Добре някой да знае в кой блог си забравих мисълта. Явно някъде съм я зарязал, сърфирайки във виртуала, защото не се сещам какво трябваше да бъде съдържанието на днешния ми постинг. Ако не се сещате и вие не е фатално, просто днес ще мина без публикация в блога, което е добре за пишещите, тъй като ще посветя времето си на тях. Я докато чакам за идеи от ваша страна да проверя в личния си дневник дали не съм записал нещо по въпроса. А, ето го и дневника:

Страница без дата

Най-добре ще е да описвам събитията ден за ден. Да водя дневник, за да си ги изясня. Да не ми убягват отсенките, дреболиите, дори нищожни наглед, и непременно да ги степенувам. Трябва да опиша как виждам тази маса, улицата, хората, пакета тютюн, тъй като в това се състои промяната. Трябва точно да определя нейния обхват и естеството й. Ето например картонената кутийка, в която има шишенце мастило. Нека се опитам да изразя как я виждах преди и как сега. И тъй тя е правоъгълен паралелепипед и се откроява върху – глупаво е, няма какво да се каже за нея. Това именно е нужно да избягна, не бива да приписвам странности на предмети, в които няма нищо особено. Мисля, че тук е опасността при воденето на дневник: човек всичко пресилва, нащрек е, постоянно изопачава истината. От друга страна, сигурно е, че съм в състояние всеки миг – и то тъкмо пред кутийката или пред която и да е друга вещ – да изпитвам отново онзиденшното чувство. Винаги трябва да бъда бдителен, ако ли не то пак ще ми се изплъзне. Не бива нищичко да…, а усърдно и най-изчерпателно да отбелязвам всичко, което става. Естествено, не съм способен да опиша ясно какво ме сполетя завчера и в събота, понеже то вече се губи; мога само да твърдя, че и в единия, и в другия случай нямаше нищо, което да се нарече събитие. В събота някакви хлапета мятаха камъчета, които отскачаха от водната повърхност, и на мен ми се прииска като тях да хвърля едно в морето. В този миг застинах, пуснах камъчето и си тръгнах. Сигурно видът ми е бил налудничав, твърде вероятно е дори, тъй като децата ми се изсмяха подире ми. Толкова за външната страна. А онова, което настъпи тогава в мен, не остави ясни следи. Видях нещо и се отвратих, но не знам дали при гледката на морето или на камъчето. То беше плоско, от едната страна сухо, а от другата влажно и кално. Държах го за ръбовете с широко разперени пръсти, за да не се изцапам. Завчера беше много по-сложно. На всичкото отгоре се получи низ от необясними за мен съвпадения и недоразумения. Няма смисъл обаче да се занимавам с подробното им писмено изложение. Тъй или инак, явно изпитах страх или някакво сходно чувство. Ако само знаех от какво съм се побоял, щях да съм постигнал известен напредък. Любопитното е, че не съм склонен да се смятам за луд, а дори ми се струва очевидно противното: промените засягат единствено предметите. Поне в това бих искал да съм убеден.   10 часа и тридесет минути               А може би все пак съм получил лек пристъп на умопомрачение. Ала вече няма и помен от него. Странните чувства от миналата седмица днес ми се струват направо смешни: не мога да се вживея в тях. Днес ми е удобно и уютно сред света. Отивам да си легна. Вече нищо ми няма, отказвам се да описвам като девойче впечатленията си от деня в нова-новеничка тетрадка. Би било интересно да си водя дневник, само в случай че…   И в дневника няма нищо, е днес явно ще остана без постинг в блога.

без постинг:))) Я виж какъв хубав постинг е това!
Поздрави!

абе ти почнеш ли нама начин да не се получи :)))
никога не знам какво ще ми хрумне и какво ще пльосна ...
първо се оглеждам, зареждам прочитат тук там и квото си стане
е има изключения, когато ми е гадно и тъпо отвътре и имам тъжен повод
за споделяне тогава си го пиша споделяйки...
различно си е
за днес ми се мъдри нещо сърдито поучително като леко шамарче
да спретна ама може да се откажа ако прочета още нещо подобно на твоето
важно е, че:

"...Днес ми е удобно и уютно сред света..."

и на мен :)

Явно без да искам все пак съм написал постинг. Пфуу - несъзнателна работа.. :)))

Ааа няма да се отказваш. А иначе колко му е, човек да усети удобство и т.н. сред света и у нас. :)

та да може забравената мисъл самотерапевтично да се върне, където й е мястото... да даде кураж (на бялото поле), че има надежда (чрез сините букви), преживяното да се документира ;) ... още имах нещо за писане, докато четях блогърската ти закачка, ама ... пусто сърфиранеее!:)

куража, бялото поле да го оцветя в синичко с моите си размишльотини. :)))

"из дневниците на един луд"
явно изпитваш нужда "да държиш" молива
ама всеки има празни откъм мисли и събития дни
не си само ти ... споко

Много интересно....не е лошо човек да си води дневник в блога....я , какъв постинг се е родил от това:)) Поздрави Смани, изненада ме приятно :))))