Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.05.2011 09:19 - Добро утро, Перник
Автор: smani Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 3834 Коментари: 14 Гласове:
26

Последна промяна: 04.05.2011 16:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Били сме за автомати в Пакистан, подскачали сме с лодка в бурно Филипинско море, купували сме дрога в Колумбия, дори сме се разхождали пеша из Зона Б-5 в началото на 90-те, но мисълта за пернишкия нощен живот ни уплаши повече от всичко на света. Все пак се прекръстихме и заминахмеСъбота вечер е. Спират ни едри мъже от кръв и стомана. Пипат здраво, не говорят, а и няма нужда. Швейцарското ножче, ко­е­то намират, предизвиква пронизващи погледи. С малко, но важни думи научава­ме, че то е временно конфискувано и мо­жем да си го получим на излизане. Ето че пристъпваме смутени в пернишката дис­котека-мечта, пред нас с цялото си ве­личие се открива местният фолк клуб. Не знаем какво ни предстои, но знаем, че пътят до тук беше дълъг.
Перник е страшен град, в него всички са миньори, приличат на орки, карат тунинговани голфове с 300 в насрещното, вместо да се здрависват, се удрят по главите с винкели, чистят си ушите с бенгалски огън, бият жените без причина, гледат звездите, за да им спре кръвта от носа, посрещат гостите направо в болницата и крещят: "Скакауец!". Това е, което знаеш, това е, което разправяш на твоите приятели, това е, което те разправят на теб, това е, което ние разправяме на теб, това е легендата. И въпросът не е дали вярваш в нея, въп­росът е дали не вярваш.
Трябва да отидем в петък, но всичките ни потенциални водачи леко съмнително абдикират от ролята си. Докато обмисляме да предприемем пътуването без вътрешен човек, се появяват притеснителни знаци и сигнали. Тези,
които никога не са ходили в Перник, гледат неразбиращо - все едно стават свидетели на

необясним акт на самоубийство,

а тези,
които са от Перник, искрено ни съ­ветват да си останем вкъщи. Въпреки страха все пак сядаме в колата и потег­ляме, но след десет метра решаваме, че трябва да планираме нещата малко по-внимателно - да станем невидими или да намерим някой като Бисер.
На другия ден, след като сме сънували как ни бият, намираме самия Бисер.
Той е бизнесмен от Перник,
който се занимава с газови инжекциони. Бисер е повече от щастлив да ни въведе в нощния живот на Стомана сити и дори ни пита дали ис­ка­ме компания. Разбираме въпроса от­лично, но се правим, че не схващаме, а малко по-късно се оказва, че наистина не схващаме. Уговорката е да се чуем, преди да влезем в Перник. Бисер е човек, на ко­гото усещаме, че можем да се доверим напълно, и денят минава без особени тре­воги.
Но се спуска мрак и въображението отно­во започва да ни играе лоши номера. За ка­пак научаваме още една истинска история от сериала "София vs Перник", в която се разказва за дискотека, счупени коли и липсващи зъби. След мрака се спуска и мъгла, на излизане от Владая се появява небе, обсипано със звезди (в София няма звезди, има само локално известни). Грейналият над главите ни Космос е символ, междугалактическо пътуване, в което кос­монавтите отиват на гости на друга вселена. В този момент

не е ясно дали лошото е зад или пред нас,

но със сигурност чувстваме, че сме някакъв вид герои - от онези,
които правят не­щата въпреки обстоятелствата.
Наближаваме и се обаждаме на Бисер,
който е седнал с приятелки в ресторант "Казабланка". Като влезем в Перник, след кръговото, на нещо като кръстовище тряб­ва да завием вдясно, после първата възможна вляво, после малко напред и той е там - зад клуб "Маракеш". Предлага да ни посрещне, но категорично твър­дим, че ще се оправим. Точно пет ми­нути след това пропускаме отбивката и продължаваме по приятно двулентово шосе, на което ни се удава възможност да обърнем чак след 4-5 километра. Връщаме се в началото, слизаме по отбивката, миг колебание и... отново се качваме на безкрайната права.
Следват 4-5 километра псувни.
На връщане ни изпреварва лъскаво со­фий­ско волво, което е застигнато от пер­нишко пежо. Пежото вкарва няколко много нервни лъча с фарове - изглежда, онова, което говорят, е вярно, само дето не се случва с голфове (до този момент не виждаме нито един голф). След известно лутане най-накрая спираме на паркинга на ресторант "Казабланка". Вътре ни по­среща приветлив двуметров сервитьор, а Бисер ни се радва истински. Облечен е далеч по-възпитано от нас и веднага ни представя младата си приятелка с шар­мантна прическа и нейната руса приятелка, жена с характер. В същото време от съседната маса си тръгва компания от корави мъже,
които доста точно отговарят на термина "мутри".
Здрависват се с Бисер и той им казва, че ще се видим по-късно. После ни обяснява, че единият е шеф на охраната в местна дискотека. Очевидно сме с подходящия човек. Докато поръчваме храна, Биската, както му казват момичетата, се хвали, че

