Постинг
04.05.2011 09:19 -
Добро утро, Перник
Автор: smani
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 3834 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 04.05.2011 16:26
Прочетен: 3834 Коментари: 14 Гласове:
26
Последна промяна: 04.05.2011 16:26
Били сме за автомати в Пакистан, подскачали сме с лодка в бурно Филипинско море, купували сме дрога в Колумбия, дори сме се разхождали пеша из Зона Б-5 в началото на 90-те, но мисълта за пернишкия нощен живот ни уплаши повече от всичко на света. Все пак се прекръстихме и заминахмеСъбота вечер е. Спират ни едри мъже от кръв и стомана. Пипат здраво, не говорят, а и няма нужда. Швейцарското ножче, което намират, предизвиква пронизващи погледи. С малко, но важни думи научаваме, че то е временно конфискувано и можем да си го получим на излизане. Ето че пристъпваме смутени в пернишката дискотека-мечта, пред нас с цялото си величие се открива местният фолк клуб. Не знаем какво ни предстои, но знаем, че пътят до тук беше дълъг.
Перник е страшен град, в него всички са миньори, приличат на орки, карат тунинговани голфове с 300 в насрещното, вместо да се здрависват, се удрят по главите с винкели, чистят си ушите с бенгалски огън, бият жените без причина, гледат звездите, за да им спре кръвта от носа, посрещат гостите направо в болницата и крещят: "Скакауец!". Това е, което знаеш, това е, което разправяш на твоите приятели, това е, което те разправят на теб, това е, което ние разправяме на теб, това е легендата. И въпросът не е дали вярваш в нея, въпросът е дали не вярваш.
Трябва да отидем в петък, но всичките ни потенциални водачи леко съмнително абдикират от ролята си. Докато обмисляме да предприемем пътуването без вътрешен човек, се появяват притеснителни знаци и сигнали. Тези, които никога не са ходили в Перник, гледат неразбиращо - все едно стават свидетели на
необясним акт на самоубийство,
а тези, които са от Перник, искрено ни съветват да си останем вкъщи. Въпреки страха все пак сядаме в колата и потегляме, но след десет метра решаваме, че трябва да планираме нещата малко по-внимателно - да станем невидими или да намерим някой като Бисер.
На другия ден, след като сме сънували как ни бият, намираме самия Бисер.
Той е бизнесмен от Перник, който се занимава с газови инжекциони. Бисер е повече от щастлив да ни въведе в нощния живот на Стомана сити и дори ни пита дали искаме компания. Разбираме въпроса отлично, но се правим, че не схващаме, а малко по-късно се оказва, че наистина не схващаме. Уговорката е да се чуем, преди да влезем в Перник. Бисер е човек, на когото усещаме, че можем да се доверим напълно, и денят минава без особени тревоги.
Но се спуска мрак и въображението отново започва да ни играе лоши номера. За капак научаваме още една истинска история от сериала "София vs Перник", в която се разказва за дискотека, счупени коли и липсващи зъби. След мрака се спуска и мъгла, на излизане от Владая се появява небе, обсипано със звезди (в София няма звезди, има само локално известни). Грейналият над главите ни Космос е символ, междугалактическо пътуване, в което космонавтите отиват на гости на друга вселена. В този момент
не е ясно дали лошото е зад или пред нас,
но със сигурност чувстваме, че сме някакъв вид герои - от онези, които правят нещата въпреки обстоятелствата.
Наближаваме и се обаждаме на Бисер, който е седнал с приятелки в ресторант "Казабланка". Като влезем в Перник, след кръговото, на нещо като кръстовище трябва да завием вдясно, после първата възможна вляво, после малко напред и той е там - зад клуб "Маракеш". Предлага да ни посрещне, но категорично твърдим, че ще се оправим. Точно пет минути след това пропускаме отбивката и продължаваме по приятно двулентово шосе, на което ни се удава възможност да обърнем чак след 4-5 километра. Връщаме се в началото, слизаме по отбивката, миг колебание и... отново се качваме на безкрайната права.
Следват 4-5 километра псувни.
