързеливците, посредствените, калпавите, боклуците; всичките пасват идеално за финал. А може би тук остават родолюбците – едва ли, смешно и наивно. В Европа много не ни харесват и не ни искат. Но като че ли не е съвсем така. Искат от нас най-доброто и го искат само за себе си. Това се казва добра политика. Няма нормална държава, грижеща се за обществото си и полагаща усилия за неговия просперитет, която да откаже да приеме умни млади хора с готовност за обучение и придобиване на високо образование. Която също така да не им осигури успешна професионална реализация. А има и други държави, в които собствените й млади професионалисти търсят смешни алтернативи за оцеляване: „Сега младите хора в България са помощен персонал”. В същото предаване питаха 18 годишен младеж, завършващ елитна немска гимназия в София, как смята да се реализира. Добре ориентиран млад човек: „Ще следвам медицина в Германия, след което ще остана да работя там”. Прекрасно всеки млад умен човек заслужава такава добра съдба, дори и българин. Можем да предположим какво означава да завършиш медицина в Германия, какви перспективи дава подобна диплома. Всъщност само една единствена възможност – блестяща професионална реализация в съответната страна или друга подобна просперираща европейска държава. Можем и да предположим какво е да си доктор в Германия – висок социален статус, авторитет и уважение от страна на държавата и обществото към теб. Това е ценното на демокрацията, това всъщност е демокрацията – за положените усилия, за труда си да бъдеш възнаграден щедро от държава, общество по всички възможни начини. Беззаконието и свободното говорене у нас не ми дават основание да твърдя, че живея в демократична страна. Твърди се, че демокрацията плаща прекалено висока цена и тя се нарича престъпност. Ние си имаме престъпност в изобилие. Това означава ли, че имаме все пак някаква форма на демокрация от по-особен вид, в смисъл трупаща негативите от слабостите си и неспособна да реализира положителните си страни. Демокрацията ли ни е боклук или хората, които се надяват да я има, такава, каквато трябва да бъде. От друга страна - вярно е, че в страната ни има много боклук от различен вид – политически боклук, който създаде условия за другия вид боклук, возещ се в последни модели на мерцедес и бмв, развиващ „бизнес” с крадени пари. Но останалите от нас… Какви сме ние??? Това, че сме избрали да учим и работим тук прави ли ни непременно боклуци? Боклуци ли са всички, които не са завършили западни висши учебни заведения? И изобщо може ли човек да бъде смятан за боклук, поради липсата на определена степен на образование? - Не! Какви сме ние??? Ние сме скромни и търпеливи, чакащи и нас да ни погали добрата, справедлива и щедра демокрация. С такива качества – толкова от демокрацията!
Следващ постинг
Предишен постинг
Егати тъпия постинг. Пфуу..
цитирайИ аз понякога се чувствам така, както ти го описа. Чудя се, както теб, тъпи ли сме, задето сме останали тук. "Останали" наистина звучи сякаш сме за брак. Понякога на човек му идва просто да се откаже да се занимава с абсолютно всичко, но е добре да има нещо, което да ни държи будни и да ни кара да продължим. Кой знае, аз продължавам да се надявам, че може някой ден да има смисъл от всичко, което сякаш е останало недооценено.
цитирайС каквото и да се занимаваш има смисъл. Да!
Ужасно се притеснявах да не пренебрегнат публикацията ти, но се събудиха.
цитирайУжасно се притеснявах да не пренебрегнат публикацията ти, но се събудиха.
С интерес прочетох написаното.Опитах се да приема тезата ти ,че ние се самоопределяме винаги като част от нещо.В случая ние сме част от едно общество.В зависимост как сме се поставили в общото , идва и нашата оценка за това кои сме .
Лично аз обаче имам друг начин на самоосъзнаване.За него не важи дали имам висше образование или не.Няма значение дали живея в демократично или в тоталитарно общество.Това са неща извън мен.Важно е каква е връзката ми с Бог- источника на живота .Как моя живот кореспондира с този источник.Давам си сметка , че независимо къде се ражда човек и в коя епоха-пред него стои точно този въпрос .Как начина му на живот отразява целта на Бог за хората.
Живеейки в едно общество ние винаги си оставаме индивидуалисти.Отговорноста за успех или неуспех си е само наша.Един прореактивен човек винаги живее със стремежа на променя себе си не обстоятелстнвата.
По отношение на това кои сме останали да живеем в България?Аз мисля , че ще дойде време в което света ще стане един общ наш дом.До тогава ние трябва да се научим да живеем в хармония и да имаме взаимоотношения основани на истинска християнска любов , такава каквато ни завеща великия учител - Исус Христос!Извинявам се ако прекалик с коментара.
Поздрав!
цитирайЛично аз обаче имам друг начин на самоосъзнаване.За него не важи дали имам висше образование или не.Няма значение дали живея в демократично или в тоталитарно общество.Това са неща извън мен.Важно е каква е връзката ми с Бог- источника на живота .Как моя живот кореспондира с този источник.Давам си сметка , че независимо къде се ражда човек и в коя епоха-пред него стои точно този въпрос .Как начина му на живот отразява целта на Бог за хората.
Живеейки в едно общество ние винаги си оставаме индивидуалисти.Отговорноста за успех или неуспех си е само наша.Един прореактивен човек винаги живее със стремежа на променя себе си не обстоятелстнвата.
По отношение на това кои сме останали да живеем в България?Аз мисля , че ще дойде време в което света ще стане един общ наш дом.До тогава ние трябва да се научим да живеем в хармония и да имаме взаимоотношения основани на истинска християнска любов , такава каквато ни завеща великия учител - Исус Христос!Извинявам се ако прекалик с коментара.
Поздрав!
Благодаря за коментара! Вярата е важна, молитвата също!
Хармонията и християнската любов си остават мираж.
цитирайХармонията и християнската любов си остават мираж.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