познава 30% от хората в Перник, включително най-важните.

В речта му се откроява типичното "уъ", но го обичаме тоя човек - без него нямаше да им стъпнем! В процеса на разговора разбираме, че наскоро е отворил два
нови сервиза за газови инжекциони в Гърция. Там газта сега била голям хит. Персона­лът обаче бил проблем и често му се на­лагало да ходи по работа през Кулата. Бисер е най-големият специалист в нас­тройките на газови инжекциони. Толкова е напред в материята, че през интернет може да направи фини настройки на гръцка кола, вързана със специален компютър. Гледаме тъпо - Бисер от Перник вече живее в бъдещето!
Нещо повече - оказва се, че нашият пок­ровител живо се интересува от история!
Версията му е, че за всичко е виновно тур­ското робство, което е повлияло много лошо на българския манталитет като ця­ло. Специално за Перник разказва, че легендите се раждат в началото на ХХ век, когато заради находищата на въглища и мините малкото село започва да се превръща в индустриален център. Въпреки голямото количество хора,
които идват да работят тук от цялата страна, имало само една улица. Вечерно време младите излизали да се разхождат по нея и да се ухажват. И понеже девойките са много по-малко от младежите, често се стигало до ръкопашни схватки. И така - няколко поколения. Според Бисер това вече си е част от ДНК-то на местните, но много от страшните истории смята за силно пре­у­ве­личени:

"Нормалният перничанин всъщност е кротък и срамежлив

човек,
който обича всичко да му е изрядно. Тия изпълнения ги правят ненормалните."
Пристига храната - много вкусна, а доб­рият двуметров сервитьор държи да отбележи, че всичко е директно от про­изводителя. Не пием нищо за разлика от Бисер,
който си сръбва и споделя, че никога не носи документи в себе си, освен когато пътува в чужбина. Разказва, че ви­наги успява да се разбере с полицаите и ако не е караулката на Владая (която подигравателно нарича "митница", защото проверяват за алкохол), много повече мла­ди хора щели да ходят по заведенията в София с колите си. Оставаме с впечатле­нието, че според Бисер промилната гра­ни­ца е несправедливо ограничаване на свободното движение на хората.
Време е да се гмурнем в нощния живот. Първото заведение, което посещаваме, е близкият клуб "Маракеш", от
който излиза съмнителен вой. Оказва се, че събота ве­чер е за караоке, а програмата се води от Теодор Койчинов (от първия Мюзик ай­дъл) и Супер Любо (от рекламата). Ся­даме и се оглеждаме - в единия ъгъл под светлината на прожекторите млад мъж в разцвета на силите си пуска глас на воля - особен вид сделка, в която под лошото прикритие на музиката човекът разменя откровени ревове и звуци срещу щастие. За пръв път това не ни дразни, даже ни се вижда честно. В другия край на заведе­нието е пълно с момичета на видима въз­раст 16-19 години. Бисер казва, че тук е най-доброто място за лов в града. Питаме как точно става, а той отговаря, че просто трябва да бъдем себе си. За съ­жаление да бъдем себе си ни се вижда най-трудното. Любителските изпълнения се лутат между естрада, рок и народни песни, едно от момичетата чудно изпява "Катерино моме", Бисер усеща възторга ни и казва, че сега е моментът да отидем и да я похвалим. Тя

