Появи се Хосе - събуди ме
и аз си тръгнах - ЗАВИНАГИ
Защото тука няма приятели !-всичко е заблуда...
виртуал...

Рай за плагиати и графомани...
Подмолни къртици дето дори ти следят айпито...

няма как да не е рай за плагиати и графомани, същността на блоговете изобщо създава предпоставки за това.
А Хосекура не трябваше да си тръгва, както и ти!

Блог мания. Нищо чудно 200 000 прочитания!

Я, вярно станали са двеста - трябва да го отбележа. Благодарско - сам нямаше да се сетя. :)

ами по-добро е от телевизия и не толкова трудно като работа:))))
Пък и - можеш да заспиш с един ник, да сънуваш с друг - да се събудиш с трети, а да ходиш наоколо и да пишеш коментари с четвърти, или в изключителни случаи - като анонимен, което е общественоползваем ник...

Но съмна вече и пролетната умора си отива - събудиииии сееееее!

Ха, ха понякога бая ми ти работа пада, абе да ни се чуди човек на блогърския акъл!
Ми събуждаааам се! :)))

Straxotni suni6ta...
xaresva ili ne ni xaresva..suni6tata ni sa nepredvidimi..
mislim edno,a sanuvame drugo:)))
posle se slu4va ne6to..suvsem ..treto!:)))

Ха, ха в повечето случаи така става. :)))

Virtu`; (dal latino virtus; in greco la disposizione d'animo volta al bene.
Аристотел в Етика Никомакея поделя добродетелта на дианоетика и етика.
Aristotele nell'Etica Nicomachea suddivide le virtu` in due classi: dianoetiche ed etiche.
Le virtu`; dianoetiche sono cinque:
Пет категории:наука , познание,изкуство,мъдрост и ум .
la scienza
la sapienza (sofia,
l'arte
la saggezza o prudenza (phronesis,
l'intelligenza (nous, dianoetiche sono quelle piu`elevate, legate al pensiero ed all'intelletto, e traggono in buona parte la propria origine e crescita dall’insegnamento. Sono contrapposte invece a quelle etiche, legate al carattere ed alla morale, derivanti dall’abitudine.

Платоновото разбиране на идеята Зайдел резюмира по следния начин: "Под идея Платон разбира: 1) едно общо понятие; 2)което нито възниква, нито умира и не е подложено на никакви изменения, което 3)съществува от само себе си, значи е, както Аристотел ще се изрази по-късно, субстанциално. То остава 4)вечно тъждествено само на себе си, защото за предварителното съществуване на идеята може да се говори само по отношение на човешкото мислене. То е 5)първопричина и 6)парадигма на качеството на нещата, тъй като само чрез идеята нещата стават това, което са. То дава 7) най-сетне целта, към която всичко се стреми и съществува 8)с другите понятия и йерархичен ред, върха на които образува идеята за доброто".

Като анализира Платоновото схващане за доброто, Райнер пише: „Той различава три вида добро (добра): 1)такива, които ние бихме искали да имаме от любов към тях; 2)такива, които ние обичаме както заради тях самите, така също и заради техните последици; 3)такива неща, към които ние се стремим заради техните желани последици, макар че сами по себе си те изглеждат тягостни. Той обаче е убеден, че извън отделните добродетели има още едно по-висше, последно добро. Защото при добродетелите работата стои така, че мнозина се задоволяват с тяхната проста видимост, но това, което всички търсят, е едно действително „добро". В изясняването на това „крайно добро" (действително добро) се очертават на първо място две насоки: едната изхожда от разбирането, че „доброто е нещо, което няма недостатък, и го схваща като въплътено в метафи-зическите праобрази, т. е. в идеите, които единствено имат истинско битие. Другата насока търси обективни определения на доброто и го разглежда като нещо, което води до евдемонизъм. Тогава това добро се представя по-точно като единство от симетрия, красота и истина; и тъй като в него се съдържа също и добродетелта, става ясно, че търсенето и водещо до евдемония (щастие) добро се състои главно в нравствено доброто.

От Платон тръгва идеалистическата етическа традиция да се отъждествява доброто с битието или по-точно доброто да се разглежда като мяра на битието и, обратно, битието (у Платон - идеята) като мяра на доброто. Религиозната насоченост на тази идея е ясна; йерархията битие, идея, добро води към върховната идея - бога, или единството битие и добро е всъщност единство, продиктувано от божествения произход. Тогава битието (идеята), чиято същност не съдържа никакви граници, притежава абсолютно съвършенство.