На връщане ни изпреварва лъскаво софийско волво, което е застигнато от пернишко пежо. Пежото вкарва няколко много нервни лъча с фарове - изглежда, онова, което говорят, е вярно, само дето не се случва с голфове (до този момент не виждаме нито един голф). След известно лутане най-накрая спираме на паркинга на ресторант "Казабланка". Вътре ни посреща приветлив двуметров сервитьор, а Бисер ни се радва истински. Облечен е далеч по-възпитано от нас и веднага ни представя младата си приятелка с шармантна прическа и нейната руса приятелка, жена с характер. В същото време от съседната маса си тръгва компания от корави мъже, които доста точно отговарят на термина "мутри".
Здрависват се с Бисер и той им казва, че ще се видим по-късно. После ни обяснява, че единият е шеф на охраната в местна дискотека. Очевидно сме с подходящия човек. Докато поръчваме храна, Биската, както му казват момичетата, се хвали, че
познава 30% от хората в Перник, включително най-важните.
В речта му се откроява типичното "уъ", но го обичаме тоя човек - без него нямаше да им стъпнем! В процеса на разговора разбираме, че наскоро е отворил два нови сервиза за газови инжекциони в Гърция. Там газта сега била голям хит. Персоналът обаче бил проблем и често му се налагало да ходи по работа през Кулата. Бисер е най-големият специалист в настройките на газови инжекциони. Толкова е напред в материята, че през интернет може да направи фини настройки на гръцка кола, вързана със специален компютър. Гледаме тъпо - Бисер от Перник вече живее в бъдещето!
Нещо повече - оказва се, че нашият покровител живо се интересува от история!
Версията му е, че за всичко е виновно турското робство, което е повлияло много лошо на българския манталитет като цяло. Специално за Перник разказва, че легендите се раждат в началото на ХХ век, когато заради находищата на въглища и мините малкото село започва да се превръща в индустриален център. Въпреки голямото количество хора, които идват да работят тук от цялата страна, имало само една улица. Вечерно време младите излизали да се разхождат по нея и да се ухажват. И понеже девойките са много по-малко от младежите, често се стигало до ръкопашни схватки. И така - няколко поколения. Според Бисер това вече си е част от ДНК-то на местните, но много от страшните истории смята за силно преувеличени:
"Нормалният перничанин всъщност е кротък и срамежлив
човек, който обича всичко да му е изрядно. Тия изпълнения ги правят ненормалните."
Пристига храната - много вкусна, а добрият двуметров сервитьор държи да отбележи, че всичко е директно от производителя. Не пием нищо за разлика от Бисер, който си сръбва и споделя, че никога не носи документи в себе си, освен когато пътува в чужбина. Разказва, че винаги успява да се разбере с полицаите и ако не е караулката на Владая (която подигравателно нарича "митница", защото проверяват за алкохол), много повече млади хора щели да ходят по заведенията в София с колите си. Оставаме с впечатлението, че според Бисер промилната граница е несправедливо ограничаване на свободното движение на хората.
Време е да се гмурнем в нощния живот. Първото заведение, което посещаваме, е близкият клуб "Маракеш", от който излиза съмнителен вой. Оказва се, че събота вечер е за караоке, а програмата се води от Теодор Койчинов (от първия Мюзик айдъл) и Супер Любо (от рекламата). Сядаме и се оглеждаме - в единия ъгъл под светлината на прожекторите млад мъж в разцвета на силите си пуска глас на воля - особен вид сделка, в която под лошото прикритие на музиката човекът разменя откровени ревове и звуци срещу щастие. За пръв път това не ни дразни, даже ни се вижда честно. В другия край на заведението е пълно с момичета на видима възраст 16-19 години. Бисер казва, че тук е най-доброто място за лов в града. Питаме как точно става, а той отговаря, че просто трябва да бъдем себе си. За съжаление да бъдем себе си ни се вижда най-трудното. Любителските изпълнения се лутат между естрада, рок и народни песни, едно от момичетата чудно изпява "Катерино моме", Бисер усеща възторга ни и казва, че сега е моментът да отидем и да я похвалим. Тя
щяла да ни пита какво работим, а ние сме щели да кажем, че сме бизнесмени
"Ама да не изръсите някоя глупост, примерно, че с железа се занимавате, щото там пари вече няма. Ще кажете, че сте от рекламата", насочва ни Биската. Решаваме просто да мълчим и да оглеждаме. Най-интересното (след белите чорапи на съмнителен клиент) е високо момиче със страхотно тяло, което ходи като на ревю. Според Бисер тя е секретарка и се казва Силвия, но момичетата от "нашата компания" не я харесват и нещо й се смеят. Докато Бисер пее Емил Димитров, си мислим, че повечето момичета в този град изглеждат добре, имат високи и хубави тела, а това някак не сме го очаквали.
