Правя няколко крачки и спирам. Вкусвам сладостта на пълното забвение, което ме обгръща. Намирам се между два града, единият ме пренебрегва, а вторият още не ме познава. Кой ли си спомня за мен? Навярно една млада жена в…… Впрочем не се знае дали именно за мен мисли. А с нея е и онзи мъж. Може би точно сега влиза в стаята й, може би я прегръща. Не ревнувам; известно ми е, че тя просто надживява себе си. Дори да го обича от сърце, любовта й пак ще е смъртнишка любов. Последната й жива любов принадлежеше на мен. Той обаче е в състояние да й даде поне едно: удоволствие. И ако тя примира и изнемогва в захлас, значи не се е запазило нищо, което да я свързва с мен. Тя отмалява от сладостна тръпка и сякаш никога не ме е имало; отведнъж се е отърсила от мен, както са се отърсили и всички други съзнания в света. Някак ми е странно, че е така. И все пак ми е известно, че съществувам, че аз съм тук. Когато сега казвам аз, думата ми се струва някак куха. Тъй забравен съм, че вече ми е непосилно да имам ясна представа за себе си.
И аз искам да бъда. Друго не съм желал; това е разковничето на моя живот. Вдън всички мои старания, наглед без връзка помежду си, откривам един и същ стремеж – да отритна извън себе си съществуването, да отмахна от миговете тяхната лой, да ги прецедя и пресуша, да се пречистя и втвърдя, та да издам най-сетне ясен и точен звук като изсвирена на саксофон нота. От това би могло да се получи дори притча: живял някога един беден човечец, който по погрешка се озовал в не своя свят. Той дълго си хвърлял прах в очите, но най-сетне разбрал, прогледнал, видял, че е станало недоразумение: намирал се не другаде, а в кръчма пред халба топла бира. Останал съкрушен на своето място, помислил си: „Аз съм глупак.” Но тъкмо тогава отвъд съществуването, в онзи свят, който можеш да съзреш отдалеко, без обаче никога да го доближиш, една мелодийка затанцувала, запяла: „Такъв трябва да бъдеш, трябва да страдаш отмерено”.
Жан-Пол Сартр „Погнусата”
Приятели никога не правете това в къщи, нито в работата, нито в кръчмата – не консумирайте топла бира!!!

 

да изтупаме старите книги от праха! и пътищата на съзнанието водят тъй далеч! далеч, далеч, отвъд времето, отвъд пространството!

Наистина беше събрала много прах.

"Поезията се твори в леглото като любовта
И нейните разбъркани чаршафи са зората на нещата
Поезията се твори в гората”
Андре Бретон

Уау Блу отново си на любовна вълна. А ставаше дума за вечния проблем с топлата бира.

и намерих този откъс от негово стихотворение в нета! що се отнася до Бретон - "Луда любов" и "Надя"! а френски поети можеш да четеш тук
http://glosi.bgland.net/forum/index.php?topic=1069.0

и аз отворих пак сюрреалистите, и си харесах Бретон, който всъщност ми е любим! и цялата история се завъртя около това, че четох Френски поети сюрреалисти, и реших да те провокирам интелектуално! :)

не ми е пролетен! пък и екзистенциалните дилеми никак не ми се връзват с лудата любов на цъфтящата природа!

От Сартр лъха песимизъм. А що се отнася до поезията това не е позната за мен територия и аз няма да съм достоен събеседник за нея.

а "Надя" на Бретон е наистина приятно четиво! в "Луда любов" ще се объркаш!

А аз и без друго съм объркан!

хей, радвай се на пролетта! :)

Още не съм се оправил напълно от настинката, която ме гепна в понеделник. Но се радвам:)))

и аз изкарах един грип, и две -три настинки! ама те си отидоха със студеното време! иначе - по-голяма "романтика" от грип през март няма!

Абе "романтика", ама като са ти зъглъхнали ушите, дишаш смешно и не усещаш вкуса на храната.....

такива глупости, че просто нямам думи! или иначе казано - няма по-противно нещо от това да си болен от грип!

повече не мога да добавя, освен поздрав :-)))

Поздрав и на теб! :)))

Поздрав за постинга, Смани ! И много усмивки ! Понеже страшно обичам бира, но по здравословни причини ми е забранено да я консумирам, МОЛЯ ТЕ ИЗПИЙ ЕДНА И ЗАРАДИ МЕН ! Охладена обаче !
:))

Благодаря. Да с бирата трябва да се внимава, за да не изпада човек в сложни екзистенциални заблуди.

аз ще взема Стела Артоа! а ти смани, каква пиеш? :)

бекс

ем бирата си е бира :)

е, събрахме се!

Наздраве! :)))

да бива си я

и да пием бира!

има ли цаца

аз ходя на Норд и на Тимбукту. на Норд най-обичам да похапвам панирани миди - супер са! на Тимбукту - суши.

са класика в летните жеги! :)

Аз си избирам панирани миди. Да започваме ню нещо закъснява

обожавам миди! аз като ходя на Норд си поръчвам точно това! :)

Вкусничко

оф, направо ми се прииска да си седя на брега на морето, да похапвам мидите и да си пия бирата - в хубава компания! :)

:)))

в уютната обстановка на бар Етно! аз ще пия някакъв коктейл, а ти?

Plain talking
Take us so far

I love this

it's just plain talking!

бъдете здрави и щастливи! :)

Бирата е хубаво нещо, само дето вече не е истинска (жива), а чиста химия.
За един германец няма нещо по-хубаво от комбинацията между студена бира, топли наденички и весела компания :))

Шефовете на "Загорка", "Каменица" и "Шуменско пиво" се събрали в един бар да пийнат.
Шефът на "Шуменско пиво" си поръчал "Шуменско", шефът на "Загорка" поискал "Загорка", а шефът на "Каменица" си избрал кока-кола.
"Защо пиеш кола?" - попитали го другите двама.
"Ами, след като вие няма да пиете бира, аз какво да пия!" - отговорил невъзмутимо той.

Бирата е полезна в малки количества и то, когато е "жива", т.е. не е стабилизирана, не съдържа консерванти и не е подложена на пастьоризация. В останалите случаи още по време на приготовлението й витамините се разрушават, а дрождите се филтрират. Вица си го бива :)))