Блогът на smani :: Денят на един държавен служител

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

18.04.2011 09:24 - Денят на един държавен служител

Автор: smani Категория: Забавление

Прочетен: 2906 Коментари: 15 Гласове:

Вече съм се събудил, но продължавам да си стискам очите. Чувам часовника да пиука, значи е 7.30, добре имам още 10 минути, само още десет минутки и ставам. Ставам след 20 минути. До 8.15ч. трябва да съм нагълтал кафето, да съм се облякъл и да се занеса полузадрямал до колата. Добре всичко е по план. Карам 10 минути и съм пред сградата в 8.29ч., тоест класирам се с последните, но все пак хващам последния влак, както се казва. Прекрасно е с леки сутрешни усилия, като например да кажа добро утро на поне десет човека, при положение, че още не ми се говори – кафето не хваща какво да се прави, аман от ментета. В стаята тихо, спокойно, задух – предразполага към довършване на съня. Но тази греховна мисъл бързо я прогонвам. Както всеки ден в началото на творческия процес се появява заядливка, естествено ми казва, че изглеждам ужасно и ме засипва с дежурните си гадни въпросчета от типа не можеш да спиш а, да не си болен нещо, големи проблеми ли имаш и др. Не й оставам длъжник като подхвърлям нещо за кичозното й червило, размазало се чак по зъбите, след което тя веднага застава пред огледалото да провери истиността на думите ми. Рови из папките, симулирайки делови интерес. Редовно й предлагам да вземе тези от тях, които са й най-интересни, за да не й се налага всеки път да идва до моята стая, но заядливка не се връзва. Хигиенистката, тоест чистачката ме поздравява с измишльотини от типа как е най-доброто момче. Аз я уважавам и съм приятелски настроен към нея – жената никога не ми задава тъпи въпроси, относно личния ми живот. Винаги е в добро настроение и чисти старателно стаята ми, дори бърше праха от бюрото, може би защото съм й любимец по нейните думи. Друг път ще ви разказвам за нея, как с парцала първо чисти тоалетните и после със същия парцал бърше и в стаите. Уханието е незабравимо, силно и удря право в носа. И дрехите поемат миризмата, но пък няма прах и работата е свършена качествено. Пак малко спокойствие, вършене на текуща работа, тоест включен компютър, разхвърляни неща в стил „дела и документи” и с химикал в ръка. Човек винаги трябва да е готов. Главната нахлува като хала без да чука с бързо и рязко отваряне на вратата, разбира се аз това го очаквам и както описах съм добре подготвен. Винаги, когато нахлува така се опасявам, че ако има някой външен стоящ в близост до вратата може да бъде буквално отнесен след силен удар, вратата си е бая масивна и тежичка. Какво мога да направя – да кажа влизайте по-спокойно – абсурд, това ще е последната ми грешка. Имам тактика – стремя се максимално бързо да изтеглям хората от опасната зона. Всъщност главната не е толкова лоша. Крясъците, с които ни засипва, натиска по всички възможни начини – това го прави заради недосегаемата. А тя НЕДОСЕГАЕМАТА е зла и несправедлива, но понякога произтича и нещо добро от това. Като например веднъж в резултат от раздразнението й от няколко хвърлени фаса, всички пушачи при 37 градуса температура на въздуха, в 2ч. след обяд почиствахме района около сградата. Под зоркото ръководство на главната събрахме не само фасовете, но и опаковки от вафли, пластмасови чашки от кафе и др. Вярно после бях слънчасал и се чувствах пълен боклук, но района беше чист и неопетнен. Малко преди обедната почивка ми се накрещя, горката глаДна жена сигурно смята, че така си върши главната работата. Аз разбира се има опит в слушането – загрижено и силно заинтересуван й показвам колко ме е впечатлила, уверявам я, че всичко ще бъде наред без изобщо да разбирам за какво пищи и изпада в истерия. С една дума справям се като