Митът за големите пернишки цици обаче не се потвърждава, засега всичко е в рамките на нормалното. По-интересното е, че няма никакъв намек за агресия от когото и да било. Хората си се забавляват, никой не ни обръща внимание, а докато се чудим дали все пак не е хубаво някой да ни погледне накриво за експириънса, около бара се заформя жизнерадостно хоро. След него водещият Койчинов отбелязва, че е дошъл в Перник за друго, а се е научил да танцува; Супер Любо шеговито допълва, че още не е късно да си тръгне бит. Очевидно софиянците много държат да бъдат бити в Перник, но местните се смеят и приемат нещата спокойно. Напускаме "Маракеш" доволни и се отправяме към квартал "Твърди ливади", където ни очаква най-яката дискотека.
Перник не е много голям град, но е много дълъг. Отново караме по право шосе, което предразполага към високи скорости, но Бисер шофира новия си джип бавно и изключително внимателно. В 2:30 през нощта коли почти няма, да не говорим, че все още не сме видели нито един голф.
Паркираме пред
дискотеката, в която диско не пускат
Оказва се, че в клубa, собственост на Велизар Димитров, "участие" има поп-фолк певицата Райна. Входът е десет лева, а мускулестите гардове джобят мускулесто. Оттук нататък не искаме за нищо на света да се отделяме от Бисер.
Пристъпваме навътре с най-уверената походка, на която сме способни, но не прекалено, за да не изглеждаме провокативно. Определено ни гледат, не е ясно дали е заради нас или заради готината прическа на Кристина (приятелката на Бисер). Изведнъж Бисер изчезва. Оглеждаме се разсеяно, положението е отчайващо, заобиколени сме от корави момчета, овце сме сред вълци. Ако сега стане нещо, знаем, че ще понесем непоправими щети много преди охраната да се намеси (ако изобщо се намеси в наша полза). Според предварителната ни информация тук почти всяка вечер има сбивания.
Заради интензивния трафик в близост до сцената няколко пъти се побутваме неволно с лъвчетата от бара и всеки път изтръпваме. Представяме си как всяко случайно сръгване може да бъде последвано от парен чук в безценните ни зъби, но нищо подобно не се случва - пломбите си остават и никой не се интересува от тях.
Бисер се появява след най-напрегнатата минута за вечерта и ни води към специално запазено сепаре. Изпълваме се със силно щастие, поръчваме енергийни напитки, регистрираме готиния чорапогащник на Райна и страхотните задници на останалите. Митът за огромните пернишки цици може и да се срина, но се роди нов - за пернишките стегнати дупета. Отдавна не сме виждали толкова много едно до друго - поклащат се енергично в прилепнали панталони и къси поли, ботушите на висок ток пък са задължителни, по възможност - лачени. До масата ни идва
симпатична танцьорка с божури на гърдите
Гледаме я с голям интерес, тя ни се радва. Даваме й визитка на Maxim, Бисер й бута 10 лева, след което казва: "За да те харесва една жена, трябва да си ларж! Те ги усещат тия работи. Трябва да е задоволена и да си има всичко. Моята приятелка всеки ден е в мола, има толкова дрехи, че няма къде да ги слага." След още известно време тайно взиране в дупето на момиче от съседното сепаре питаме как стои въпросът с платената любов. Бисер е категоричен - в Перник няма проститутки! Ако някой иска, си поръчва от София, но в града има толкова хубави и свободни момичета, че няма никакъв смисъл.
