Приятели онова горе зеленото постоянно ми свети в червено и пише имате ново съобщение. Обвинихте ме, че пиша завоалирано, с много недоизказани неща, след това, че съм нахвърлял разни мисли или просто така си пиша. Защо се обаждам като не съм бил женен. Други приятели ме поканиха за другарче, а аз вече съм им другарче. Много мислих върху вашите скъпоценни лични съобщения – няколко безсънни нощи, след което дойде на помощ приятелката ми философия. И така реших за в бъдеще да не пиша каквото ми е на душата или не ми е на душата, а да се ориентирам към добрата стара политика. И без друго само като пиша за Бойко и Сергей попадам в препоръчани и е по-забавно, на моменти и досадно ама това между нас да си остане. Освен това в категория политика не може да попаднеш на някой нерез с мръсни коментари или на съблазнителна блогърка, която да ме оплете в мрежата си и да забравя за съня си и здравословното хранене. Връщам се пет/десет постинга назад и какво да видя само глупости. Но случва се човек да пропише и глупости или не точно глупости. Всъщност обичам си всички постинги. Това за глупостите все едно не съм го казал. Ама защо съм толкова самокритичен към себе си като и други другарчета в блога пишат глупости, а някои прекаляват с простотиите. Като например постинг от типа „кой прави по зли свирки в блога” или нещо такова не си спомням. Да се върна на последните ми тъпи произведения – е добре те бяха послания за мои другарчета от блога, някои ги разбраха, други не. Даже открих, че има очеваден ефект върху едно другарче, което си натакова блога мисля. Писна ми обаче да се занимавам с глупости и както ви казах отивам в политиката. Дано не съм ви раздразнил, разочаровал или обидил. Беше ми приятно дано пак да се срещаме все пак блога е голям знае ли човек. Всичко хубаво приятели със сълзи на очи пиша последните редове, о те започват да падат върху марковата ми клавиатура. Вече много се разчувствах. О кей до скоро виждане пожелавам ви успех в блога и в живота.
Ваш приятел и другарче в блога Смани!!!
Ама онова в профила ти-да се влюбиш в блогърка...хъм, как да кажа-противоречи на написаното.
Чакам политически пост, за да го коментирам разпалено :)