психиатър с разбунтувала се шизофреничка. Тактиката ми добре работи – излиза веднага и вече се чува как крещи в съседната стая. Обедна почивка, най-после половината работен ден се катурна. Момиченцата обядват и клюкат яко. Момченцата са в една миризлива кръчма – пият и се кефят, че това става в работно време. Добре този път съм соло. Варианта е пица. В близката пицария пиците са или извадени отдавна и са вкаменени или са твърде горещи. Този път е твърде гореща. Нямам време да я чакам, изяждам я гореща със сълзи на очи. Изгарям си устната кухина не за първи път сега три дни няма да усещам какво ям, няма значение. Тъкмо влизам в стаята и колегата някак небрежно и между другото ме пита имам ли 2 лв., разбира се подготвен съм и отзивчив. Веднъж го обидих като че ли, защото го попитах нали цигарите вече са 3 лв. След това цяла седмица не ми поиска дежурните два лева, а пък аз спестих десет лева, с които се превърнах в господаря на хипермаркета. Втората част на работният ден можеше да бъде по-спокойна, но в далечината дочувам крясъците на главната. Едно от момчетата е прекалило с бирите след двете малки ракии. Сега нещата стават сложни за всички, но не и за него, все му е едно, човека е пиян. Вариантите са два – събират ни всички главната крещи и ни изпраща по стаите със задачата всеки да си прочете длъжностната характеристика много внимателно и другият вариант е след крясъците всички да се съберем във възможно най-тясната стая и един от нас да чете на глас закона за държавния служител. Този път се отървахме леко – самостоятелно четене на длъжностната характеристика. Слава на главната – жестокостта й не беше твърде голяма този път, защото втория вариант е сериозно изпитание за крехката ми психика. Имам усещането, че в тясната претъпкана стая в скоро време ще си лепна поне няколко неща, завършващи с думата фобия. Около 3 ч. след обяд времето сякаш е спряло. Заядливка отново се появява с идеята да пием кафе. Сега си е съвсем натурална от ярко червеното кичозно червило не е останала й следа, крема или каквото там си маца върху лицето също го няма, в такъв момент си казвам по-добре соло, отколкото с.. Разбира се до кафе машината отивам аз – пътят е дълъг, всичко се случва, няма да ми плюе в кафето я. По това време заядливка не е във форма и е време за атака. В смисъл питам я защо изглежда така да не са и паднали всички папки на главата или пък да не е заспала и да е паднала от стола. Тя е изтощена и само се усмихва през зъби, замисляйки какво да ми изръси на следващия ден за добро утро. Главната нахлува изненадващо в стаята за този час на деня, явно пиянския инцидент е вдигнал здраво адреналина й. Разкрещя се, че пием кафе и сме седнали на сладки приказки в работно време. Докато я успокоя с престорено виновна физиономия заплаши, че ще ни докладва на недосегаемата и трясна вратата на излизане. Това вече ми дойде в повече за един работен ден. При недосегаемата се отива два пъти, като втория път е фатален за блестящата кариера на служителя. Аз вече съм бил веднъж на червеното килимче. Заядливка се освежи моментално, тя имаше право на грешка, а аз не. Злорада и грозновата напусна стаята ми победоносно. До края на работния ден проклинах LCD монитора, ако беше стария огромен монитор чашата с кафе нямаше да бъде такава очевидна атракция. На излизане главната пуши цигара и изпраща всеки със заплашителен поглед, казва ми, че този път ми се е разминало, но да ми е за последно. Ясно отървах кожата, припалих бързо МПС-то и си изключих кратковременната памет. А утре пак.

Нагоре

Тагове: рови из папките,

Гласувай:

Следващ постинг

Предишен постинг

Да пишеш или да не пишеш на инат

Не унивайте при първия провал в живота, предстоят още много..

Коментари

1. xxxx - Добро утро на Смани..
18.04.2011 09:49

и от мен :)