Участието на Райна приключва с италианска балада. Веднага след нея резидънт диджеят се включва мощно с фразата: "Добро утро, Перник!".
След час си тръгваме, и то не защото е настанало някакво меле, а защото вече ни се спи и трябва да се връщаме в СФ-галактиката. Взимаме си швейцарското ножче, отправяме се към колите, Бисер ни сочи новата гордост на града - Европейския политехнически университет, но ние сме по-впечатлени от първия Голф 2, който виждаме в Перник. 100% оригинален, без какъвто и да е тунинг. Поемаме обратно и се опитваме да обобщим фактите. В Перник въздухът е чист, няма голфове, храната е вкусна, хората се забавляват искрено, естествени са, момичетата са високи и имат страхотни задници, никой не казва нищо лошо, никой не прави нищо лошо. А нас наистина ни беше страх. Дали ни е спасил всеотдайният Бисер, или в Перник са готини, не знам. Но подозираме, че ние сме "лека нощ", а те са "добро утро".
Перник е страшен град, в него всички са миньори, приличат на орки, карат тунинговани голфове с 300 в насрещното, вместо да се здрависват, се удрят по главите с винкели, чистят си ушите с бенгалски огън, бият жените без причина, гледат звездите, за да им спре кръвта от носа, посрещат гостите направо в болницата и крещят: "Скакауец!". Това е, което знаеш, това е, което разправяш на твоите приятели, това е, което те разправят на теб, това е, което ние разправяме на теб, това е легендата. И въпросът не е дали вярваш в нея, въпросът е дали не вярваш.
Трябва да отидем в петък, но всичките ни потенциални водачи леко съмнително абдикират от ролята си. Докато обмисляме да предприемем пътуването без вътрешен човек, се появяват притеснителни знаци и сигнали. Тези, които никога не са ходили в Перник, гледат неразбиращо - все едно стават свидетели на
необясним акт на самоубийство,
а тези, които са от Перник, искрено ни съветват да си останем вкъщи. Въпреки страха все пак сядаме в колата и потегляме, но след десет метра решаваме, че трябва да планираме нещата малко по-внимателно - да станем невидими или да намерим някой като Бисер.
На другия ден, след като сме сънували как ни бият, намираме самия Бисер.
Той е бизнесмен от Перник, който се занимава с газови инжекциони. Бисер е повече от щастлив да ни въведе в нощния живот на Стомана сити и дори ни пита дали искаме компания. Разбираме въпроса отлично, но се правим, че не схващаме, а малко по-късно се оказва, че наистина не схващаме. Уговорката е да се чуем, преди да влезем в Перник. Бисер е човек, на когото усещаме, че можем да се доверим напълно, и денят минава без особени тревоги.
Но се спуска мрак и въображението отново започва да ни играе лоши номера. За капак научаваме още една истинска история от сериала "София vs Перник", в която се разказва за дискотека, счупени коли и липсващи зъби. След мрака се спуска и мъгла, на излизане от Владая се появява небе, обсипано със звезди (в София няма звезди, има само локално известни). Грейналият над главите ни Космос е символ, междугалактическо пътуване, в което космонавтите отиват на гости на друга вселена. В този момент
не е ясно дали лошото е зад или пред нас,
но със сигурност чувстваме, че сме някакъв вид герои - от онези, които правят нещата въпреки обстоятелствата.
Наближаваме и се обаждаме на Бисер, който е седнал с приятелки в ресторант "Казабланка". Като влезем в Перник, след кръговото, на нещо като кръстовище трябва да завием вдясно, после първата възможна вляво, после малко напред и той е там - зад клуб "Маракеш". Предлага да ни посрещне, но категорично твърдим, че ще се оправим. Точно пет минути след това пропускаме отбивката и продължаваме по приятно двулентово шосе, на което ни се удава възможност да обърнем чак след 4-5 километра. Връщаме се в началото, слизаме по отбивката, миг колебание и... отново се качваме на безкрайната права.