Аристотел – За добрия живот
Аристотел, един от учениците на Платон, не е съгласен с идеите на своя велик учител. Аристотел създава друга етика. Тук най-важните понятия не са “съвършеното добро” и “съвършената добродетел”, а добрият живот, приятелството, справедливостта в конкретна ситуация и щастието в човешкия живот. Според Аристотел търсенето на съвършена добродетел е напразно, защото съвършенства има само в математиката, а етиката трябва да се занимава с постижими ценности. Такива постижими ценности са добродетелите – постижима средина между два порока. Например смелостта не е идеална смелост, а средината между неразумната храброст и страхливостта. Етиката трябва да ни научи как и без да разполагаме с идеали мъдро да намираме средината. Защото само така за човека като разумно същество е постижимо щастието.

Платон - върховното Благо
Философите-физици преди Сократ изследвали Космоса, а Сократ изследвал душата. Неговият ученик Платон намерил трети път. Според него началата и на космоса, и на душата са в света на идеите. Защото както космосът е величествен и устойчив ред, така и душата трябва да има своите “устои”, които да предпазват живота на хората от хаос, от живеене в неистина и без добро. Нима е справедливо, може би се е запитал Платон, най-достойният човек – Сократ – да бъде умъртвен, а негодниците и убийците да живеят? Следователно този свят, в който Сократ може да бъде убит, не е истинският свят. Истински свят е онзи, който е изграден от истински неща. А такива са идеите: те са вечни образци, на които несъвършените неща, сред които живеем, са само бледо копие и подражание. За да постъпваме справедливо, ние трябва да сравняваме нашите постъпки с някаква съвършена справедливост – с идеята за справедливото. Идеите са съвършенства, на които несъвършенните неща подражават. Светът на Платон има йерархия, която може да се онагледи чрез една пирамида [3]. Колкото по-близо отиваме до Благото (върховното добро), толкова повече се приближаваме към вечното и изобилното. Благото прилича на Слънцето, което е изобилната основа на живота. Така Платон създава теорията за идеите. Моралните постъпки на хората са несъвършени подобия на моралните идеи за Добро, Справедливост, Смелост.

и те ли си са изтрили блоговете ;)

Жалко...

Не знам ама Сократ ако имаше лаптоп щеше да бъде много як блогър! :)))

Човек се стреми към съвършенство !
Тези , които са го достигнали изживяват Нирвана .
Мисля , че няма да стигнем чак дотам .
Но да ми бъде блянът появата на първа ! Това е достижимо , значи не може да е блян .
Мечтите са високи , недостижими цели . Самият опит за осъществяването им е нещо добро , независимо от постигнатото .
Виртуалът би трябвало да отразява нашата мечта за съвършенство .
Загубили сме способността си да се придвижваме в пространството(телепортацията) . Не можем вече да се свързваме чрез мислите (телепатия).
Интернет ни дава възможност да преодолеем нашите несъвършенства .

Интернет променя всичко.

От една страна, благодарение на модерните инструменти можеш да наливаш в главата си само това, което те интересува. Почти като с фуния, но малко по-болезнено, особено ако източниците са ти много.

В интернет можеш да се запознаеш с интересни хора. Почти както на по бира, но вероятността да споделят твоите интереси е много по-голяма.

С интернет можеш да правиш всичко. Единственият недостатък, поне за мен, е, че съдържанието е динамично. Ползвайки интернет всеки ден, свикваме и главите ни да работят в "облака", без да съхраняваме нищо. Затова и често прибягваме до услугите на търсачките. Това е единственото нещо, което не ми харесва, затова и се старая да избягвам негативните му ефекти.

Щом нещо го забравяме , значи то е несъществено .
Акълът ни трябва за много по-значими неща .
От време на време да протече по някоя мисъл .
Аз съм на мнение : никакво разхищение на запаметяващи средства .
Това , което днес е постулат , утре го оборват .
Ха ха . Кое е знанието и кой е авторитетът ? Даже Нютон го развенчаха .
Колко е жалко човечеството в своята самозаблуда за Вечните тайни на природата .

Когато четем и проследяваме историята на отделни народи и нации откриваме, че подобно на всеки човек, те също имат свои характерни особености, капризи, възходи и падения в случаите, когато са обзети от масово безразсъдство. Разбираме, че изведнъж цели общества концентрират вниманието си върху определени случаи и проявяват истинска лудост при разрешаването и обсъждането им. Осъзнаваме, че милиони хора от различни места едновременно са увлечени по една заблуда, докато тяхното внимание не бъде похитено от друго, още по-невероятно безумие. Пред погледа ни се редят нации, внезапно обладани от най-низшия до най-висшия член на обществото от яростно, маниакално желание за бойна слава и военни успехи. Други народи изведнъж са завладени от масови религиозни психози, които не угасват дотогава, докато не бъдат потопени в реки от кръв и не пожънат изобилни реколти от сълзи и стенания от бъдещите поколения.

Така, че съм съгласен: "Кое е знанието и кой е авторитетът ?"