В дясно, горе на страницата има услужлива търсачка. Философията на блога е сподели своята гледна точка. С помощта на търсачката не мога да открия кой знае какво, относно смисъла на писането тук. В един момент от съществуването на всеки един блогър „сподели своята гледна точка” се трансформира в покажи се, че си в блога. Честотата на показване е различна за отделните блогъри, както и степента на показност. Какъв е смисъла да публикуваме нещо в блога. Убиваме времето, търсим виртуални приятели за сладки приказки или демонстрираме колко сме умни и образовани (може и обратното – някои демонстрират простотия, защото са намерили място да го правят анонимно). Не знам за вас, но аз се опитвам да пиша за неща, които ме впечатляват и ги споделям тук с виртуалните си приятели. Така вероятно си „сверявам часовника” от време на време.   Винаги ми е било интересно какъв смисъл (за него самия) има публикация на блогър, изключил „коментарите”. За мен лично може като читател да има смисъл ако съм прочел нещо интересно. Но без възможност за коментар не се ли губи връзката между автор и читател. Други блогъри са на принципа да не отговарят на коментари – в това има логика, защото автора е казал, каквото има да казва и не е задължително да отговаря на всеки коментар. Честата практика е коментар от автора на всеки коментар от посетителите (получава се коментар на коментара). :))) Да но така си имаш виртуални приятелчета и в един момент бавно и полека отиваш на звездната първа страница. :))) Като споменах за „първа” мога да си допълня мисълта от началото на постинга: „ В един момент от съществуването на всеки един блогър „сподели своята гледна точка” се трансформира в покажи се, че си в блога.” И гледай да си на първа!!! :D Забелязвам, че блогър като загуби своя си смисъл да бъде тук си трие блога, прави изявления в стил „беше ми приятно” или просто зарязва блога и изчезва за дълъг период от време или може би завинаги!!! Не исках да обръщам внимание на категорията блогозлобарчета, които пишат (доколкото могат) просташки постинги или коментари по още по-просташки начин, но има и такива в блога – демокрация сме все пак, а пък това си е техния смисъл за виртуална изява. Изглежда, че търсачката търси смисъла ми помогна. Всеки си има своята мотивация и намира някакъв смисъл да бъде тук.

Долу горе няма кой знае какъв смисъл.

Е, и?
Смисъл да си на първа... ха ха ха

Когато излезеш от виртуала - животът навън нито се съобразява с твоя блог, нито знае за него. Както в блога пък никой не знае за действителния ти живот и едва ли някой би се ръководил от него.

Преди година две имаше блогърски срещи в София и Пловдив /няколко пъти/, в известна степен виртуал и реал си дадоха среща. Но да тук е едно, навън съвсем друго..

Смисъла на блога е да пишеш, когато си тъжен и .... когато си влюбен... :-)
Изобщо не ме интересуват мен първи, втори и трети страници. Пиша, когато ми е кеф. И тъй ще е.... Може и цяла година ред да не драсна, пък ако оцелеем след 21.12.2012-та ще се върна да продължа... (намийг)....:-)))
Поздрави, smani!

Не само за блога. Същите начини на изява, същите лични смисли и мотивации...:) Т.е. - донякъде "нищо ново под Слънцето" или просто - човек не може да избяга от себе си. И в реала, и във виртуала и в какъвто и да е "-ал" - все си е той! :))) Поздрави!

покажи се, че си в блога... защо да го правя?

Пепеляшките шпионки са романтични :))) и е добре по-често да се появяват в блога.
Аз съм оптимист за 12.21/23.2012г. Маите не са предвидили, че светът ще има Б.Б., а първия мъж ще се справи с проблема, няма съмнение. ха ха ха

Ами като не мога да ви поканя на гости вкъщи, ви каня в блога си :)

Не е лошо човек да избяга от себе си поне за малко, ей така за разнообразие и профилактика. Но не ни се получава и тук упражнението :)))

Благодаря!
Незнам, за да те четат.

Ха ха ха, ами покани ни тогава на виличката с басейнчето за през лятото! :)))

Аз съм вярваща. Вярвам в Бог и във всички пророчества, записани в Библията. Вярвам, че този свят ще има край - това е лошата новина; вярвам, че Господ е промислил спасение за всеки, който повярва в Него - и това е добрата новина.
Пиша в блога, за да мога да популяризирам добрата вест за спасението. Иска ми се повече хора да чуят тази вест, да опознаят Исус Христос, да разберат Неговия спасителен план и в крайна сметка да се спасят: от греха и за вечността.
Вярвам, че Божият Дух ме води и ме употребява според волята си. Затова никак не се тревожа дали съм на първа страница и колко са гласували за мен. Вярвам, че Господ води и тези, които четат в блога ми. Може да не са много, но вярвам, че повечето от тях Светият Дух ги е "довел" при мен. Едни четат и ще се обърнат към Бога; други четат, за да критикуват, но Бог тества всеки.

Но преди време

03.10.2010 11:06 - Струва ли си старанието да имаш блог
Автор: smani Категория: Лични дневници
Прочетен: 1642 Коментари: 55 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Искам да направя кратък обзор на седмицата, тъй като проявих завидна виртуална активност и то след като не бях пускал нищо в блога си близо месец и половина. Направи ми впечатление, че все по-малко се четем, като че ли в блогърите има някаква виртуална умора или оттегчение. На първа страница през изминалата седмица имаше две/три статии авторски, качествени, набързо се прочетоха и коментарите не показаха повишен интерес и внимание към публикациите / поне на мен така ми се стори/. Причините за това са няколко, но няма да ги изброявам, защото ми омръзна да пиша искрено и лично и в замяна на това да получавам коментари, които са много далече от добрия тон. Като споменах добрия тон се сетих за анонимните „симпатяги”. Те всъщност не са анонимни, блогъри са, но когато бълват гнусни коментари, разкривайки истинската си същност, естествено го правят анонимно и в същото време същите безгръбначни празноглавци се размазват в нечий блог /по-често при дамите/ с потребителското си име. Това не го казвам случайно само, за да има повече сини думи! През изминалата седмица за първи път ми се наложи да трия анонимни коментари, а съм тук повече от година. Наложи се да трия, защото меко казано бяха грубички. Естествено се досещам кой би могъл да ги напише и защо! Не са случайни, няма нищо случайно.
В блога са се събрали хора, които се стараят пишат хубави, стойностни неща. За това се изисква време, известни усилия и някаква ангажираност, но дали си струва. Може би да, може би не. По-скоро не, ако в това виртуално пространство превес имат инфантилните, празноглави малки човечета.

Меко съм се изразил, а бях яхнал метлата. :)))

Аз като съм на метлата чак не мога да се прочета после сам. Ти все пак се владееш - респект!

Аз пиша в блог.бг когато съм в тоалетната на двора, защото там прекарвам дълго време и ми е скучно. Това е смисълът на блога за мен.

Това ни е известно на всички. ха ха ха