Следват 4-5 километра псувни.
На връщане ни изпреварва лъскаво софийско волво, което е застигнато от пернишко пежо. Пежото вкарва няколко много нервни лъча с фарове - изглежда, онова, което говорят, е вярно, само дето не се случва с голфове (до този момент не виждаме нито един голф). След известно лутане най-накрая спираме на паркинга на ресторант "Казабланка". Вътре ни посреща приветлив двуметров сервитьор, а Бисер ни се радва истински. Облечен е далеч по-възпитано от нас и веднага ни представя младата си приятелка с шармантна прическа и нейната руса приятелка, жена с характер. В същото време от съседната маса си тръгва компания от корави мъже, които доста точно отговарят на термина "мутри".
Здрависват се с Бисер и той им казва, че ще се видим по-късно. После ни обяснява, че единият е шеф на охраната в местна дискотека. Очевидно сме с подходящия човек. Докато поръчваме храна, Биската, както му казват момичетата, се хвали, че
познава 30% от хората в Перник, включително най-важните.
В речта му се откроява типичното "уъ", но го обичаме тоя човек - без него нямаше да им стъпнем! В процеса на разговора разбираме, че наскоро е отворил два нови сервиза за газови инжекциони в Гърция. Там газта сега била голям хит. Персоналът обаче бил проблем и често му се налагало да ходи по работа през Кулата. Бисер е най-големият специалист в настройките на газови инжекциони. Толкова е напред в материята, че през интернет може да направи фини настройки на гръцка кола, вързана със специален компютър. Гледаме тъпо - Бисер от Перник вече живее в бъдещето!
Нещо повече - оказва се, че нашият покровител живо се интересува от история!
Версията му е, че за всичко е виновно турското робство, което е повлияло много лошо на българския манталитет като цяло. Специално за Перник разказва, че легендите се раждат в началото на ХХ век, когато заради находищата на въглища и мините малкото село започва да се превръща в индустриален център. Въпреки голямото количество хора, които идват да работят тук от цялата страна, имало само една улица. Вечерно време младите излизали да се разхождат по нея и да се ухажват. И понеже девойките са много по-малко от младежите, често се стигало до ръкопашни схватки. И така - няколко поколения. Според Бисер това вече си е част от ДНК-то на местните, но много от страшните истории смята за силно преувеличени:
"Нормалният перничанин всъщност е кротък и срамежлив
човек, който обича всичко да му е изрядно. Тия изпълнения ги правят ненормалните."
Пристига храната - много вкусна, а добрият двуметров сервитьор държи да отбележи, че всичко е директно от производителя. Не пием нищо за разлика от Бисер, който си сръбва и споделя, че никога не носи документи в себе си, освен когато пътува в чужбина. Разказва, че винаги успява да се разбере с полицаите и ако не е караулката на Владая (която подигравателно нарича "митница", защото проверяват за алкохол), много повече млади хора щели да ходят по заведенията в София с колите си. Оставаме с впечатлението, че според Бисер промилната граница е несправедливо ограничаване на свободното движение на хората.
Време е да се гмурнем в нощния живот. Първото заведение, което посещаваме, е близкият клуб "Маракеш", от който излиза съмнителен вой. Оказва се, че събота вечер е за караоке, а програмата се води от Теодор Койчинов (от първия Мюзик айдъл) и Супер Любо (от рекламата). Сядаме и се оглеждаме - в единия ъгъл под светлината на прожекторите млад мъж в разцвета на силите си пуска глас на воля - особен вид сделка, в която под лошото прикритие на музиката човекът разменя откровени ревове и звуци срещу щастие. За пръв път това не ни дразни, даже ни се вижда честно. В другия край на заведението е пълно с момичета на видима възраст 16-19 години. Бисер казва, че тук е най-доброто място за лов в града. Питаме как точно става, а той отговаря, че просто трябва да бъдем себе си. За съжаление да бъдем себе си ни се вижда най-трудното. Любителските изпълнения се лутат между естрада, рок и народни песни, едно от момичетата чудно изпява "Катерино моме", Бисер усеща възторга ни и казва, че сега е моментът да отидем и да я похвалим. Тя
щяла да ни пита какво работим, а ние сме щели да кажем, че сме бизнесмени
"Ама да не изръсите някоя глупост, примерно, че с железа се занимавате, щото там пари вече няма. Ще кажете, че сте от рекламата", насочва ни Биската. Решаваме просто да мълчим и да оглеждаме. Най-интересното (след белите чорапи на съмнителен клиент) е високо момиче със страхотно тяло, което ходи като на ревю. Според Бисер тя е секретарка и се казва Силвия, но момичетата от "нашата компания" не я харесват и нещо й се смеят. Докато Бисер пее Емил Димитров, си мислим, че повечето момичета в този град изглеждат добре, имат високи и хубави тела, а това някак не сме го очаквали.
