Истински приятели трудно се намират. Не случайно често се среща израза „печелиш приятели” – да това е печалба, благо, истинския приятел струва много. И колко струва приятелството, та то е безценно. Това е единственото нещо, което не се купува с пари. Да си съпричастен към друг човек, да го разбираш, да съпреживяваш искрено хубавото и лошото в неговия живот – това означава истинско приятелство. Никоя сума пари не може да накара човек да бъде ангажиран, заинтересован и съпричастен от сърце и душа към друг човек. За приятелството мотивацията е друга. Срещаш човек – симпатичен ти е, харесваш го, оценяваш го и просто решаваш да даваш каквото можеш и колкото можеш добро от себе си за него. А може би има и друго – откриваш сродна душа и си готов на безрезервна подкрепа. Истинското приятелство – истинска магия. Как точно става никой не знае. Това е и една от причините да е безценно. Безценно,а заслужаваме ли го. Всеки поне веднъж е имал възможността и златния шанс да срещне истински приятел, но да ли е оценил факта или го е приел като даденост, която би могла да идва отново и отново напред във времето. Да ли не е бил небрежен към приятелските жестове, подкрепата и онова рамо, на което винаги може да се опре при нужда. Още по-лошо, обърнал ли е гръб на човека до себе си, отвърнал ли му е със студенина и безсърдечност. Да загубиш приятел и ти да си причината за това – безрасъдно. Страшно и глупаво е да не оцениш човечето до теб, което трепти на твойта честота и споделя вълненията ти. Глупаво защото с лека ръка може да загубиш онова неподправено добро, което се ражда спонтанно и е някак необяснимо. Страшно е да угасиш ентусиазма на доброто чувство и отношение и да го оставиш безмълвно или да го тласнеш в друга посока.   Който има поне един истински приятел е щастливец! Вие щастливи ли сте?





Никога не съм искал да те натъжа
Никога не съм искал да ти причиня болка
Просто исках да те видя да се смееш
Просто исках да те видя да се смееш в пурпурния дъжд

Пурпурен дъжд,пурпурен дъжд

Просто исках да те видя да се смееш в пурпурния дъжд

Никога не съм искал да бъда любовника ти за уикенда
Просто исках да ти бъда приятел
Скъпа, никога не бих те откраднал от друг
Толкова е срамно, че приятелството ни трябва да свърши

Пурпурен дъжд, пурпурен дъжд

Просто исках да те видя да се смееш в пурпурния дъжд

Мила,знам, знам, знам, че времената се менят
Време е всички да продължим към нещо ново
Това означава ти също
Ти каза, че искаш предводител
Но ти не можеш да оправиш мислите си
Мисля, че е по-добре да го затвориш
И да ме оставиш да те разведа в пурпурния дъжд

Пурпурен дъжд, пурпурен дъжд

Ако знаеш за какво пея тук
Хайде повдигни ръцете си

Пурпурен дъжд, пурпурен дъжд

Просто искам да те видя, просто искам да те видя

Prince - Purple Rain

Хубава тема те вълнува от сутринта, м? ;)
Не знам дали без приятелите си бих стигнала до тук...
Ценя ги, надявам се да им го показвам...
Щастлива съм, че ги имам :)
Дано и ти си щастливец ;)

Да, аз съм щастлив и богат на приятели човек! Пращам ти специални поздрави, макар че нямам и минута свободно време, твоя постинг го изчетох с удоволствие :)

Всъщност ме вълнува от няколко дни темата за истинските приятели. Не си обяснявам как има хора, които си позволяват лукса да обърнат гръб на истински приятел сякаш е лесно заменим предмет... Може би такива хора не заслужават да имат приятели.

А ти заобиколена от приятели наистина си късметлийка! :)

Не се съмнявам - ти си общителен и положително настроен към хората човек, заслужаваш много приятели! :)

И не прекалявай много с работата, не сме се родили само да работим..

Според теб истински ли е - щом може да обърне гръб? Има и нещо друго, нали казват: ти си ми приятел, ама аз дали съм ти такъв ?...При хората, които теб са провокирали за поста, процесът е едностранен - единия си мисли, че има приятел, а другия само го ползва. А приятелството все пак е двустранен процес, съответно....
Поздрави

а малко хора се замсилят, осъзнават и разбират какво си написал. Аз те разбирам много добре - има много необясними неща - усещания, трептения - сякаш понякога с поглед се разбирате и би дал всичко за този човек - мъжното приятелство винаги е било по-силно, по-дълбоко и по-дълготрайно.....И понякога дори и година с даден човек да не си се виждал, можеш всичко ад му кажеш - да изплачеш болката си, радостта си, а с някои други уж приятели и често се виждате - нямате какво да си кажете..

И истинскиет приятели ги разпознаваш , когато си в беда - всеки е готов за веселба и тумба лумба, но в тежък момент - дори и само да те прегърнат ти стига....
Е ..аз съм една от щастливките - дано и тиси един от нас...