щяла да ни пита какво работим, а ние сме щели да кажем, че сме бизнесмени

"Ама да не изръсите някоя глупост, примерно, че с железа се занимавате, щото там пари вече няма. Ще кажете, че сте от рекламата", насочва ни Биската. Решава­ме просто да мълчим и да оглеждаме. Най-интересното (след белите чорапи на съмнителен клиент) е високо момиче със страхотно тяло, което ходи като на ре­вю. Според Бисер тя е секретарка и се казва Силвия, но момичетата от "нашата компания" не я харесват и нещо й се смеят. Докато Бисер пее Емил Димитров, си мислим, че повечето момичета в този град изглеждат добре, имат високи и хубави те­ла, а това някак не сме го очаквали.
Митът за големите пернишки цици обаче не се потвърждава, засега всичко е в рам­ките на нормалното. По-интересното е, че няма никакъв намек за агресия от когото и да било. Хората си се забавляват, никой не ни обръща внимание, а докато се чудим дали все пак не е хубаво някой да ни погледне накриво за експириънса, около бара се заформя жизнерадостно хоро. След него водещият Койчинов отбелязва, че е дошъл в Перник за друго, а се е на­у­чил да танцува; Супер Любо шеговито до­пълва, че още не е късно да си тръгне бит. Очевидно софиянците много държат да бъдат бити в Перник, но местните се смеят и приемат нещата спокойно. Напускаме "Маракеш" доволни и се отправяме към квартал "Твърди ливади", където ни очаква най-яката дискотека.
Перник не е много голям град, но е много дълъг. Отново караме по право шосе, кое­то предразполага към високи скорости, но Бисер шофира новия си джип бавно и изключително внимателно. В 2:30 през
нощта коли почти няма, да не говорим, че все още не сме видели нито един голф.
Паркираме пред

дискотеката, в която диско не пускат

Оказва се, че в клубa, собственост на Велизар Димитров, "участие" има поп-фолк певицата Райна. Входът е десет лева, а мускулестите гардове джобят мускулесто. Оттук нататък не искаме за нищо на света да се отделяме от Бисер.
Пристъпваме навътре с най-уверената походка, на която сме способни, но не пре­калено, за да не изглеждаме провока­тивно. Определено ни гледат, не е ясно да­ли е заради нас или заради готината прическа на Кристина (приятелката на Бисер). Изведнъж Бисер изчезва. Оглеждаме се разсеяно, положението е отчайващо, заобиколени сме от корави момчета, овце сме сред вълци. Ако сега стане нещо, зна­ем, че ще понесем непоправими щети много преди охраната да се намеси (ако изобщо се намеси в наша полза). Според предварителната ни информация тук поч­ти всяка вечер има сбивания.
Заради интензивния трафик в близост до сцената няколко пъти се побутваме не­волно с лъвчетата от бара и всеки път изтръпваме. Представяме си как всяко случайно сръгване може да бъде последвано от парен чук в безценните ни зъби, но нищо подобно не се случва - пломбите си остават и никой не се интересува от тях.
Бисер се появява след най-напрегната­та минута за вечерта и ни води към спе­ци­ал­но запазено сепаре. Изпълваме се със силно щастие, поръчваме енергийни напитки, регистрираме готиния чорапога­щник на Райна и страхотните задници на останалите. Митът за огромните пернишки цици може и да се срина, но се роди
нов - за пернишките стегнати дупета. Отдавна не сме виждали толкова много едно до друго - поклащат се енергично в прилепнали панталони и къси поли, ботушите на висок ток пък са задължителни, по въз­можност - лачени. До масата ни идва

симпатична танцьорка с божури на гърдите

Гледаме я с голям интерес, тя ни се радва. Даваме й визитка на Maxim, Бисер й бу­та 10 лева, след което казва: "За да те харесва една жена, трябва да си ларж! Те ги усещат тия работи. Трябва да е задоволена и да си има всичко. Моята приятелка всеки ден е в мола, има толкова дрехи, че няма къде да ги слага." След още из­вест­но време тайно взиране в дупето на момиче от съседното сепаре питаме как стои въпросът с платената любов. Бисер е категоричен - в Перник няма проститутки! Ако някой иска, си поръчва от София, но в града има толкова хубави и свободни момичета, че няма никакъв смисъл.
Учас­тието на Райна приключва с италианска балада. Веднага след нея резидънт диджеят се включва мощно с фразата: "Доб­ро утро, Перник!".