Митът за големите пернишки цици обаче не се потвърждава, засега всичко е в рамките на нормалното. По-интересното е, че няма никакъв намек за агресия от когото и да било. Хората си се забавляват, никой не ни обръща внимание, а докато се чудим дали все пак не е хубаво някой да ни погледне накриво за експириънса, около бара се заформя жизнерадостно хоро. След него водещият Койчинов отбелязва, че е дошъл в Перник за друго, а се е научил да танцува; Супер Любо шеговито допълва, че още не е късно да си тръгне бит. Очевидно софиянците много държат да бъдат бити в Перник, но местните се смеят и приемат нещата спокойно. Напускаме "Маракеш" доволни и се отправяме към квартал "Твърди ливади", където ни очаква най-яката дискотека.
Перник не е много голям град, но е много дълъг. Отново караме по право шосе, което предразполага към високи скорости, но Бисер шофира новия си джип бавно и изключително внимателно. В 2:30 през нощта коли почти няма, да не говорим, че все още не сме видели нито един голф.
Паркираме пред
дискотеката, в която диско не пускат
Оказва се, че в клубa, собственост на Велизар Димитров, "участие" има поп-фолк певицата Райна. Входът е десет лева, а мускулестите гардове джобят мускулесто. Оттук нататък не искаме за нищо на света да се отделяме от Бисер.
Пристъпваме навътре с най-уверената походка, на която сме способни, но не прекалено, за да не изглеждаме провокативно. Определено ни гледат, не е ясно дали е заради нас или заради готината прическа на Кристина (приятелката на Бисер). Изведнъж Бисер изчезва. Оглеждаме се разсеяно, положението е отчайващо, заобиколени сме от корави момчета, овце сме сред вълци. Ако сега стане нещо, знаем, че ще понесем непоправими щети много преди охраната да се намеси (ако изобщо се намеси в наша полза). Според предварителната ни информация тук почти всяка вечер има сбивания.
Заради интензивния трафик в близост до сцената няколко пъти се побутваме неволно с лъвчетата от бара и всеки път изтръпваме. Представяме си как всяко случайно сръгване може да бъде последвано от парен чук в безценните ни зъби, но нищо подобно не се случва - пломбите си остават и никой не се интересува от тях.
Бисер се появява след най-напрегнатата минута за вечерта и ни води към специално запазено сепаре. Изпълваме се със силно щастие, поръчваме енергийни напитки, регистрираме готиния чорапогащник на Райна и страхотните задници на останалите. Митът за огромните пернишки цици може и да се срина, но се роди нов - за пернишките стегнати дупета. Отдавна не сме виждали толкова много едно до друго - поклащат се енергично в прилепнали панталони и къси поли, ботушите на висок ток пък са задължителни, по възможност - лачени. До масата ни идва
симпатична танцьорка с божури на гърдите
Гледаме я с голям интерес, тя ни се радва. Даваме й визитка на Maxim, Бисер й бута 10 лева, след което казва: "За да те харесва една жена, трябва да си ларж! Те ги усещат тия работи. Трябва да е задоволена и да си има всичко. Моята приятелка всеки ден е в мола, има толкова дрехи, че няма къде да ги слага." След още известно време тайно взиране в дупето на момиче от съседното сепаре питаме как стои въпросът с платената любов. Бисер е категоричен - в Перник няма проститутки! Ако някой иска, си поръчва от София, но в града има толкова хубави и свободни момичета, че няма никакъв смисъл.