п.п. Коментарът ми е номер 7 :))))

отколкото е загубил!:)
Щото второто е неизбежно...
Дилемата е - можеш ли да бъдеш отново на една вълна с приятел, който те е предал? С две думи - да простиш и да забравиш...щото там някъде е мъдростта на живота. И щастието!:))

Тенкс за Принс - имах нужда!:)))

Ааааааааааа точно, точно и мъдро!
Трудно е това упражнение, много трудно. Такава раничка лесно не се забравя. Много сила трябва, а и както казваш мъдрост.

Принс, да и на мен ми звучи добре в момента! :)))
Не че не си звучи винаги добре..

за всеки и от всеки - трудно е дори и да простиш и з абравиш, все там понякога ще те жегне онази там ..болка в сърцето.

И не всеки заслужава прошка, има хора и хора - някои дори не я оценят, а я искат :))))

И нека си пожелаем малко, но истински приятели и нека по-малко от тях да ни нараняват-макар и понякога и невелно

Ей днес ме разбихте с умни коментари. Какво става? Аз знам, че сте умни, но сте и във форма. Явно темата провокира мислене. :)

Имам приятели! Ама така , като ме попита :щастлива ли съм !
Отговарям с една въздишка! От къде да знам?
Понякога , въпреки многото хора около мен, се чувствам сама на самотен остров !
А иначе светли хора около мен , колкото щеш!
Много философски си настроен днес!

Смани, първо - благодаря за прекрасната песен :))))
После - щастлива съм с всички реални и виртуални приятели, които ме радват непрекъснато:))
Благодаря ти за постинга. Накара ме да се замисля и в същото време - да се усмихвам, защото в един момент осъзнаваш какво всъщност притежаваш . Както казваш ти - безценно и единствено.
Усмивки от мен :))))))))))))))

Честно казано познато ми е това чувство. Има такива моменти и не можем да ги избегнем. А би било добре, но уви..

Ами философски да съм настроен, колко да съм настроен - всичките ми постинги общо взето са едни подобни размишльотини. :)))

И аз благодаря за Пинк Флойд!
Безценно и сега се сещам - не търпи фалшификати! :)))
И аз ти се усмихвам да знаеш! :)

ми харесват много , ти си знаеш - радвам се , когато виждам и усещам ,че не съм сама в просеца на мислетеи усещането, като че ли повечето са като машини - и не с еспрат з амалко , да помислят/ако имат с какво/, да почувстват живота в цялата му цялост...

Понякога човек иам нужда да остане и сам със самия себе си - далеч от всички и всичко, а приятелите понякогаи те не могат да помогнат в такив амоменти...

Философското днс явно прелива от нас - 777777 : PPP
п.п. Тов апък бил 17-я ти коментар- егати...ако искаш вярвай, но не го парвя нарочно - то си става само

И аз харесвам постингите ти!

Ха и какво сега спретнахме си философски клуб в блога. Якооооооо! :)

обичта - супер...Ами според мен беше време да има и малко смислени постинги, че отвсякъде и навсякъде бълва простотията.....

И не трябва да забряваме поне за 5мин на ден да бъдем човешки същества - не затворени само в собственото си его :)))

Знаеш ли, аз мисля, че само здраве не можеш да си купиш с пари. Този, който е решил да ПЛАЩА за приятелство, обич или щастие, го получава - според разбиранията си, различни от моите и твоите...
За приятелството във виртуала - веднъж прочетох на първа постинг със стих, пълен с правописни грешки. Мда, в заглавието имаше думата приятели, а отдолу пет-шест коментари, но когато преборих около 25 пъти прословутото приятели и ми стана блудкаво, та си излязох ...
В реалността за мен особен дух носи да чувстваш някой като ДРУГАР, въпреки, че думата е обсебена от опошления смисъл, който всички познаваме... За мен обаче, точно тя изразява взаимността в приятелството, в което при безкрайна беда на твой близък човек, без много, много да му мислиш за себе си, можеш да се жертваш за него! Те затова истинските другари в живота ти се броят на пръсти...
Поздрави!:)

Чудесен постинг, Smani!Приятелството е превилегия.Искрените, лоялните и честни отношения не могат да се скрият..Рано или късно се проявяват! Аз никога не поставям въпроса:" Правя му добро , а той не го цени!" Всеки човек ще оцени и прояви радостта си от приятелското рамо! Даваме, обич, подкрепа, защото така го чувстваме , защото искаме да помогнем на приятел безвъзмездно! Сам по себе си , приятелската помощ, която подаряваме е благороден акт и ни кара да се чувстваме напълно удовлетворени и щастливи.