След час си тръгваме, и то не защото е настанало някакво меле, а защото вече ни се спи и трябва да се връщаме в СФ-га­лактиката. Взимаме си швейцарското ножче, отправяме се към колите, Бисер ни сочи новата гордост на града - Европейс­кия политехнически университет, но ние сме по-впечатлени от първия Голф 2,
който виждаме в Перник. 100% оригинален, без какъвто и да е тунинг. Поемаме обратно и се опитваме да обобщим фактите. В Перник въздухът е чист, няма голфове, храната е вкусна, хората се забавляват ис­крено, естествени са, момичетата са ви­соки и имат страхотни задници, никой не казва нищо лошо, никой не прави нищо лошо. А нас наистина ни беше страх. Дали ни е спасил всеотдайният Бисер, или в Пер­ник са готини, не знам. Но подозираме, че ние сме "лека нощ", а те са "добро утро".



Тагове:   Перник,


Гласувай:
26



1. edinman - Защо разваляш героични легенди:))))))
04.05.2011 09:48
Изводът какъв е-девойките донесоха мирът в Перник!Втренчените погледите към пищните гърди ни правят войствени,а сведените към стегнатите дупета-кротки,весели и добри!
цитирай
2. smani - edinman
04.05.2011 10:54
Няма спор перничанин означава човек естет, ценител. И как да е иначе като най-красивите моми са перничанки. :)))
цитирай
3. mariani - Чудесна
04.05.2011 13:36
екскурзия, smani :)))
цитирай
4. blogena - ха ха :)
04.05.2011 14:47

Доста митове развенча ;)

Не съм била в дълъгия град - Стомана сити :)))
иии ми беше много забавно ...


цитирай
5. smani - mariani blogena
04.05.2011 15:05
Още по-чудесно и забавно е в реалити вариант! :)))
цитирай
6. yotovava - Преди четири години се преместих на вилата на Владая,
04.05.2011 16:02
но да си призная - до Перник още не съм ходила....
Дали да се пробвам :)))))))))))))))))))))))))
Поздрави
Валя
цитирай
7. smani - yotovava
04.05.2011 16:23
Пробвай се, вземи си повечко късмет и умната! :)))
цитирай
8. dmv - Принципно е вярно,по-охладнели са страстите,
05.05.2011 00:23
но гледат лошо,инак много се смях ,най-много на това за"чистенето на ушите с бенгалски огън":)-Поздрави
цитирай
9. smani - dmv
05.05.2011 08:44
Лошото гледане е запазена марка за региона! :)
цитирай
10. vladun - Аз самият съм второ поколение пе...
05.05.2011 22:20
Аз самият съм второ поколение перничанин и еднакво ме забавляват и митовете за Перник, и тяхното развенчаване...всъщност, карам тойота, а на голф не съм се качвал досега:)))
И понеже все хора пишещи сме тук, ще припомня само, че в Перник или в пернишко са родени Борис Христов, Константин Павлов, Константин Еленков, Дамян Бегунов, Евстати Бурнаски...
Поздрави!
цитирай
11. smani - vladun
09.05.2011 09:40
На обективната истина отговаря само "уъ" - преобладава, но пък не е задължително за всички. :)))
цитирай
12. blogena - Добро утро, Смани :)
11.05.2011 09:52
ти в Перник ли реши да останеш ;)
цитирай
13. smani - blogena
11.05.2011 13:46
Добро утро! Ми къде без Перник, пък и софето е близо. :)))
цитирай
14. lubara - Ха-ха, аз отидох чак до Радомир, общо 20 километра повече. Тези перничани са горди с пътя до там, а една табелка "Център" не са сложили!
27.09.2011 14:08
""Точно пет ми­нути след това пропускаме отбивката и продължаваме по приятно двулентово шосе, на което ни се удава възможност да обърнем чак след 4-5 километра. Връщаме се в началото, слизаме по отбивката, миг колебание и... отново се качваме на безкрайната права.
Следват 4-5 километра псувни. """
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: smani
Категория: Политика
Прочетен: 1659540
Постинги: 273
Коментари: 5997
Гласове: 12096
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031