Участието на Райна приключва с италианска балада. Веднага след нея резидънт диджеят се включва мощно с фразата: "Добро утро, Перник!".
След час си тръгваме, и то не защото е настанало някакво меле, а защото вече ни се спи и трябва да се връщаме в СФ-галактиката. Взимаме си швейцарското ножче, отправяме се към колите, Бисер ни сочи новата гордост на града - Европейския политехнически университет, но ние сме по-впечатлени от първия Голф 2, който виждаме в Перник. 100% оригинален, без какъвто и да е тунинг. Поемаме обратно и се опитваме да обобщим фактите. В Перник въздухът е чист, няма голфове, храната е вкусна, хората се забавляват искрено, естествени са, момичетата са високи и имат страхотни задници, никой не казва нищо лошо, никой не прави нищо лошо. А нас наистина ни беше страх. Дали ни е спасил всеотдайният Бисер, или в Перник са готини, не знам. Но подозираме, че ние сме "лека нощ", а те са "добро утро".
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
edinman -
Защо разваляш героични легенди:))))))
04.05.2011 09:48
04.05.2011 09:48
Изводът какъв е-девойките донесоха мирът в Перник!Втренчените погледите към пищните гърди ни правят войствени,а сведените към стегнатите дупета-кротки,весели и добри!
цитирайНяма спор перничанин означава човек естет, ценител. И как да е иначе като най-красивите моми са перничанки. :)))
цитирайекскурзия, smani :)))
цитирай
4.
blogena -
ха ха :)
04.05.2011 14:47
04.05.2011 14:47
Доста митове развенча ;)
Не съм била в дълъгия град - Стомана сити :)))
иии ми беше много забавно ...
Още по-чудесно и забавно е в реалити вариант! :)))
цитирайно да си призная - до Перник още не съм ходила....
Дали да се пробвам :)))))))))))))))))))))))))
Поздрави
Валя
цитирайДали да се пробвам :)))))))))))))))))))))))))
Поздрави
Валя
Пробвай се, вземи си повечко късмет и умната! :)))
цитирайно гледат лошо,инак много се смях ,най-много на това за"чистенето на ушите с бенгалски огън":)-Поздрави
цитирайЛошото гледане е запазена марка за региона! :)
цитирайАз самият съм второ поколение перничанин и еднакво ме забавляват и митовете за Перник, и тяхното развенчаване...всъщност, карам тойота, а на голф не съм се качвал досега:)))
И понеже все хора пишещи сме тук, ще припомня само, че в Перник или в пернишко са родени Борис Христов, Константин Павлов, Константин Еленков, Дамян Бегунов, Евстати Бурнаски...
Поздрави!
цитирайИ понеже все хора пишещи сме тук, ще припомня само, че в Перник или в пернишко са родени Борис Христов, Константин Павлов, Константин Еленков, Дамян Бегунов, Евстати Бурнаски...
Поздрави!
На обективната истина отговаря само "уъ" - преобладава, но пък не е задължително за всички. :)))
цитирай
12.
blogena -
Добро утро, Смани :)
11.05.2011 09:52
11.05.2011 09:52
ти в Перник ли реши да останеш ;)
цитирайДобро утро! Ми къде без Перник, пък и софето е близо. :)))
цитирай
14.
lubara -
Ха-ха, аз отидох чак до Радомир, общо 20 километра повече. Тези перничани са горди с пътя до там, а една табелка "Център" не са сложили!
27.09.2011 14:08
27.09.2011 14:08
""Точно пет минути след това пропускаме отбивката и продължаваме по приятно двулентово шосе, на което ни се удава възможност да обърнем чак след 4-5 километра. Връщаме се в началото, слизаме по отбивката, миг колебание и... отново се качваме на безкрайната права.
Следват 4-5 километра псувни. """
цитирайСледват 4-5 километра псувни. """
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.