Мда знаех си, че някой ще каже - да ама здравето също не се купува с пари. До известна степен е така, но.. Ами ще трябва да вляза в малки подробности, няма начин. Та какво имам предвид - медицината в наши дни е напреднала здравата, модерни методи, клиники и др. Вярно още не съживяват хора, но за съответната космическа сума направо сглобяват закъсал със здравето човек и става като нов - това естествено не е за простосмъртните.
А нашите разбирания за приятелството, са разбирания за истинското приятелство.
Онези другите, плащащите са жалка работа.. Но това са рисковете да си много богат и някак да ти липсват много неща. :)

Има и друга страна, както спомена mariani:
"Според теб истински ли е - щом може да обърне гръб? Има и нещо друго, нали казват: ти си ми приятел, ама аз дали съм ти такъв ?...При хората, които теб са провокирали за поста, процесът е едностранен - единия си мисли, че има приятел, а другия само го ползва. А приятелството все пак е двустранен процес, съответно...."

Smani, приятелството е двустранен процес и обикновено в живота е така. Когато единият дава подкрепа, другият рано или късно му връща жеста. Винаги има ситуация за да го направи. Това е изпитание и за двамата! Така разбираш, кой е истински приятел.
Аз не обичам много да говоря, предпочитам да действам, ако преценя , че си заслужава и че срещу мен стои почтен и искрен човек!

Съгласен, единомислие и за двата коментара!
Да и аз:
"Аз не обичам много да говоря, предпочитам да действам, ако преценя , че си заслужава и че срещу мен стои почтен и искрен човек!" - тогава наистина си заслужава да дадеш най-доброто от себе си.

Истинските приятели са малко. И сега някои ме разочароват. Не са били истински...

Мда, да си беден и болен е една ужасна ситуация, в която много често точно хората, които сме имали за приятели, ни напускат един след друг. Къде, къде по-добре е да си богат и здрав. Между впрочем в таблиците за душевен комфорт, те се предшестват от това, 1. човек да се харесва, за да има добро самочувствие и 2. да е потентен!;)
Разбира се, никой не е идеално здрав, а медицината, за която споменаваш може да размести съществено показателите. Ако можеш да си я позволиш.Това като закачка и да бъда малко по-рационална, за да не ви повтарям. Защото, ако приятелството е двупосочен процес, той е съчетание от даване>вземане на всеки от източниците и е добре човек, за да е "отворен, богат, дашен" към хората, да е наясно с възможностите си във всеки аспект...
:)

Не бях влизала тук отдавна, но темата просто ми се наби в очите...
Наистина, думите "приятелство, приятел" сякаш са се обезценили - толкова често се повтарят, особено във виртуала. Вярно е, тук можеш да намериш много добронамерени хора (и сродни души), които да ти окажат морална подкрепа. Но тези, които ще оставят работата си и ще дотичат при теб когато имаш нужда от помощ, не са чак толкова много.
Хубава тема и много смислени коментари.

първо директно на горния въпрос - щото съм гроги:)

Ценя го и още как :)
и приятелите човек си ги избира и те него :))

а тая песен кърти бе :))
що лилави стихове съм написала вдъхновена ...

Хубава вечер !

Във виртуала също могат да се намерят приятели, един вид сродни души. А да ли са истински... Може по някакъв начин да се тества системата, знам ли. :)))

Ценно! Благодаря!

Поне приятелите можем да избираме, за разлика от родителите!

Желая ти хубава вечер!

Добро утро!
Слънчев ден kaprizna! :)

Може малко приятели да имаме, но да бъдат истински!
Приятелството е умение да споделиш болката или разочарованието, щастието и любовта...
Поздрави за постинга, Smani!

Да ти отговоря на въпроса сега - да, щастлива съм.. Макар че няколко пъти са ми обръщали гръб и са отговаряли (в крайна сметка) със студенина на топлината ми и на искреното ми отношение и загриженост (за другия). Щастлива съм, защото аз не съм постъпвала никога така спрямо някого - студено, изоставящо.. Защото у мен е сърцевината, топлината и никога не ги губя. И защото все пак има хора като мен, хора, които имат нужда от онова, което мога да дам.. и винаги ще има :) И остават достатъчно такива в живота ми, въпреки обърнатите гърбове.. Това е важното, мисля.. Не се сърдя никому и никой не съдя - всеки носи отговорност за своите решения и действия сам. Щастлива съм, защото си нося моите :)

Поздрави, Smani и да не забравя - честит нов световен шампион, честито на Испания! :)))

Искрено в твой стил!

"Защото у мен е сърцевината, топлината и никога не ги губя." - не се съмнявам, въпреки, че се познаваме чрез виртуала; то се усеща! :) И за това винаги ще имаш истински близки хора около себе си. Макар че ти си от повечко даващите и по-малко взимащите /така ми се струва/, но това е, не можем всички да сме с абсолютно еднаква големина на сърцата. :)

Ха, Испания - те се промъкнаха леко, леко.. ама добре айде урааааа чистак нов шампион!

Имаше времена когато около теб имаше приятели - и то не виртуални - истински! Тях ги боли, че нещо се скъса в теб, нещо се обърка в нас, и нещо се загуби, надявам се не завинаги! Помисли доколко с лека ръка отхвърли това приятелство, и дали това ти донесе нужното удоволетворение от живота! Мен още ме боли за това!
Твой Ханибал Лектър ;) така ме нарече една вечер на поредната бутилка вино! Наздраве за тези времена!!!